Книга 45

 

5.V.150(2016)

с.Дълбоки

 

ИРОДÒМИТЕ – ТЕЛАТА НА ХРИСТÀ

ЖЛО.ДО

 

17,53

     - Невинността също бива на степени, но божест-вени. Както вече знаете, Божественото се отличава със Степени на Саможертвата. Колкото по-божествено е едно същество, толкова по-ниско слиза. Духовните се стремят нагоре – обратно. За тях Свободата и Духът са над всичко.

         Невинният не се грижи за себе си – по това ще го познаете. Не се грижи и какво хората мислят за него. Даже и ангелите му е безразлично как го оценяват. Работата му е натоварване – натоварване с проблеми. Те не са негови, а на околните. Ако има проблем, то е как да реши чужд проблем.

         В Съвършения Свят Луриòн е риба – божествена риба. Толкова стара, че е преживяла три вселени! Отговаря за баланса на водите между 7 Океана. Това са чувства; Океаните са Любов към Всички. Има 7 вида Любов към Всички, но в божествения свят те са на различни равнища. Лурион управлява шлюзовете между 7-те Океана, но това не са технически съоръжения. Това са 7 клапана и 14 камери в божественото му сърце, които се отварят и затварят последователно. Това се съпровожда с космическо дишане – тежко и продължително космическо дишане. Изкачването на по-високи нивà не е лесна работа. Има много същества и сърца, които имат работа в различни океани. Те разказват проблемите си на Лурион и той преценява с каква сила и скорост да прехвърля всеки от един океан в друг.

         Най-вероятно, вие не се интересувате от такава седмодишаща Риба, защото самото ѝ описание ви изглежда извън всяка фантазия. Който обаче я познава лично, може да започне да диша и той в седем свята – в Седемте Божествени Океана. Това е безкрайно интересно и навява мисълта, че в близките няколко милиона години Ангелите на Удоволствието може да се заинтересуват и от нещо, което не е удоволствие. Да усетят Блаженството от Тежестта. Да изпиташ блаженство при тежко дишане, при смяната на седемте дишания, когато служиш на другите - това е нещо недостъпно нито за чувствата, нито за ума, нито за представите на плиткодишащите.

         Една огромна част от ангелите, почти всички хора, всички дяволи и една трета от божествата са плиткодишащи: еднодишащи, най-много двойноди-шащи. Тях ги движи удоволствието, което получават. Превръщането на удоволствието в блаженство става чрез даряване на щастие и се извършва в шлюзовете на Седемте Океана, в сърцето на колективната риба Луриòн. На земята тя е ваш приятел – един тъжен и често объркан приятел. Объркването е един от най-божествените атрибути на божествените същества, тъй като на земята те не знаят какво искат. Душите им знаят, но те не смеят да си помислят, че имат право на лично щастие, нито знаят как да го постигнат. Това е, защото плитките същества на удоволствието не търсят дълбочина, а търсят други плитки същества. Търсят ефектни, полезни, необременени от съвест същества. Натежалият от съвест не може да ползва блага, определени за още по-тежки от съвест същества.

         Подвигът да служиш с тежко натоварване на божествени планове и същества в дълбоководна все-лена не е понятно на плитководните същества, нито е по силите им. Те се обзавеждат с плитководни сърца, подобни на себе си, или с плитководни сигурности, понеже собственото удоволствие и собствената сигурност е най-сладкият кокал на плиткостта.

         Лурион е обещал още преди три вселени да изкупва греховете на плитководните, който се вълнуват от плитководни. Той е преживял такива унижения и страдания, които са трудни за описване с човешки думи! Плитководните не си мислят, че са виновни, когато си правят удоволствието да харесват и да ги харесват плитководни. За тях това е напълно в реда на нещата, затова си мислят и че те самите са съвсем нормални.

          Дълбоководните серафими от йерархията на Лурион са доброволни жертви за изкупване на чужди грехове. Включително и на главния грях на плитково-дните. Грях е, понеже почти всички плитководни са проектирани от Отца да могат да дишат навсякъде, да се гмуркат и надълбоко. Това изисква стремеж към Съвършенството. Не физическо, не духовно, а божествено съвършенство. Влизане в орбита на Дълбоко Учение, на Дълбока Риба, в дълбоки води. Посвещаване на Истинско Дело Божие.

         Това влизане в орбита и приспособяването към дълбочината изискват години, понякога и векове. Отказвайки се от плиткото, от нагона да харесваш и да бъдеш харесван, ти преставаш завинаги да пиеш одобрения и възхищения. Забравяш за астралната пукотевица на Малките Токове, идваща от Малката Сладост на Повърхността. Като влизаме в дълбо-чините, в гигантската еволюция на по-висшите съ-щества, нашите вкусове почват да натежават, мо-тивациите ни добиват звонкова тежест и големина. Плитководната етика е само едно гъделичкане – уреждането на живот със себеподобни.

         Ние постоянно тръбим за себеподобни, но за се-беподобните по височина и дълбочина. Себеподобните по плитчина са само астрални, само ментални подобия на дребността ни. Но да тръгнеш с Висок Се-беподобен, с Дълбок себеподобен, и да му се отдадеш до последния атом, понеже върши истинска работа на Бога – това е белег на много стара еволюция, добита с много тежки жертви и страдания. Тук гъделичкането престава, "гугуцането" се прекратява, взаимното търкане на астралите и езиците изчезва завинаги и човек потъва величествено към Дъното, като златна руда на Човечността.

         Ако една красива пеперуда може да си ореже кри-лата и да почне да пада надолу към някой иродòм, тя ще открие, че в недрата й са заложени и други видове сродства. Тя ще започне да изпитва чувства, хиляди пъти по-дълбоки и нравствени от пърхането по повърхността. Магнитното чувство на дълбоките преданости и стремления се приближава до най-тежката скритост в сърцето на Бога до онова място, където Бог се е скрил и от най-съвършените богове и лежи като пребит.

 

 

     Обикнеш ли иродом, обикнеш ли Неудачник или някоя луда Офелия, родени на дъното на Предаността, ти ще можеш да разбереш донякъде и Лурион. Той живее под 1000 валяка на Безперспективността. Той е загубил всякаква надежда да му обърне внимание пеперуда или хвърчаща риба. Отдал се е на седмодишането, движи се планомерно в най-гъстия дзифт на самотата, обрекъл се е на спасяване не на себе си, но на други, лежащи в безсъзнание от още по-дълбоко отчаяние и самота.

 

         Поради тежестта на зрящото му седморно сърце, поради способността му да чува гласа на Бога директно и да се отказва от себе си мигновено и без перспективи, много скоро Бог ще му даде нещо тъй изумително и блажено, че даже и той няма да може да се окопити веднага.

 

          Плъзгащите се по повърхността няма скоро да узнаят, че ако се откажат от удоволствието и по-тънат поне веднъж до някой пласт на блаженството, където обитават иродоми и живее сам Бог, те ще възкръснат на мига в една нова вселена. Там ще ходят със Смирените в най-прекрасни нови тела и градини, чакащи скъпи гости от безброй манвантари и незапомнени времена. 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/