Книга 44

 

 

1752  16.04.2015 Дунавските знаци отпреди 7000 години и още 3 азбуки. 02:47 Препращане на статия за четирите писмености на България: кирилицата, глаголицата, готското писмо на Улфил от IV век и дунавските знаци отпреди 7 хиляди години.

       Прието е да се смята, че кирилицата е съставена от Св.Климент – ученикът на братята Св.Св. Кирил и Методи, но тази теза не е под-платена документално и е малко вероятна. На кирилица са написани основните съчинения на старобългарската литература. Допреди де-сетина години тази азбука ползваха за своя писменост повече от 300 милиона души!

 

 

       Така наречената "готска" писменост е създадена на територията на България. Написва я "вестготският" епископ "ариан" Улфила (Вул-фила). Той е роден през 311 година в Мала Азия (също като св. Кли-мент Охридски) - в Кападокия. Някъде около 348 година Улфила създа-ва "готските" букви и превежда Библията на "готски" език. Умира през 380 година в Константинопол. Оригиналната Улфилова азбука най-вероятно е напълно идентична с кириицата, но за съжаление не е достигнала до нас в опигинал. Науката твърди, че най-старият изве-стен документ, съставен на тази азбука, е "Сребърният кодекс" писан през 520 година в Равена (близо 200 години след съставянето на азбуката). Днес се пази в университета на гр. Упсала, Швеция. Погрешно някои историци считат, че пазеният в Упсала "Сребърен кодекс" е препис от Библията на св. Урфил. Доказано е, че той е съзнателен късен фалшификат от XV век, поразително съвпадащ по време с изобретяването на ново мастило (сребърния нитрат) от Йохан Глаубер и с решението на Хабсбургите да набавят липсващите „исторически” доказателства за ранното покръстване на техния народ.

     Фалшификаторът е създал "азбуката" си по лангобардски ръкописи, писани с гръцки и латински букви. И езикът, и "азбуката" му нямат нищо общо с готските, предадени ни от Етикус Иструс, св. Йероним и Храбан Мавър (те даже и никога не са я наричали готска, а гетска). В стилно отношение, българските преписи на Библията от IX век излъчват много по-голяма древност, отколкото "Сребърния кодекс", който уж бил писан през VI век.

 

КОИ СА ГОТИТЕ?

     "Готи" е по-късно име на гетите - северните траки. За да изкарат готите свои предци, германските историци ги обявяват за друг народ, отделен от гетите. Гетите/готите по-късно са наречени „славяни”. Старите историци обясняват, че "славяни" е друго име на гетите.

Истината е, че българите са били тук още преди Аспарух.

 

Д-р Ганчо Ценов

     Каже ли се, че Св. писание е било преведено на словенски, мислил се е Улфиловият превод, защото Улфила изнамери писмена и преведе Св. писание за гетите покрай Дунав, които след VI в. се нарекоха „славяни” и образуваха българската държава.

     Филосторгий, който е живял през IV в., пише, че Улфила изнамерил писмена и превел Св. писание за християните в Гетия. Същите гети св. Йероним (IV в.) нарича „хуни” и пише, че хуните (покрай Дунав) учили псалтира.

 

     Император Константин Велики съградил укрепените места (градища) в Мизия: Силистра, Преслав, Плиска и Констанца за тези скити или гети, които по Улфилово време са се казвали и готи.

     Прокопий и други негови съвременници деляха скитите на хуни и готи, а Теофан и Никифор - на хуни и българи; наричаха впрочем готите „българи”, от което излиза, че Улфила е бил превел Св. писание за българи и че Константин Велики е бил построил горните градове за българи. За поселниците на Долна Мизия, Улфила е бил превел Св. писание. Той го е превел и за гетите или хуните отвъд Дунав, защото св. Йероним пише, че хуните по негово време учили псалтира.

     Улфиловият ученик Авксентий, който е бил владика в Силистра, пише, че Улфила бил диктувал, а те, учениците му, преписвали. Това е станало между 333 - 339 г.

 

     Проф. Г.Ценов представя своите проучвания на колегите си. Инте-ресното е, че самите германски учени, които са се запознавали с тях, са били принудени да приемат неговите доказателства, че "готите" всъщност не са германци. Но официалната немска наука (както и българската) е отказала да рецензира трудовете му и да признае това, с нелогичния мотив, че "тогава трябва да се пренапише цялата древна история".

