Книга 45

 

 

     1839 25.12.2015 Искат да ги върнат в Матрицата. 12:23 Това пиша само на тебе и на още двама от Опорните. Рейсчето, което се обърна с хората в пропастта над Сапарева баня на връщане от Рила може да е поредната наша жертва, защото сме приели да общуваме с хора, които не искат да излязат от обсега на домашните дракони. Има една дълбока вътрешна връзка. Дори  да излязат замалко от там, после пак се връщат от „ластика”, затова са взривоопасни на което и да е друго място, дори на края на вселената - имат „ластик” към Домашен Дракон. (Домашният и всеки друг локален дракон се описва от ясновидците като грозно и страшно чудовище в стаята ни, подобно на паяк, октопад, кървава медуза или нещо подобно, образувано от постоянното или преобладаващо присъствие на едни и същи хора наколо. То е сврзано с астрални вени и артерии с обитателите и пие живота им).

 

Продължаваме да хвърляме фишеци - да кандърдисваме мазохисти да напуснат домашните си дракони, за което обаче носим кармична отговорност. Вадим плодове от утробата на осъзнаването и страданието, преди да са се оформили изцяло за Слово, Разпознаване, Вкус, Избор, Самостоятелно жилище, Мигновено Приставане, Воден Клъстър, Свобода и Любов - за Раждане. А готовият за Раждане сам излиза моментално, когато е страдал до смърт сред несвои. Излита като куршум из утробата, когато му дойде мигът, и не може да се върне там повече никога. А ние правим секцио на душите с бомбастични пропаганди и подкокоросаме някой  да излезе преждевременно от пещта на садомазохизма, преди да се е опекъл. За това носим углавна отговорност.

 

Последствията ще могат да се намалят или елиминират изцяло, ако четиримата Опорни се съгласят и този път да понесат напреженията - и после повече никога да не хвърлят запалени фишеци с бомби в душевни утроби. Ако някой е бегач на дълги разстояния, той тича по света мълчаливо като лудичкия Форест. Вече Родените тичат мълчаливо след него и не дрънкат с тенекии. Готовите се присъединяват отвсякъде без кандърми и бъклици, понеже връщане няма – в обора ще умрат от задушаване.

 

 По-добре е да се посветим на безпомощни и невинни съ-щества, които искат да са именно с нас, а не с други. Такива има! Такива са само децата. Нощем излизат на стълбите и викат името ни, защото им липсваме. Ако не си въздух за някого, не го търсѝ повече никога и не му отговаряй, когато те търси само за да си прави духовни (думата е некрасива...).

 

Бил съм професионален контсултант в две психиатрии и познавам писанията и бръщолевенията на болните. Изкарваме някои от лудницата само замалко с нашите утопични визии, но като се върнат в домашните лудници при "своите си", те отново полудяват, алкохолизират се, гърчат се от неистови болки на душата и тялото. И пак се връщат в клиниката, за да им е по-лесно. Но и в клиниката изцелението е невъзможно - там има само временни облекчения с палеативни средства, които развалят нещастните и самите доктори още повече. Лекарите и "близките" искат да ги върнат в Матрицата, но душите отговарят с пушене, лудост, наркомании, безобразия, безоговорности, пиянства и т.н. Идеолозите, „учените”, моралистите и робовладелците до един са купени от производителите на смърт, на отрови! Така произво-дителите и търговците имат Ниагари от клиенти през всички векове.

СЪДЪРЖАНИЕ
/