Книга 45

 

 

     1861  28.09.2016 Абсолютната Любов и Абсолютната Истина 23:02 до Р.В.

 

 

     Разнородността е не по-малко важна от сродството, понеже Абсолютната Любов и Абсолютната Истина се отличават с единството между сродностите и хармонията между разно-родностите. В последната е абсолютно, тотално изключено да се изкаже отрицателна оценка и да остане и атом огорчение. Чували сме не само мюсюлмани, но и привърженици на още десетки религии и религийки, всеки от които горделиво твърди, че неговата е "върхът на сладоледа - най-правата и даже единстевно правата". А това е сигурен белег, че не е. Един-ствено от Учителя Беинса Дуно абсолютно никога не сме чели и чували някой да е чувал той да твърди, че неговото Учение е най-добро от всички. Ако бяхме сещнали такова изказване, бихме се отказали от него, защото такова нещо би го сложило от тъмната стана.

 

     ...От преизобилието на тия дарове, те се разсипват по земята, но минувачите ги стъпкват. И този плач, който следва, е тъй искрен и истински! Знаем, че и Христос е бил сам между ледените блокове на хората и е казал "Скръбна е душата ми до смърт!"; знаем, че и Учителят през 20 век също е плакал. Но те са имали едно разковниче, което ги е извело на Слънчевата Полянка - и са ни дали модел и пример. Това е Любовта без обект. Но не става дума за  калугерство - в никой случай. Това е осъзнаването, че обектът, по който въздишаме и от който се терзаем, не е виновен, понеже му липсва център на любовта и вниманието, от какъвто имаме нужда. Или просто понеже той не е нашият обект, но ние сме вложили в него тези очаквания и после го правим длъжен и виновен - "косачка". Защо се набутваме сами в ливадите за косене? Защо не идем там, където няма сеч и косене, а има същества, които ни харесват и обичат истински и ще са готови да дадат всичко за нас, понеже са подобни на нас?

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/