Книга 44

 

 

1777 25.05.2015 „Аз съм в потрес!”– още един изумен от Данчо Камджалов 14:04, от С.Р. Прочети това - аз съм в потрес!:

 http://ikarpress.com/%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%BC%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B2/

 

       Оказва се пак интервю с Данчо Камджалов - нещо изключително. Има защо да е потресен С. Представяте ли си – това е нашият Данчо, милият Данчо, който водеше братския хор и оркестър! Колкото и да сме пели в братските хорове в София и по градовете и в чужбина, колкото и да му се възхищаваха всички, никой не очакваше, че пред нас стои гений. Да не би да е изпълнил думите на Учителя, че който посреща сутрин една година слънцето, може да стане гений?... А ние знаем, че Йордан е и нещо много повече от гений: Ученик на Учителя.

 

Ето какво споделя Боряна Антимова:

 

     Камджалов е запомнил не само Малеровата симфония. Той пом-  ни наизуст партитурите на абсолютно всички инструменти в оркестъра, на всяка творба, която дирижира. Десетки инструменти, стотици страници, хиляди символи… Не съм чувала да го прави друг диригент. “И аз не съм чувал” - казва той. Не позволява да се публикува снимката на тайнствения числов код, по който безпогрешно е запаметил симфонията на Малер – по него вече се пише дисертация. 

 

         - Аз не призовавам хората, аз ги заставям заедно да отидем там, на ръба, – споделя диригентът. – Дали е авторитарно? Да, но пътят към супер-резултатите не е авторитарност. Това е любовен акт. Искам да шокираме, да трансформираме, да разбиваме клишета. Искам да събаряме пречките пред разгръщането на самия Човек!” Густав Малер, например, призовава към драматичен сблъсък с границите на самия човек – интелектуални, емоционални и физически. Привлича ме точно този призив към ръба. Защото там се раждат сили, емоции, мисли, които никога друг път не се явяват. Да си на ръба е най-креативното нещо, там се случват най-голямата скръб и най-голямата радост. Абсолютната скръб може да докара до генерална промяна в живота ти, абсолютната радост – също. Средните състояния са некреативни.

 

     Когато българинът печели наградата на критиката на 24-ия Музикален фестивал на Централна Европа, го определят като “най-перспективния млад диригент в света”.

 

        - Аз съм човек, който търси инструменти, пътища, за да може да сподели нещо максимално красиво, велико, дълбоко, силно, разтърсващо. Съжалявам, че не бяхте на концерта на Петата симфония на Густав Малер на 20 февруари в зала “България”. Хората плакаха, видях сълзите и на музикантите в оркестъра. Заради ТЕЗИ сълзи работя! Какъв ще е този живот, в който искаш да си полезен само на себе си и на близките? Това просто е неестествено. Абсолютно анормално е ти да си щастлив, а съседът ти – нещастен. Вълнува ме всичко, което изважда човека от неговия комфорт и го кара да надмине всекидневието си.

 

 

     През 2011 г. безпрецедентно става първия чужденец, спечелил конкурса за генерален музикален директор и главен диригент на Оперния театър, Филхармоничния оркестър и фестивала Heidelberg Schloss Festival на забележителния културен център Хайделберг (Германия). Преборва 150 кандидата за мястото. Избран е абсолютно единодушно при решаващото финално гласуване на специалното жури, цялата филхармония, целия състав на операта (оркестър, солисти, хор) и 41 видни представители на хайделбергската общественост. Йордан Камджалов е обожаван и един от най-желаните диригенти на 4 континента, и навсякъде е придружаван със суперлативи – “гениален”, “извънземен”, “разтърсващ”, “магьосник”. Под вълшебната му палка са свирили над 60 оркестъра в повече от 20 страни. Работи на 5 езика – английски, немски, италиански, руски и български. От години обира овациите на световните сцени в Лондон, Цюрих, Люцерн, Бон, Берлин, Париж, Тоскана, Бостън, Ню Йорк, Хамбург, Хелзинки, Базел, Сингапур, Токио… Има десетки международни награди и отличия.

 

     - Репетициите ни – казва той - понякога са много трудни, защото хората не носят в себе си идеала за достигане до края. Те обичат стандартната среда на изпълнението, а аз бягам ПАНИЧЕСКИ от нея”.

 

   Поредната изненада: Йордан Камджалов има три деца, и на всичките е дал хубави български имена. Кубрат е на 7, Рада на 5, а Зора на 3 години.

 

     - Децата са най-изключителното нещо в моя живот! Те са единственото нещо, което надминава цялата ми фантазия, цялата ми креативност. Да, наистина е невероятно, че ги имам, и съм благодарен на съдбата, на всичко, на всеки за тяхната поява. Уча се да съм благодарен за всичко, до което се докосвам, и за трудните неща също. Силата и успехът не са подразбиращи се, за тях трябва да благодариш непрекъснато. И най-много - за децата.”

 

     Що за невероятна жена трябва да е неговата Наталия, за да понесе нелеката участ да е до човек, толкова вглъбен в своите неща? “Не бих искал да съм на мястото на човека, който живее с мен, – признава Камджалов. – В живота съм безкомпромисен освен към себе си, и към близките. Мисля, че е ужасно да се живее около мен…”

СЪДЪРЖАНИЕ
/