Книга 44

 

10.ІІІ.151(2013)

Средна гора, с.Дълбоки

 

 

ГРУБИТЕ БЕЗДЕЙСТВИЯ

 

21:42:17

 (Не иска с червено...). Добре, пак преразказ... В училище бяхме добри по този предмет, даже ни викаха да си четем работите в другите класове...

         За грубите действия на хората и боговете и на една солидна банда от ангели в космоса вече ни пресипна гласът да приказваме, проглушиха ни се ушите. Всички медии и съдилища по света, всички сборища, екрани, клюки и пазари са препълнени с тях. Обаче за грубите бездействия знаем много по-малко.

 

         Първо и преди всичко: няма виновни. Да не обвиняваме авторите на грубите бездействия, понеже при тях важи същото оправдание, което е в сила и за функционерите. Не е виновен този, който няма даден център в сърцето и мозъка си. И да се спука, не може да извърши нежно действие или бездействие. Грубостта обаче е факт и в двата случая, и въпреки че произтича от неосъзната ниска еволюция, тя предизвиква последствия. Както за автора, така и за околните, за природата, за света. 

11.ІІІ.151 г. 03:03:03 ч.

         В божествено бездействие се намира само Аб-солютният. Всъщност, то не е божествено, понеже Той е над, т.е. под Божественото. Даже и "под" не е точната дума, но в човешките и ангелските езици няма понятие за това, нямат го и голяма част от боговете - почти всички. Ето защо, няма смисъл да говорим за това.

         И действието, и бездействието се превръщат във вина, когато се практикуват користно. Когато някой изгаря от студ или амбиции и живее само за себе си и за своята истина, ние виждаме в него Змията на Злото: от Нас той не може да я скрие. Тя е черна и е навита около гръбнака му, влиза в главата на му във вид на черна мамба или друг вид черна змия.

 

 

     Когато някой счита непълноценността си за собствена правота, пълноценност и даже свръхцен-ност, в него съска и се трепери Ехидната на Гордостта. Тя е оранжева.

 

 

     Ако черното и портокаловото са в една психика, тя създава и поддържа в адската природа съответните змии, независимо отровни или неотровни:

 

 

       Тук не пишем учебник за рептилии и затова няма да споменаваме навсякъде имената на змиите в приложените фотографии, нито ще ги разпределяме на отровни и неотровни. Всички се сещат защо някои хора и ангели имитират отровните си двойници - и от тях всички бягат. Същото важи и за гъбите и някои насекоми. Това може да е от страх, може и да е поради специална мисия - за да си свърши някой добре работата на земята, без да го безпокоят.

 

         Ако черното и оранжевото се редуват с жълти пръстени, това са змии, които представят себе си за многознайковци, за мъдреци и даже за Учители. И да не го обявяват открито, те приемат с удоволствие да ги наричат така. Техен символ и израз, например, е кораловият аспид (Micrurus fulvius), който се вие около гръбнака им и гледа през очите им. 

 

 

      Змията на егоизма е мръснокафява, на материализма - лигава и вонящо зелена. Много от тия змии и още стотици подобни са отровни - силно отровни. Има и неотровни, но те душат господаря си или жертвите му чрез скръбта, самосъжалението, съблазънта, изнудването, физическото насилие. 

            Няма да продъжим с изброяване на видовете адски рептилии, насекоми и други вредни животни в човека и ангелите и някои богове, да да не стане изложението твърде зловещо. Баснописците обаче и зоопсихолозите намират точните им съответствия с нашите пороци и недостатъци. Както вижда хората ясновидецът Херман Хесе, така ни виждат и ангелите отгоре. Ехидните личности, подигравчиите, например, се виждат ясно вътре като чакали и хиени, издават отвратителна смрад и им текат лигите. Ние сме правили психологически портрети и на богомолките, кочовете, пиявиците, скорпионите, молците, паяците, стоножките, осите, стършелите, въшките, дървениците, бълхите и пр.

