Книга 44

 

 

     1742  29.03.2015 Неочакването - първото разковниче 11:53 до Р.Л. Забравих да ти прикача едно есе от един приятел за неочакването - първото разковниче за излизане от бедствието на климактериума и критическия вампиризъм (не само при жените...) Мога да ти призная, че аз съм причината да напише И. това нещо. Той беше в една дълбока и безнадеждна яма на личните чувства и обидата от любима жена, която системно не се държи добре с него. Но тя не е виновна - там е цялата работа. Тя си има свой свят, свои приоритети. А сега ми идва да му подшушна темата за второто стъпало към Изхода - "безогледното” самораздаване. Всъщност, май много бързам - това за него в сегашното му прераждане е невъзможно. Ще усетиш това от писанието му - той  е един абсолютен юпитериански монолит и затова "безогледност" за него е теоретически и практически немислима - има едновалентен манталитет. Второто стъпало при такива психики, всъщност, трябва да е "оглеждането", но по нов начин. да почне да се оглежда човек къде да реши да прави добро и с кого да общува, след като по чудо е възкръснал от пепелта. Птицата Феникс се възстановява изцяло само чрез първото стъпало - неочакването, съпроводено с благодарност към Бога и Съдбата, добропожелаване и добромислие. Нито гък повече недоволство към "оня" - "безотговорния", "безобразния", "виновния"!.... - В мисълта и сърцето си денонощно да повтаря: „НАВЪН ВИНОВНИ НЯМА!”. Ние се насаждаме на шишовете на собствения си избор и вкус. Уви, "оглеждането" за юпитерианеца, за да си поразпери и поизлъска пак перата, му е възможно само по системата на максималните претенции - той няма да се даде на кого да е... Ако е с монада – т.е., ако не е "изпепелен завинаги", - ще почне отново да дава, ще почне много внимателно отново да прави добро и да приласкава, въпреки че вече може да си мисли, че е самодостатъчен (обикновено само си въобразява това, понеже Самодостатъчен е само Бог...). По-точно казано, юпитерианецът ще възкръсне за даване, само ако стане истински самодостатъчен. В противен случай, това е мръсната дума "самообслужване"... Кукуване, битово, природно и духовно блудство. Ако Слънцето и Плодното Дърво мислеха като тия хора, щяха да са "самодостатъчни" - да не дават плодове, да не пускат лъчи. Щеше да е вселенско и духовно мъртвило, в каквото всъщност живеем и мръзнем и до днес всики ние помежду куп "самодостатъчни". и „двойнодостатъчни”...

            Безогледното самораздаване, значи, е втрото или третото и последно стъпало, ако говорим за три стъпала. Това го прави и пропагандира един мой приятел в Русия – известният психолог и писател Владимир Леви. Аз му преведох една книга, в която говори за това подробно и описва много случаи на спасени от него по този метод хора от лудостта, депресията, ипохондрията, рухването, самоубийството. Той е евреин, но е напипал Христовия метод на Нептун – божествената "безогледност". Адската безогледност е свинската астрална и натурална всеядност, но божествената безогледност е нещо съвсем друго. За нея говори Христос, говори Учителят, говорят осиянията. Стигнем ли  дотам, започват Изцеленията, започва Красотата, започва Щастието, започва Подмладяването. Това е една приятна и обширна тема – Божествената Безогледност! Всъщност, тя по същество е всеогледност, понеже имаш душевно зрение на 360 градуса за проблемите и болките на хората. Ставаш приятел, духовен и душевен лекар. Като такъв, не даваш на лудия и  нещастния да ти се закачи, защото си опитен и мъдър. Знаеш, че ако му позволиш, ако сам се върнеш назад в илюзията, тогава и двамата ще рухнете отново в бездната на монофиксацията, на вторачването, ще започнат гърчовете. Човек може да бъде "вторачен" само в Бога, само в мисията си, само във "всичко и всички"- главния синоним на Бога. Веднага след него има още един синоним - вторачен божествено в онзи, с когото ни е свързал Бог, т.е. ако провеждаме такъв дебит от любов, какъвто провежда първият синоним.

             Как е възможна "панорамна втораченост", фиксация "рибешко око"?... За нас това е несъвместимост, абсурд, но в Божественото е ежедневие. Това е вниманието на водача, дори водача на транспортното средство. В едни професии гледаш в точка, за да не сбъркаш, в други гледаш едновременно и в точка, и периферно - колкото ти е възможно. Возиш хора, пазиш живота им. Виж сега колко варианти на тълкуване и действие има думата "безогледност". Ако шофьорът почне да се оглежда с въртене на главата, а не да възприема движението с периферното си зрение, катастрофата е готова. Психологически, това значи да сме хуманисти, филантропи, благотворители, безкористни лекари. Именно за това пледира Владимир Леви – за безогледна благотворителност. Непонятно на пръв поглед, невъзможно за Сатурнианци и Юпитерианци. Те се забиват в една цел, в един идеал, в един обект -  и там копаят. И това за тях е прекрасно, единствено възможно. Нептунианецът обаче е сталкер, сапьор, водач през вселените. Той не отговаря за една душа, за една фиксация, за една идея или партия. Обемното му съзнание и многомерните му сетива хващат всичко в движение и комбинират. Той е композитор по природа. Ако има силна Дева в небомига си, може да бъде и солист, виртуоз, когато си поиска. Но ако е с интегрално, диригентско съзнание, абсурдно е да каже на оркестъра "Айде пайдос, ще свири само любимецът ми!"... За това си има индивидуални рецитали на Слънца и Звезди, на Юпитерианци. Те в колектив се изпотяват... Същото е и с един учител: той води клас, класове, училище. При него всеогледността е Уранова - педагогическа.

            Но аз пак се разприказвах, темата е много интересна. Сам не знам как от "свинската всеядност" прескочихме към безогледността, а от безогледността - в "божествената безогледност", т.е. "всеогледността"...

            Цитирам ти накрая и едно мое писмо от снощи до една друга нова приятелка, която с взрив ще излезе от критическия вампиризъм и ще тръгне направо към Третото Стъпало. Второто го е прескочила, всички по необходимост го прескачаме, понеже там засега е пропаст - няма човек за нас. Но при нея понякога успешно протича трансформацията на адското его: от самоокайване, ръмжене и ритане минава в доброжелателно оглеждане. В полезрението й попадат и достойни хора.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/