Книга 44

 

       1736  20.03.2015 Това нагон ли е – или сам Бог в гърдите ни? 10:40, до М.В. 

 

 

       Има нещо спешно за обсъждане и действие. С кого другиго да го споделя, освен с теб? Отдавна тече неизпълнение на Заповедта за прекратянане на дистанционното общуване чрез въображение или некротехника. Паралелно непослушание - и по други параграфи. Съществата около нас са неосъзнати и слаби, затова не консумират бързата съдебна процедура – кармата им си тече по спирали, а не по вертикалата, защото Бог е милостив. Тяй не иска да помете света. За сметка на това, някои хора от осъзнатите биваме съдени по Бързата Процедура, Незабавната. Ти ми познаваш непослушанието и разтегателността. Някому обаче те са отдавна омръзнали и започна възпитанието изкъсо.

      Това, което сега ще разкажа пак само на тебе, не бива да се предава на някои хора в същия вид - новата задача е да открием как да им се предаде Ултиматумът по втория начин. Какъв е този "втори начин", над това размислям в момента. Не че нямам работни варианти, изпитани в миналото, но в съчетание със слънчевото затъмнение днес, нещата се усложняват. За родените близо до 20 март - още повече.

     Въпреки чудовищната ни разтегателност и официалния сетификат на някои космически палячовци, че са най-големите церемониал-майстори на вселената, в момента действат сурови закони. Това е осъзнато, обаче новата задачка е как да се обяснят на някои души педагогически, т.е. ефективно.

       3-4 месеца преди голямото затъмнение през 1999 аз бях в един хотел със "сродна душа", която имаше причини да пожали мъжа си и да проведе кристалната си вярност към него както всеки друг път (но за пръв път толкоз близо до друг мъж). Тя ми каза, че ме обича и харесва неимоверно силно и че би искала да общуваме по божествен начин, но че била много рядък реликт от епохата на бабите и прабабите ни и затова не е имала друг мъж в живота си, освен прекрасния човек - съпруга й. Сам той и синът й я наричали по този повод "изкопаемо". Майка й ми плачеше по телефона и ме заклеваше да я спася, понеже психиатърът и канцерологът на дъщеря й били казали, че ако не прекрати незабавно „динозавърството” си, не отговарят за живота й. Виж колко години са минали оттогава - тя изпълни "обещанието" си, че до края на този живот повече няма да ме потърси. Избра съпруга си и това й прави чест - илухмна Шестица. Бе ми казала в сюблимната нощ, че ако се приближим докрай, идва при мене и напуска мъжа си завинаги. Тя не можела по друг начин. Познавайки го добре, беше напълно уверена, че той ще умре, ако тя направи това. Познаваме такива епизоди в историята на падналите илухими, мога да го потвърдя и с други случаи. А този случай бе най-силният в това ми прераждане, понеже касаеше връзката ми с Първата ми любов, която описах в автобиагрофичното разказче "Безсмъртна любов", включено в началото на книгата "Фантастични видения" от "Един приятел". Небето бе направило рискован опит да ни срещне още веднъж 45 години след първата ни среща на тая земя в настоящото прераждане. Цялата космическа зрителна зала бе превключила именно на нашия канал, понеже от това зависеха не само лични съдби, но и съдбите на много същества по веригите на сродните ни души. Нещата бяха толкова „очевадни”, че и тя се досети. Отидохме да гледаме кино в един от новите салони в София и имаше билети само за "Влюбения Шекспир". Тя обаче не е вновна, че не се досети докрай, когато се върнахме в луксозния хотел. До този момент аз си плащах в хотела да кукувам сам в друга стая, но като се върнахме от филма с разревани лица и странни погледи, които си разменяхме, тя за пръв път от няколко пъти и няколко нощи в случая ме покани в нейната стая. Беше по нощница, искаше да съм в леглото до нея и да не се приближаваме повече, за да не умре мъжът й.  

        Сега, като ти разправям това, само ти ще разбереш защо получих сърдечна криза - тия остри болки в сърцето до спиране на дъха, до загуба на съзнание. Не може да не си наясно, че не съм от тия, които изпадат в сексуални кризи. В случая не става дума за полов нагон, понеже Нея, още от първия миг в седми клас и през всичките 45 години, през които съм я сънувал непрестанно, никога не съм си я представял по този начин – нали е Богиня?  В такива случаи обаче получава инфаркт цялата вселена, понеже не става дума за нещо под кръста, а за сърцетолично Бог в нас. Не че Бог не е навсякъде, но в сърцето ни е кондензиран докрай - сърцето ни е сам Той в оригинал. Три лекарски консулта (единият в Москва) ми бяха казали едно и също нещо: „Ако ти се случи още веднъж, не отговаряме. Сърцето ти е анатомически абсолютно здраво и даже за пример, но има неврогенни кризи. Избягвай ги в бъдеще поради опасност за живота”. Аз й се извиних и слязох в моята стая. Тя ме помоли по телефона сутринта да я изпратя до гарата, но аз сутринта вече бях консумирал изпадане в безсъзнание или нещо подобно. Като се събудих, видях я от прозореца на 17-ия етаж как излиза и леко се полюлява като ходи. В мене звучеше песенчицата на едно детенце от момента на излизането от квартирата ми в Бургас, на път за тази епохална Среща. Такива Срещи се дават веднъж на 40 прераждания, с надеждата да не умъртвим пак Бог. Той си е безсмъртен, но се прави че умира физически, когато Го сложим във фризера или Го заколим в гърдите си.

