Книга 45

 

5.V.152(2016)

с.Дълбоки

 

АВРМ -

МОМЕНТАЛНА ПАНАЦЕЯ

ЗА ИЗЦЕЛЕНИЕ

ЖЛО.Стоян Христòв

Илюстрация по картина на Ал.Богуславски

           

            През вчерашния ден това лично осияние бе дошло теле-графно, т.е "мълнийно", както идват понякога осиянията. Днес то бе само "разопаковано" - записано. Началните думи за приятеля С. започнаха с едно съкращение – АГП. Вероятно значеше "Абсолютно Грандиозна Преданост", но за втората дума сега няма потвърждение, може да е била и друга. Дано той си спомни. Направихме връзка с гръцката дума "агапе".

            Веднага след това дойде и една абревиатура за същността на една присъстваща приятелка – "МУМ". Споменавам това тук, за да не бъде забравено, а дали и кога би дошло послание за нея от Елма, засега не е известно. Значението било "Мишка на Универсалното Милосърдие". Защо мишка, а не нещо по-духовно, започнахме да гадаем... Все пак мишката е велик архетип в божествения свят – това не бива да забравяме.

 

11,40

     - Влюбен в Съвършения до полуда! Набиван на кол, горèн, гилотиниран, разстрелван – най-любим син на Бога.

          Томàзо прекрасен – падам пред теб на колени! Сам Бог коленичи пред Себе Си, когато дойде в жертвено тяло на земята! По стъпките на Христа – верен, верен, верен!

         Попадне някой на Слово – и остава студен. Друг попадне – продължава да живее както преди. Трети отрича Слово – и по този начин се самоубива. И да движи месо и кости, и да умува, мъдрува, богува – той е труп в очите на Бога. А жаркосияйният архангел Циурѝл възкръсва изведнъж със сто степени нагоре, попадне ли на него пръска от Слово Божие! Виждали ли сте такова възкресение? Виждали ли сте архангел, който строи Градът на Слънцето?

       Драгоценни, прекрасни Сине мой Циурѝл Велико-лепни! Ти построи града на Слънцето – в центъра на Слънцето го построи! Колко пъти те набиваха на кол на земята – ти не предаде Баща си нито веднъж, нито за миг.

     Предателите живеят с предатели, харесват предатели. Не ми казвайте, че някой, който харесва предател, не е предател. Той върви пред àта на са-молюбието си и се възкачва на атове; атове се въз-качват върху него. А ти, съвършен войнико на Духа, не остави нито една вълнà и частица от същината си под копита на атове, на магарета на мостòве. Всеки, който отритва Слово Божие, дава чифте на живота си. Всеки ат и магаре, всеки катър от гвардията на своеглавите, който застопорява Истината върху мост, трябва да се продъни в 11-ия кръг на ада, за да се разправят с него другите атове, с които е богувал или мърсувал "прѝмъртве". За тях не важи думата "прѝживе", понеже те не са живи: мърдалà и мърдѝ без Слово Божие са мръднали и затова са мъртвинѝ, минаващи пред живите-мъртви за живи.

         Този Томàзо, който поде кампанията[1] за държа-ва и град на Слънцето, направи няколко основни грешки, за които трябваше да си плати. Изследвайте неговото учение – и ще видите какви. Когато той се всели някога и в Плàтон, войничеството и строгостта му и тогава направиха поразии, но понеже бе син на Бога, Бог им даде да построят държава в центъра на Слънцето. Там те се осъзнаха и не допуснаха земните грешки от представите си.



[1] Елма използва думата в съответствие с фамилното име на вели-кия син на човечеството и на Бога Томазо Кампанела, който искаше да свали рая на земята.

 

     Сега Циурѝл, архангел по ранг и кандидат за архидей, предстои от великолепен да стане "милолèпен". Милолепните архидеи повече не носят мечове – нито огнени, нито сърдечни, нито мисловни. Те се въоръжават с необятията на милувката и сътресе-нията на Разридаването. Това е разридаване от Разпознаване

         Да разпознаеш Бога на небето - това означава да си верен. Да Го разпознаеш на земята, означава безпределна  преданост. Безпределната преданост разпознава Господа, дори и когато Бог се е скрил като песъчинка на дъното на преизподнята! Пред вярващите Бог се крие, за да не омърси дрехата Си. Макар и разпознали Го, те денонощно опръскват простран-ството с молитви и песнопения, изритващи Делото и Живота в пропастта.

