Книга 44

 

 

1826 Й.Р.: Размишления върху коронната ми беседа  ”Силното число”.

   „Изворът” е човекът, който носи познанието - Словото за новото време. Той има опит, който иска да покаже навън.

 

        „Слънцето” е божествената светлина или „инсайта”. Да озариш, осветиш нещо дълбоко - и то да се пробуди. Първо е даването, после преработването вътре в теб; и накрая - осъзнаването. Осъзнаването е светлият лъч, който осветява дълбините на познанието. Получава се един взаимен обмен на извора и слънцето. Те са вързани, защото едно без друго не могат.

 

   „Първо показваш”... - Това аз разбирам като някакво действие, проявяваш някакво поведение; от него получаваш съответна реакция отвън и след това те се завързват, заплитат, за да може да дойде осъзнаването какво си придобил. Това е новата ти одежда.

 

     Къде може да се покажеш? - Там, където ще оценят това, което си придобил. Осветявай там, където е засято, за да може да затоплиш кълна (вътре, в скритото, дълбоко да влезе топлината отвън). Светлината е външен процес, а осъзнаването – вътрешен. Но без външното /светлината/, няма как да се достигне във вътрешното /дълбинното/ осъзнаване.

 

       Първо светлината отвън, после - осъзнаване вътре; и най-накрая – обливане, още по-мощно светещо навън.

 

       Всъщност, както слънцето раздава на всички, така и ти разпръсквай радиално на всички това, което си придобил.

 

       Ако се опариш някъде, не ти е там мястото. Вътрешният  глас така  ми подсказва да се оттегля. В противен случай, винаги много ме е боляло. Заздравяването изисква много вътрешни усилия, но след това плодовете са вкусни, ябълките – божествени...

 

       „Ябълка” е всичко, което ни заобикаля и към което протягаме ръце. Това е нашия избор. Представям си щанд, отрупан с най-различни неща. Понякога си взимаш, без да разглеждаш; понякога разглеждаме повече, за да си изберем. За мен е важна интуицията, важен е първия импулс. Ако се застоя да избирам, ще се объркам повече. На това се уча - да чета вътрешния си импулс и да избирам по интуиция – бързо и веднага. АКО ИЗБОРЪТ МИ Е СВЪРЗАН С ДРУГИ СЪЩЕСТВА, ТОГАВА ТЕ ТРЯБВА ДА СА ДОСТА ИЗРАСНАЛИ, ЗА ДА СЕ ЗАРАДВАТ НА МОЯ ИЗБОР. В противен случай  си „виновен” за всичко. Виновен си за това, че имаш собствено мнение; виновен си за това, че си личност; за това, че си различен - и т.н. Ако се отърсим от този порой от глупости, само тогава ще заживеем в единството, наречено Любов. Като изкореним В СЕБЕ СИ, а не в другите ревността, осъждането, обвинението, страховете, прилепчивостта и собственическото чувство.

 

      Но да си ИСТИНСКИ привързан, не е лошо. Да си при любовното течение на битието с най-сродния и най-сродните.

 

       „Вързан”... – Това значи да плуваш заедно с други в една посока по любовното течение „ан” в Битието. Или, по друг начин казано:  по любовното течение на Битието да вървя в една посока с Бога, с Учителя, с божествен възлюбен и сродните души. Аумен!

 

       Относно знанието. Много точно и характерно за мен. Само че моят порив към знанието не е от учебниците, а от  житейските уроци на хората и моите лични житейски уроци. Най-силното знание и най-вълнуващите уроци са моят избор, моят път и моето заключение. Ето, за това знание съм тук - и така искам да живея до последния си ден тук, на земята!

       Искам и мога! Ако не мога, ще се науча! Вярвам!

 

   Относно „кибритените клечки” - спец съм в това... В живота си доста съм палила... Имам още клечки в кибрита... Зная, че притежавам и разрушителна сила, и съзидателна. Във времето се научавам да ползвам дипломатично и двете сили. Понякога е необходимо и съм го правила: да взривя обора си, който съм градила години наред. Оставаш опустошен, но свободен и чист около себе си, за да градиш наново. Друг път отлагам дълго време, но захванала ли съм го, накрая отново паля клечката... Дълго време отлагам, но крайният резултат е винаги един и същ. Само агонията е по-дълга.

 

   След като завърших средното си образование, пуших до 2005 г. С този период не се гордея, защото го бях оставила той да ме управлява до момента, когато вече имах хроничен бронхит и се запъхтявах още на втория етаж. Поуката е в това, че не е необходимо да се оправдаваш, както аз тогава, че ще ги спреш като ти стане по-лесно в живота. Абсолютна лъжа, която можеш да си самовнушаваш и така да се самоубиваш! Половин година подложих волята си на изпитание, за да осъзная реално кой е по-силен – „аз” или „цигарите”. Пушех по кутия и половина. Отказах ги от раз, когато ми беше доста трудно. Лесно е да даваш „акъл” на другите и да виждаш „клечките“ в техните очи. По-трудно е да видиш гредите в твоите. Това изисква воля, упоритост, постоянство, осъзнаване - и е доста болезнено и дълго за осъществяване. Затова все търсим „лесничкия”, „удобния” начин да избягваме заниманието със себе си, а да търсим грешките навън. Ако не бях спряла да пуша, щях да се разболея от кой знае какво. Ако не бях спряла да се храня безобразно, щях да имам вече дългогодишна язва - и т.н. Често избираме уж по-лесния метод изъвн себе си, но той се оказва най-коварен и опасен. Работата със себе си е най-трудният път, но най-благотворния в края. Успехът е сигурен. И после идва радостта, че си се справил. Нахлува сила, светлина, осъзнатост, че няма нищо извън теб!

СЪДЪРЖАНИЕ
/