Книга 44

 

 

     1779 26.05.2015 Слушам Малер като праснат по главата 10:21 до С.Р. Слушам Малер като праснат по главата и не мога да повярвам, че Абсолютният Синтез е постигнат! Благодарение на теб, стигнах до Малер чрез откровенията на Данчо. Не че не съм го слушал случайно, обаче сега откривам със сигурност, че Малер е точно това, за което ти говоря. Един абсолютен алохим не излиза драстично от божествените граници на илухимното и се възвръща постоянно в него (романтичната, носталгична класическа хармония), обаче я разтяга до неузваваемост с изумително свежи алохимни разузнавания. Излиза чисто гол в Космоса при минус 273, взел си е дъх, преживява и ни дава да преживеем изумителните му феномени от алохимност, обаче съвсем навреме се прибира на топло, където тече балсамността на илухимна хармония и ни реанимира. Вагабонтите и немайсторите, падналите алохими не умеят това: те те раздуват и сплескват битието чрез нескончаема какофония или додекафония - нямат милост. Вършат си работата: рушат ДНК-то... Дебюси за пръв път започва да го поправя по нов начин, Малер го взривява и ремонтира като бог. Вагнер на някаква необяснима степен. Събрат на Ричард Щраус.

СЪДЪРЖАНИЕ
/