 

Готи и българи

     Паисий Хилендарски (когото всички уважаваме, но малко четем) казва за времената на IV век: "По това време гърците не знаели, че българите се наричат „българи”, но ги наричали „готи” и „хуни”. Те наричали „готи” всички народи, които произхождали от север... Тук е явно, че българите по онова време се наричали „готи” и „конен народ” и че и досега пребивават покрай Дунав и Тракия..." Всъщност, гърците добре знаели това, но са избягвали етнонима "българи" в своята официална литература.

 

Произход на готите

     Според родения в Тракия главен готски историк Йордан(ес), гетите са безспорните прародители на готите и произлизат от "остров Сканзда" (според германистите - заради подобното звучене, - това било Скандинавия...). Около 1490 пр.н.е. се били преселили около ус-тието на Висла, а около 1000 пр.н.е. - в Скития, северно от Дунава.

     Нито един по-стар историк от Йордан обаче, започвайки от Херодот, не е съобщил за такова придвижване на гети (камо ли на готи) от Скандинавия 2 хилядолетия преди раждането на Йордан. Всички древни и всички съвременни историци са единодушни, че гетите са древен тракийски, респ. европейски скитски народ (Херодот), т.е. те не са нито скандинавци, нито германци, нито тюрки.

 

Гети

     Народ от тракийски произход, който през 339 пр.н.е. е обитавал двата бряга на долен Дунав. Херодот ги споменава в историята си със следната забележка: "Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките" Според стари източници, гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различна територия. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до р. Тиса – даки. В своята история на готите - „За произхода и деянията на гетите“, Йордан няколкократно подчертава, че сегашните Gothos са някогашните Getas.

 

Готите за себе си

     Самите готски царе са се считали наследници на тракийските царе и са се вдъхновявали от подвизите им като герои от Троянската война, на тракийските народи през 13-ти в. пр.н.е., възпети от тракийските народни певци. Считат за свои предци тракийския цар на Мизия Телеф, син на Херкулес, тракийската царица на масагетите Томира, победителката на персийския Цар Кир II Велики, тракийските царе, победили Дарий I и Ксеркс I, тракийския цар Ситалк, победил със своите готи/гети атиняните и македонците. Гордеят се, че възкръсналият тракийски философ Залмоксис (6-5 в. пр.н.е.) е бил техен учител, цар, жрец и бог, че римските императори от Цезар до Тиберий (42 пр.н.е - 37) не са били способни да покорят готите/гетите.

     „Седемте скитски племена“ от Панония до Черно море, за които говори Херодот, св. Йероним нарича „седем гетски или готски племе-на“, "понеже учените хора наричали гетите готи". „Et certe Gothos omnes retro erudii, magis Getas ... appellare ... Hae itaque septem gentes... aquiliones partem habitant.“, St. Hieronimus

(Още по-късно ги наричат "славянски".)

      Ясно е, че ако готите са гети, няма как да бъдат германци.

 

Теория за "германския" произход на готите.

     За развитието на "Великогерманската идея" през 17-18 век, "германският" произход на готите и "готицизмът" са били от особено значение. И така, някои германски историци обявяват, че готите били различни източногермански племена, чиято прародина, според мита на тракиеца Йордан, е бил Скандинавският полуостров, митичният о-в "Скандза", по-точно Йоталанд и Готланд. Те не приемат Йордановото твърдение за гетския (негермански) произход на готите, а само мита му за "скандинавския" им произход, въпреки че едва след битката в Горна Мизия през 269 г. започва да се налага понятието "готи" като заместител на "гети". Дотогава тези племена са наричани от древните историци с общоприетите от дълбока древност единни етноними на народите в Европейска Скития - скити или гети.

     Някои от съвременните германски историци също отхвърлят достоверността на историята на Йордан за скандинавския произход на готите. Както за готите, така и за самите германи, досега не са намерени никакви археологически доказателства на територията на Швеция или на остров Готланд, а митичният о-в „Скандза” въобще не е локализиран. Други водещи германски историци, макар и все още да не са отхвърлили "германския" произход на готите подчертават, че готите стават готи именно в Тракия - респ., без Тракия готи просто нямаше да има - и търсят общи културни корени с наследниците на древните тракийски народи.

 

     "...Почти всичко готско, което е придобило по-ясни очертания, е възникнало на територията на днешна България. Ако историята на тракийските готи и тази на готите в Тракия бъде извадена от общата история на готите, няма да остане нищо - резултатът ще е равен на нула." (проф. д-р Хервиг Волфрам, Виенски университет).