         /На обикновения религиозен казвам/: да си мислиш, че молитвата е Дело, че каканиженето на песни е Живот, че верските ежби и спорове са мозък, това значи да си в кораба на Ной, но да му залагаш адски машини. Да, качѝл си се, защото си разпознал – затова причинното ти тяло е спасено, влязъл си в Първия Коридор на Безсмъртието. Да си изпълнил закона на Ной, когато Бог му е заповядал да качи на ковчега си същества с разум и същества по двойки – това значи да имаш душа, и тази душа да е спасена. Ала ако си сбъркал чифта си и даваш на тоя до тебе да клати кораба на безсмъртието – това е снемане на венеца, падане на венчилото от върховете на душата и стъпкването му в цепките на грубостта.

         Архангелът става архидей, когато милозàрието му събере много двойки на Горната Палуба и начене Танцова Забава. Тогава най-близкото копито до тебе не рита до кръв танцуващите, не търси повече своето си, не си мѝсли, че може да управлява ядрена реакция. Близките по плът и каюта изгарят още в първата част от секундата, ако се опитат са спрат архидей! Архангели са се сривали, но за архидей това е немислимо. Когато архидей построи град на Слънцето, Държава на Любовта, той начева Великата Размяна на Съществата. Тогава Смъртта се срива завинаги – няма повече работа сред такива.

         Вярващите приказват сладко, но вечер се при-бират по дупките си… За Бога те са животни, макар и Негови – спасени лично от Него. Милва ги, гали ги, дори и когато се приберат по кафезите си по чифтове, понеже все пак са спасени – с чисто причинно тяло. Животните под Ученика, останали в пагубната стихия на Потопа, неизменно срещат смъртта си, защото не са разпознали Бога – макар и звани, не са се качили на Кораба.

         Корабът на Бога – това е Светото Писание. Това е Словото Му от Вечността, обаче непипнато от манипулатори – фарисеи, продажници, светци и гении с човешки ореоли. Това е Корабът Му от последния модел, пуснал котва в Последно Пристанище. Там Ной пуска съществата по двойки, за да може да насели Новата Вселена. За съжаление, Тези двойки са все още в Трета класа – каютите са нагъчкани една до друга, аурите се преплитат, обаче телата не следват аурите и почват да образуват каютен Дракон. Ной знае това, Бог го е допуснал, понеже уроците трябва да вървят наедно с верността. Това е Общият Клас на Ковчега – духовни животни по чифтове. Тук е все още Пристанище – гледа се кой пристава на Капитана и Приближените. Потеглянето на Кораба става по-късно.

         Във Втора Класа пътуват "животните" от Спе-циалния Клас, които са сами в каюта, но насмърдяват, защото все още считат себе си за "специални". Който се мисли за "по-специален" и не слиза по долните палуби и в машинното, не търка подове и не мие казани, не слугува на "по-нисшите", но с охота оставя нему да слугуват, започва да насмърдява. Затова му отрязват квитанциите за капитанския мостик и руля, не го бръснат за слива като боцман или вестител на Новата Земя.

         Възлюбеният на Бога и Учителя дух Циурѝл вече бе боцман два пъти, бе и на кормилото тринадесет пъти на по-малки кораби, но тези кораби създадоха цели епохи. Сега, когато ще става архидей, той вече строи каюти по модела на Слънчевия град, който построи на Слънцето. Те са за ученици от Трети ранг нагоре – на най-горната палуба, досущ до каютата на Капитана и каюткомпанията на неговите Приближени.

          Приближените на Бога са прекрасни, защото обичат да са приближени. Тия от средната палуба, "специалните", обичат да са "отдалечени" – не ридаят за братски живот и комуни. Отдалечени са и приближените по астрална плът от Трета класа, които са с преплетени двойници. Истинските Приближени си ходят на гости по горните каюти, спят и в лодките под звездите, люлеят се прегърнати и между звездите. Сам Капитанът понякога слиза от мостика и ходи при огнярите, преоблича се като огняр и надува мощни огнèния, без които и Ноев Ковчег ще потъне като ковчег. Тия от Трета класа не познават огнèния - светулкат като светулки и изфъкват като бенгалски огньове, след което почват да се мразят – да си дават съвети.

