Книга 44

 

 

1778  26.05.2015 Как се изгонват загнездили се илухими 09:24 до С.Р. Слушам ги с особено чувство, съвсем ново за мен. Поради това, че си ги оценил ти, ги повтарям многократно, за да разбутат представите ми за стандартните класически хармонии. И се получава нещо странно: "кубчетата" на последните в мене се размърдват, отварят фуги, в тях се наместват приятни дисхармонии, които хранят душата по съвсем нов начин. Нещо, явно, не й е достигало. Вероятно, класическата хармония има свойството да хваща ръжда, въпреки фанатичните забрани в нея да се поставят тон до тон или съчетания, които разтърсват "удобството" и тревожат пространството с принципа на влаковата свирка и будещия съзнанието клаксон.

По-рано имаше шевролети, които издаваха предупредител-ни звуци от типа на "до-ми-сол" и т.н. Дразнещо неприятно, въпреки че е "класика". Не можех да си го обясня. Явно биенето между някои тонове в божествения джаз и "разбиващите" съчетания играят ролята на полуквадратите, квадратите и квадрат и половина в небесната и душевната механика.

         Ето, пускам си последните парчета, които ми изпрати, за не знам кой път вече и констатирам, че „изчегъртват” по много свеж начин  някакви гранясали фуги на "класическото" ми съзнание. Клаксонът, влаковата свирка, параходната сирена и пр. са длъжни да будят и тревожат!  Ако попаднем в свят, където петлите кукуригат и кучетата лаят като Моцарт и Вивалди (пепел ми на устата...)  и ги слушаме постоянно, май че може да пооткачим. Ако гърмът и бурята бяха изцяло Бах и Хендел, май нямаше да оцелеем, нито Природата. Трябва да има напрежение, тревога, свежест, озон - разкъсващи, "изчегъртващи" и разтърсващи дисхармонии, за да изтупват прахта от душевните ни тимпани и за зазвучим пред Бога ведро, а не глухо.

      Пускам си в момента многократно само първия такт от ІV част от Деветата на Бетовен и не мога да си представя, че е могъл да я започне по друг начин. Абсолютно забранени съчетания - но Експлозив! Ето защо, не намирам други думи за някои от некласическите битки между два или повече тона на едно място другояче, освен като "киселина", "разбиване", "взрив", изчегъртване". Венно виждаше в модернизма бунт срещу средновековния мухъл, срещу гранясването на морала и подсъзнанието. От нова гледна точка (в духа на осиянията), "неприятните" звукосъчетания в живота и природата, на бойното поле даже; в съвременната музика от типа на "драскане на вилица в чиния" или "пускане на водата в клозета" са допуснати лично от Бога, именно за да разкъртят изсъхналите дефекати на илухимите, свикнали само с класично-хармонични галения на духа и слуха...

         Това откровение сега, което идва за самопознание изключително благодарение на тебе (и на Петко, когато ме помоли да му запиша парчета от един известен джазов състав), ми се случва за пръв път в живота. Като "душевен стремеж Шестица" (15 март) и "път на живота" Седем, аз съм бил запецнал за десетилетия с остаряла психическа машина. Един умен руски евреин може би с основание не харесваше изцяло „сладките” ми фотографии. До днес си мислех, че равноделните колелета на Логоса с прилични разстояния между зъбците и илухимната им смазка са единственият синоним на Бога - "Класическа Хармония". Нищо подобно! Понякога трябва да попадне твърд камък между зъбците, малко динамит в управлението, за да спрем старото и да се озовем на земята, разбити на прах и парчета. Виенето и скърцането на душата при остър завой, ударите по главата и в ушите ни са същото, което произвеждат звукосъчетанията на много съвременни композитори: разбиват склерозите. Илухимите изпадат като побъркани от удобните си легловища "до-ми-сол-до", "ре-фа-ла" - и от прочие...

      Цялата тайна обаче, ако някой музикант е от Бога, а не изцяло от Опонента Му, е музиката му да не е от край до край драскане на вилица и изправяне на нокти, а периодично редуване с класически съчетания и копнежи, с романтични възвръщания в "приятното", с благ мехлем. Точно такива неща ми изпращаш и ти, понеже душата ти е съчетание от бунт и носталгия, т.е. - интелигентна...

СЪДЪРЖАНИЕ
/