Книга 44

 

 

       Из кн.44 1734 19.03.2015 С един лъч и с два лъча над главата. 04:21 до М.В., по  повод  на  посланието  с електронен адрес в интернет: http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=382&book=12

       - Г.Й. е Георги Йорданов. Не помня нещо повече от описаното в текста. Когато се ожених, той веднага ми даде пари, а не бяхме общували много. Други много напреднали "адепти" започнаха да минават покрай мене като статуята на Командора, но за брат Георги това не беше грях - сам той беше женен и отгледа дете, което не беше негово биологически. Но и да беше, пак щеше да е благословен от Бога - ИСТИНСКИ Ученик!

       Има една задача, до която още не съм стигнал. В главната ни страница в интернет до днес (19.ІІІ.2015) са харесали осиянията 4245 души от влезлите досега 113114. Въпреки че от тях само 5-6 души са ни потърсили по обявените имейли в края на всяка книга, което аз коментирам някъде в части от процента (в смисъл, колко са хората с два лъча над главата, търсещи ПРЯК физически контакт), има надежда повечето от споменатите 4245 да са поне с по 1 лъч – Първо Посвещение,  все пак разпознаващи Словото като текст. Време е обаче някой да направи отделен сайт за обединяване на хората с монада от І Посвещение нагоре. В "Необятното” се виждат снимките на всички тия 4245 човека, има възможност и за пряк контакт с тях. Ако направим такъв сайт, ще поканим и тях, и още много други хора с душа. Ще обявим периодични конферентни чатове, приодични срещи и екскурзии - и т.н. Измежду тях може да се появят готовите души, копнеещи за истински братски живот и космични пътешествия.

       Относно въпросните изчисления, макар и най-общи, излиза, че от средите на любопитните, потърсилите пряк контакт с хората на Словото в случая са 1 човек на 40 хиляди, а измежду харесващите Словото – един на 1000. Излиза, че да ти мине мисълта или да ти дойде импулсът да искаш да се запознаеш на живо с човек на Словото, а не само да му четеш писанията или да му слушаш аудиозаписите, да го гледаш на сцената или на екрана, е нещо още много далечно за хората при наличната еволюция на човечеството. Но като се замислим, ще открием, че и ние сме такива. Четем стотици живи писатели, слушаме стотици живи музиканти и гледаме стотици живи артисти, но никому не написахме поне една картичка през целия си живот, не го поканихме на гости. Дали ще стигне до него, дали ще приеме, това е друг върос: въпросът е дали ние сме направили това - Бог това гледа. В Словото се казва, че истинският Ученик трябва да се запознае лично със всички добри хора по земята. Да започне поне с известните Божи човеци, въпреки че най-напредналите Божи човеци не искат да бъдат известни („Той взимаше всякога всякакви мерки, за да остава неизвестен” – казва Пол Седир за Учителя си Теофан). Но това не може да стане с тия от 1 до 12 валенции на грехопадналото човешко сърце, с тая орязана ДНК. Това е импулс и потребност, потенция на хората дух и душа, които имат минимум 60 милиарда валенции, и то само в аурата на Земята. Спомням си и пак давам за пример  разказа на един приятел за репликата на един млад човек. Майка му много искала да го запознае с този приятел, но синът отказал: „Майко, сигурен съм, че това е стойностен човек, щом ти си преценила, но в момента не мога да си натоваря съзнанието с още един образ”. Това изумило въпросния приятел до степен, че останал с отворена уста, както се казва - въпреки огромния си опит, той не можел да си представи, че има чак такива хора. Неговата лична потентност за сприятеляване или поне запознанства била почти без граници. Обаче влязъл в душата на момчето и разбрал, че то има своя много сериозен аргумент: количеството на връзките може да е за сметка на качеството. При това, социалният потенцил на някои души може да е едновалентен или даже нулев в даден живот или период – и те не са виновни за това. Просто, това е друг вид „животно”... Приятелят искал да се аргуметира срещу това с едно изказване на Словото, че бъдещият, истинският цар на един народ трябва да стисне ръката лично на всеки свой поданик поне един път в рамките на своето царуване и да разреши ефективно поне един проблем на всеки без изключение. В космоса има такива царе или народни първенци. Според Небето, само такъв става за „цар” – всички други са бутафория. Словото дава изчисления, че това е напълно възможно не само за „цар” на един отделен народ, но и за президент на планета, на слънчева система, галактика и т.н....

СЪДЪРЖАНИЕ
/