         Почне ли някой да дава съвети, той е пасажер от долна палуба и се занимава с долни работи: про-поведничество, назидаване, кандърдисване на умрели. С усмъртяване на живи чрез присъствие.  Да, посъветва ли те някой, види ли лекето на блузата ти и ти навре очите в него, а не го изпере тайно като заспиш – знай, че той е почнал да те мрази. Той вижда трохата на пода под тебе с остро зрение и повишава децибели, понеже е от Трета класа или от палубата - крещи като говори, не е благородник. Това е хитър начин да иска да се отърве от теб, като почне да те назидава. Само той е чистият и умният, а ти си глупавият....  Дупчи ти главата с бургия, вкарва ти фуния с по-голям калибър, за да боли – и сипва, сипва, сипва ти мозък, та те олива… Как няма да му избягаш на такъв?...

         Циурѝл - прекрасният Томас от галерията на вековете - сега работи нощем на Горната палуба, на една педя от Капитана и Боцмана. Той е работник на Горната Земя, в която възлиза нощем с Преданите. Довършва жилищата на Господа, които Господ ни обеща още преди 20 века. Прàви ги така, както се сети да ги направи на Слънцето – всяко с няколко врати, за да може да се излиза. През едната се излиза, когато ти дадат акъл; през другата – когато ти направят забележка; през третата – когато някой ти се подиграе, че си по-малък от него в еволюцията.

         Въпреки че на Слънцето и в Градът на Слънцето не може да припари и помен от мърляч от Трета класа и простолюдието, архитектът на Любовта и Щастието предвижда такива врати дори и в рая. Това е така, понеже и раят лесно става на ад, когато в него проникне простак. Бог е направил рая и ада така, че да бъдат достъпни и за простаци, и за елохими. Няма никаква гаранция. Двете породи и досега циркулират и в двете посоки, тъй като и елохими могат да бъдат заразени с простащина; и адски духове и сърца могат да проявят благородство. Простащината поучава и държи публиката изкъсо; благородникът може да слуша с часове и най-бледата изповед на стоножката, когато тя иска да каже нещо.

 

      Циурѝл има в момента 475 билиона сродни души по веригата след него, 26 хиляди сродни духове на въжето над него, които се изкачват вертикално към Господа. Те са Благородници, понеже действат: катерят се, нямат време за приказване.

 

         Слънцето на Циурѝл просветва в областта на Орион, питаещо земното слънце с есенцията на Раз-плакването. Там са разплакващите се класове и йе-рархии – разридават се от Слово и Преданост и при най-малкия полъх от Истина, от най-нежното духване на Любов.

         Най-добрият час за свързване със своите си от Орион е 1 ч. пред нощта, когато се събуждат Преда-ните. В очите на Бога те са от Евродоровия клас, с едно разширение в Уникалната Паралелка, която е приела и Родопа. Тя въвèде във формулата на Без-смъртието и ключа на РНС – "Размяната на Съще-ствата". Днес тя е ядрена бомба от Първа детонация, която вече цъка на самото дъно на ада. Тя е в работен режим във всички слънца с взрив от Бога, където Водород се превръща в Хелий. Хелият е въздухът за дишане на божествените зърнейства, които са превърнали позора на рода и семейството в Безсмъртие.

          От известно време "близките" на земята се взаимоизбиват поголовно чрез преобладаваща грижа и присъствие. Не позволяват да се грижат за тях други хора отвънка. Затова и не скитат по звездите. Скитането по райовете на възторга и свободата е същото, което прави и скитането на бащата по вселените, когато майката зрее в дома си, заобиколена от Приятели. Само че бащата изпраща асуин, а близкият на болния и стария изпраща аврỳм -.  моментална панацея за изцеление. Ако до три месеца болният не се подмлади и излекува при това положение, той има шанс да се върне ВКЪЩИ, където условията са много по-добри и ще му подарят ново сърце и тяло.

 

13:28:18 ч.

СЪДЪРЖАНИЕ
/