Книга 44

 

 

1753  17.04.2015 Още ми тупка сърцето. 15:51 от Р.Л. Здравей! Още ми тупка сърцето от вашите разговори във фейса. Уникално и разтърсващо. Бог мнооого те обича, за да ти прави такива подаръци. Радвай се на всеки миг от общуването с тази сродна душа. Радвам се за теб безкрайно! Ти си благословен. С респект към това, което ти се случва, и онова, което е излязло изпод ръката ти.

 

1754  18.04.2015 Как НЕ ТРЯБВА са се помага на някои души. 08:34 до А.Ш. Разказвам ти за една приятелка - прелестна душа, много скромна, - една от героините на нескончаемото и тежко страдание и на мъдрост без измерима дълбочина. Нямам нейна снимка. Влюбена е тайно и безнадеждно в един много красив и талантлив приятел. През лятото дойде пеш от съседния град, ходила е с часове, искала на всяка цена да ме види, а нямала пари за рейс. Отиде си по същия начин – така искаше. Майка й е душевноболна, тя ме запозна с нея - полудяла без любов в познатото ни безразлично и студено обкръжение, но е и много умна и добра по душа. Прибират я за по няколко месеца в психиатрията, когато е в криза. Дъщеря й помолила докторите да я пишат и нея за луда, за да има право да е в една стая с нея в психиатрията и да я гледа. Поговорих на майка й как да излиза от кризите и как да се излекува генерално от отчаянието и съдничеството, тя се впечатли и обеща, че ще прави опити. Дадох й примери как да превръща лошите думи и мисли в положителни и да вярва, че хубавото тепърва й предстои. Младее и е хубава, държеше ми ръката през цялото време. Аха да се преселя при тях в града им, но излезе един грамаден червен светофар с категорично "не!". Ще се залепи за мене и ще опита пак да се самоубие, ако помисля за друга, което бил направил мъжът й. Пак бих станал "много длъжен и много виновен"...

СЪДЪРЖАНИЕ
/