Книга 44

 

       1776  18.05.2015 Приказка за Българския род. 06:57 от Ф.Д. Моля те помогни ми да стане поетично, вярно, увлекателно и приказно, но да остане кратко. Благодаря на Бог, че те има и че сега си до мен! (Тази приятелка ми намери апартамент в нейния блок, а друга приятелка плащаше наема).

 

Приказка за българския род

     Живял някога на Балканите един древен и знатен народ. Той имал славна история и сред видните бил най-виден. Нему Бог дал най-плодородната земя, както подобава на свят народ, но и най-трудната задача - да въведе Царството Божие на земята.

     За да се справи народът, Бог му проводил изпитания, но и му дал Словото Си, в най-чистия му вид.

     Много народи имали стремеж да поробят и осакатят този Божи народ, мнозина ламтяли за земята му... Много разногласия имало и вътре в народа. Много чужди учители идвали да застанат начело на народа и да го поведат към мисията му, защото подсъзнателно те разбирали, че който помогне на този народ, за него ще има голяма награда - живот вечен! Ала това било само подсъзнателно, а редящите се да водят народа нанякъде ставали все повече и изнасяли все повече ресурси от светия народ, а посоката била все надолу и надолу. За народа.

     Но всеки мрак има своя край! Една сутрин, докато летяло със слънцето, едно момиченце нарисувало фигурка. Който можел да я разчете, щял да разбере как народът да се извиси и да се изкачи до Царството Божие, да го разбере и изучи, за да го приложи на земята!

     -Зън-зън, - зазвъняло Бялото звънче! -  ставайте от сън! Тичайте навън - там, дето птиците пеят в просторите, там дето .... /от Паневритмията/

     И чули го хората, излезли в просторите, отворили сърцата си за Любовта и довели Царството Божие на тази прекрасна земя! Ти чу ли звънчето? Още звъни - ставай рано и с мене тръгни, там дето птиците пеят в просторите, там дето...

 

Бялото звънче.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/