       И наистина, аз бях тръгнал с грамадна ”кошница” от Бургас, натежала с надежди и чакане 40 живота, която не се побра в асансьора, поради което слязох по стълбите... Веднага след излизането, точно пред входа ми, едно момченце на 5-6 години се приближаваше към мене, подскачаше весело и като ме гледаше насмешливо право в очите, пееше: "Хубавичка, миличка, хубавичка...ГАДНИЧКА!..." Повтори го няколко пъти, като подчертаваше последната дума с особено натъртена иронична интонация... В такива случаи човек трябва да си прибере кошницата в мазето и да не тръгва никъде, но...

     След премнаването на кризата, за което бяха неободими още 2-3 часа в хотела до крайния срок за освобождаване на стаята, аз проведох клатушкането по тротоара на свой ред, но с малко по-голяма амплитуда. Може да съм изглеждал пиян, но сърцето болеше неистово. Разбира се, пеш до гарата няколко километра - по психологически причини.

        Във влака дойде следното стихотворение:

КВИТ

(Българска идилия)

Със син печат,

самоодрани,

самонасечени от стръвно “не”,

нанасяйки неизцелими рани,

чифтета хвърлят спънати коне.

 

С квитанция от странна, странна църква,

в котило с бяс или торук,

душите ни законно се побъркват,

за да не се побъркал някой друг…

 

Но мъката, съсирената мъка,

във канцери трамбова всеки блян -

и дрънва пак пръстта върху сандъка,

с квитанция миросан и опян!

 

                                                  16-19.05.1999, София

 

***

       Следващ епизод - този път непосредствено преди 19 август, когато си взеха на Слънцето двама жертвени ангели - единия в морето, другия на Рила. Знаейки как може да спаси единия, героят от първия епизод приема поканата на друга душа, дошла от чужбина специално за да прекара няколко денонощия с поканения. Пада се да бъдат в една стая в един от най-красивите ни градове точно по време на слънчевото затъмнение. Правят снимки и видео на слънчевите зайчета на земята от дърветата, които отразяват съвършено точно изменението на лунния сърп и съответно на слънцето – оптически закон. 

 

 

       Поканеният си мисли, че този път една среща на сродни души протича божествено, ала се лъже. Не че е същият случай психологически, обаче едни същества си избират между Бога и приспивателните второто; други - цигарите, алкохолеца, месото, рибата, кучетата, и котките и месото за тях вкъщи, близките, четене на Библията в другата стая, самарянствата и пр. - едно или няколко от тях или всички накуп... А когато едно същество е имало тъй дълъг съпружески живот или егоистично кукуване, че от години храни по неестествени начини адската дружина от гладни елементали около себе си, за божествено приближаване с някого по нормалния начин не може да става и дума. От един Мъдрец знаем, че при такива моменти на сакрални божествени срещи, когато са истински, цялото Небе, съществата от цялата вселена спират за миг работата си, за да се насладят на този божествен акт и да вземат лично участие в него. Казал е: "Всяко желание трябва да има четири качества едновременно: да бъде божествено, ангелско, човешко и животинско" (1922.11.12н беседа „Не знаете що искате”, том „Живият Господ”48:98)

***

       Минават години. Един човек чака едно зряло момиче -  почти копие на първото от споменатия разказ за Безсмъртната Любима пред входа на блока й. Заражда се надежда за божествено приятелство, т.е. правилно подреждане на приоритетите и изпълнение на една Висша Воля. Дали защото и то не може да избере незабавно и категорично това приятелство пред задоволяването на импулсите си с други средства и друг вид хора, дали по някаква друга причина, покрай чакащия минава един крайно недоволен циганин и казва високо: "Такива лайна!...". Той има предвид цигарите, които си е купил и е запалил една в момента, но чакащият в българската чакалня разбира посланието и веднага си казва: "Трябва да има още 2 предупреждения"... Те се случват в рамките на два дни и той е в момента отново на легло. Междувременно е видял още две души, избрали псевдомилосърдието или псевдокомпенсациите чрез псевдоудоволствия, предмети, животни и псевдочовеци; видял е и дечицата и  домашните им любимци, като жертвени ангели около тях. Или нещо още по-лошо – хибернацията на Бога в гърдите. Бог се оставя да правят с Него какво ли не! Една грозна и подла хибернация поради действието на сатанински учения, които са представили себе си за истинни. Или от страх. Изключтелно, изключително, изключително странно и необяснимо! Защо не ги е спрах от последствията при избиране на по-ниския вкус и идеал или чувството за дълг към егоисти, а не ги е страх от хибернацията на Бога в гърдите?

 

                   Сложността на задачата сега е как това, за което се разказва тук, да достигне до съзнанието им недиректно, незаплашително, неназидателно и без осъждане. Да им се обясни иносказателно, че ако някой изчезне от бойното поле и мине пак в нелегалност за неопределено време, това е за да не бъдат задействани жертвените ангели. Бог не бие невиновните, истинският баща не пребива детенцето-даунче. Нямащият даден център в мозъка не е виновен. Новите цетрове се образуват с хилядолетия лутане в мрака и хилядолетия действие на ПКВ – „Програмата за корекция на вкуса”. 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/