 

Автохтонна теория за скитския произход на готите

     Още преди век българският историк д-р Ганчо Ценов, професор по стара история в Берлинския университет, а преди това историк на българското Военно министерство, обърна внимание, че теорията за германския произход на готите почива само на горните митове и предания и не е потвърдена нито от древните историци, нито от фактите. Позовавайки се на значителен обем древни източници, за първи път или повторно преведени и критично проверени от него, което впечатлило и получило признанието на германските му колеги, в своя основополагащ труд „Готи или българи“ Ганчо Ценов доказва, че готите са наследници на гетите и че заедно с тях "българите се споменават не само преди славяните, но и преди хуните в Илирия и Тракия”,... че „българите са живели още през 350 г. покрай долния Дунав и южно от него във Византийската империя и че те са били един могъщ народ не само в Мизия, но и в Тракия и Илирия" и че българската държава не е основана "в 679 г. от една шепа монголски българи". „Гети” е единният етноним на древните тракийски и илирийски народи, с който те, както и със „скити”, са обозначавани от всички древни историци.

     Те са стари европейски трако-кимерийци и келто-скити и не са нито скандинавски германци, нито азиатски тюрки. Наред с хунобългарите, готите/гетите са фундаментален етнообразуващ компонент в българския етногенезис и предшественици на днешните българи. Мигрирайки, част от тях участват в етногенезиса и на редица други съвременни европейски народи.

 

Улфила, Библията и Българите

     За първи път Библията е преведена на българите през IV век от Улфила. Той е бил владика в Долна Мизия и е нарочен от гърците за "арианин". Но учител на Улфила е бил готският владика Теофил, който на Първия вселенски събор се подписва срещу Арий. Император Константин извънредно много почитал Улфила и неговото "еретическо учение". Защо се нарича учението му еретическо, когато учителят му Теофил се подписва срещу Арий? - Защото той действа като тракиец. А траките/българите са искали автокефална църква, независима от гръцката.

 

ВЕЛИКИТЕ непризнати и признати БЪЛГАРИ

     В автобиографичното житие на Св. Кирил, известно под името "Солунска легенда", самият Св. Кирил разказва за себе си, че е родом от Малоазийска Кападокия. Разказва още, че сам той не знаел къде се намира България. Как тогава е знаел български език? Тези сведения от първа ръка! ни насочват към предположението, че известният ни днес каноничен образ на Св. Кирил е компилация от най-малко две жития:

- това на Вулфила - "готски" епископ, живял в IV век в Мизия, родом от Кападокия и създал азбука - абсолютен аналог на кирилицата;

- и житието на Константин Философ от Солун, който, заедно с брат си Страхота /Методи/, бил създал глаголицата, за да просвещава моравските българи.

 

Улфила

     Този документ е и едно от многото преки доказателства за извековното присъствие на българите в Кападокия, Мала Азия. "Солунска легенда" ни показва, че така нареченото "готско" покръстване, станало на територията на днешна България през IV век, е всъщност покръстване на българи. "Готската" писменост не е нищо друго, освен кирилицата.

 

Дунавските знаци

      Дунавската протописменост се наричат знаците, откривани върху археологически находки от долното течение на р. Дунав и датиращи от епохата на неолита (около 6000 до 3500 г. пр. н.е.). Вероятно, те са най-древните в света, известни досега на науката. Откривани са в днешните България, Румъния и Сърбия).

 

 

 

     В началото на 21в. изследователят Марко Мерлини организира в база данни знаците от дунавската протописменост. Общият им брой е около 5500 като над 1000 са случаите, в които са налице комбинации от 2 и повече знака. Над 3/4 от надписаните артефакти са от Старчево-Кришска култура.

 

 

      Популярни образци са известната Плочка от Градешница, печатите с писмени знаци от Караново принадлежащи към забележителната Карановска култура, табличките от с. Тартария (рум. Tărtăria – Търтърия) - окръг Алба в днешна Румъния, - отнасяни към неолитната Винчанска култура, подобна е откритата в Егейска Македония Табличка от Дупяк и др. Към Дунавската протописменсот може да имат отношение и знаците, врязани на гърдите на женският идол с медна гривна, датиран към 5000 г. пр. Хр. от гроб № 453 на некропола в Дуранкулашко езеро и отнасян към периода „Блатница“ на културата Хаманджия, а също Кръглата плочка от Курило със знаци от двете страни принадлежаща към едноименната неолитна Култура Курило, както и знаците върху керамиката от ранно енеолитната Култура Тиса в басейна на р. Дунав при Тиса.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/