Книга 44

 

 

1730  17.07.2014 Насищат всички ранени валенции. 03:35 до Б.Е. Безкрайна благодарност! Открай време сред българите душевната нежност е непокълнало зърно. Отдавна ми се иска да дойде текст за нежността и грубостта, но не знам кога ще стане и въобще дали.

       Сега няма и 3 ч. сутр. Или съм много духовен..., или не мога да спя от мисли и... мишки...Нали на руски е „мышление”...? Сърцето наболява, не искам даже и да "благувам", искам да потъна завинаги в "татван". Или, казано просто - да ме няма завинаги. Само с тебе споделям всичко това, иначе се държа. Но си казвам: явно за Някого Справедивостта е над всичко, т.е. последствията от нашите отклонения. Но доколко е карма - и доколко липса на лична воля? Цял живот изпълнявам чужди воли, живея чужд живот - докога?

       На тази тема слагам тук две стихотворения от Евтушенко в мой превод, може да си стигнала до тях, не знам:

           ПОЕТЪТ

Сеизмограма е стихът!

Прекрасна рана на поета!

Тя е стрелата на грехът,

от чутката му кръв поета.

 

Не той е сторил някой грях,

но вечно всеки гръм поглъща,

понеже страшно го е страх

да не пострада чужда къща.

 

Препъне ли го пак светът,

той тръгва скръбно без посока -

с глава, виновна всеки път,

обаче вдигната високо.

 

Във него чуждата вина

за всяка стъпкана тревичка

расте подобно планина -

осъжда се за всичко, всичко!

 

Пред всеки женски образ пак,

от благодарност вечно свята,

черви се той, че няма как

да си изтръгне и душата!

 

За всеки грях пламти от срам

и с костите си пак захваща

мостòве да гради - и сам

неизплатимото да плаща.

 

Аз зная: някой ден и ти.

ще хвърлиш земната одежда,

ще кажеш: "Господи, прости!",

но без особена надежда.

 

Не скачай в тартара дълбок!

Недей, недей, човече Божи!

Простил ти е сам Господ-Бог,

а ти на себе си - не можеш...

 

             1965 Евгений Евтушенко

              превод: 11.06.2014 г. 01:08:34 ч.

 

                                 

Отде, откога тая мода се гаври:

за живите - ями; за мъртвите - лаври?!

За мъртвите пият, та чак се напиват,

и живи пророци до днеска избиват.

И произнасят се

за историята

нежни речи за тях

в крематориумите...

Кое Маяковски - великия, зрелия -

накара го смъртно

да се простреля?

Какъв глас и външност!

Каква безнадеждност!

Да бяха му дали трошинчица нежност...

Живите вечно от скръб ги съсипват.

С нежности само мъртвеца обсипват.

 

                             Превод: 16.06.03

 

       Има моменти, когато не мога да с занимавам с никаква мъдрост, с никакво Слово, макар че крада от съня си, за да не изостава Работата. Тогава единственото нещо, на което се отдавам с безкрайна наслада, е да превеждам любими поети – някои техни стихове насищат всички ранени валенции, слагат в раните несравним с нищо друго балсам. За разлика от жените, поезията няма да те юрка с псувни и камшик като каруцар да си платиш за миг нежност с векове "много длъжен" "много грешен" и "много виновен"....

       Сега ще преведа още два куплета от него, само това мога да правя. При това не става дума за телешките физически нежности, за които се плаща с кръв, а за дефицита на душевната мекота и нежност във взаимоотношенията. (Всъщност, в "половин-отношенията", тъй като, и да се спука човек да е всепрощаващ, всетърпящ и деликатен, отсреща има само нож - само изисквания, подигравки, назидания и съвети).

 

1731  17.03.2015 А вие сте приели да носите чуждите грехове. 05:20  от Б.Е. Знам,че те боли сърцето за нежност - и това ще ти се даде, просто времето още не е дошло. Нали светът трябва да се крепи на нещо, за да не загине, а вие сте приели да носите чуждите грехове, вини  и болки?

СЪДЪРЖАНИЕ
/