 

 

     Малко преди края на тия откровения или разсъждения искаме да представим тук и един от образите на хората, които си мислят, че са от Бялото Братство или искат да създадат впечатление, че са такива. А всъщност си създават име, продават ума и произведенията си и се грижат само за себе си, за своята слава и изгода. Привидно обаче имитират благотворителност и безкористна дейност, любов към Бога и ближния - повече с писàния, приказки и виртуални средства. Изказват се умно, ясно и авторитетно, имат много клиенти и последователи, отличават се с "бестселъри".

    Добре, къде отиде темата за ГРУБИТЕ БЕЗДЕЙСТВИЯ? Кое животно им е израз и символ? Дали паякът е въплъщение на очакването; кой плоди в природата сънливеца, тапира или борсука?... Защо борсукът също се представя за събрат с бяло в облеклото и аурата си, но люто гони съперниците си и с удоволствие пуска в дупката си квартиранти от друга еволюция?... Каква му е сметката от тях, взима ли им наем, както много наемодатели от "Бялото Братство"?... Все има някаква сметка - пазят го зиме от вятъра... Има и тапири черно-бели, хоботът им издава присъствие на въплътени илухими: мъдри, уредени, вторачени в някой образ или в някое лъжливо учение - не можеш да ги мръднеш. Обикновеният сънливец вкъщи е тлъст и много ящен, спи през деня и е бодър само нощем. Макар и много сънлив, когато е буден може и да съска срещу чуждите истини и тогава го наричат... съсел. Когато Бог, т.е. Любовта има нужда от него, душевният сънливец изпада в летаргия и се вцепенява. Пулсът му може да се забави до 13 пъти, когато иска да се представи за много чист и морален и да заспи зимен сън за 12 хиляди години... Обаче има и божествени съсели, които умеят да се вледеняват пред съществата без монада. Тогава "съсел" означава "със Ел" - с Бога...

         Както знаем, виновни няма, зло няма, има непроявено добро. Грубите бездействия се занимават само със себе си или само с ближния. И в двата случая това прилича и на нежност, и на действие. Пасивността им към неближния не е вина, но, както вече казахме, често представлява топло жилище, около което на много хектари навън замръзват мъртъвци. Един голям славянски писател казва: "Аз не мога да бъда щастлив, докато на Земята има дори едно нещастно същество".

         Нежното действие, когато се възползваш, не е нищо друго, освен грубо бездействие - не напускаш кораба последен. Истинските Капитани няма да се заврат в топлата каюта на спаситения кораб с момичето, което си мислят, че са спасили. Това спасение ли е - или възползване? Това чест ли е - да оставиш дори един нещастник на палубата, когато една жива Легенда потъва? Възползвачите искат да са навсякъде първи, те се завират бързо навсякъде, където им замирише на кяр или удоволствие. 

         Ако действието произлиза от Създателя (Deus), то кой е родителят на бездействието? Само Абсолютният - или има и някой друг? И всяко действие ли произтича от Отца? От кого идва грубото бездействие? Ако преведем тази дума на чист български, се получава "безбожност".

         За да не прекаляваме с картинките, представете си тук черна змия с тъмночервени и бели пръстени или с бяла линия отгоре по цялата дължина. Онази биеше на оранжево - не може да не се показва пред хората... Тази обаче е тъмночервена на определени периоди - стига й "за почивка" астралът. Когато вместо жълто има бяло, втората част на изречението си остава същата, но първата прави "бѐли пари за черни дни" и... често бърка ударението - прави сериозни белѝ... Такъв човек е "бял като катран", за него греховността е "бял кахър", но накрая го настига бялата смърт...

            Занимахме се писмено пак с негативите. Такъв е моментът сега, такава е годината, такова е тригодието. И един много по-голям цикъл е такъв -  изучаване на света и ада. Който иска райски песни и космични полети, това вече отдавна не става с думи.

СЪДЪРЖАНИЕ
/