Книга 44

 

09.02.2015 19:23 до Р.В. ЗДРАВЕЙ, ОТГОВАРЯМ ТИ НА ПО-ПРЕДИШНОТО ПИСМО, ВЪПРОС ПО ВЪПРОС:

 

- Любовта е даване, любовта е раздаване, без очакване...

 

       - Така е, тя е подобна на слънцето, но и то получава отнякъде, за да може да раздава. Не можем да даваме, ако не се пълним постоянно. Въпросът е с какво, от кого и как.

 

 - На какво е даване, на кого е даване?...

 

       - Би трябвало да е даване на това, с което човек е най-богат и е неизчерпаемо. Разбира се - даване на естествени и възвишени плодове на живота, а не на неща, които разрушават тялото и душата. Мога да почна да изреждам и в двете посоки, но списъкът ще е безкраен...  Даване на предпочетените, но и на лишените, доколкото имаме възможност. Първото може да е от корист, понеже давайки, очакваме компенсации...

 

- Какво значи безогледно и „оглѐдно” самораздаване...?

 

       - За безогледното самораздаване говори още Христос. Принципът на извора: при него идват всички, които са жадни, но ако е истински, той не пресъхва и не избира кому да дава и кому не, нито се пазари - любовта му е безусловна. "Огледното" е ако сме чешма на режим или носим вода в съдове и трябва да я пазим за избрани хора. Преценяваме кой има най-голяма нужда. Избираме сродните души; или децата, бедните и болните - ако сме хуманисти. Но има и такъв феномен, познат ни от Евангелието: поканените не идват, нямат въпиюща нужда точно от нашата вода, пренебрегват ни, имат други приоритети. Тогава майката-кърмачка започва да раздава на други достойни или други симпатии, а ако е като Исус или майка Тереза - на нямащите, на тия от улицата, за да тече все пак някак животът и да не им се пръснат сърцата или гърдите от любов и преизобилие. Проблемът е в това, че при "оглѐдното" даване дебитът рядко е двупосочен и оценен и тогава творческата енергия нараства, ще пръсне човека. Ако не се раздадем "безогледно", скръбта и старостта ще ни разрушат, понеже няма такъв закон в природата да държим плодовете си да гният.

 

 - Ако любовта е даване, то нали трябва да има някой да я получи? Значи се явява и момент на взимане?

 

       - Разбира се, има закон за искането и взимането. При наличието на искащи и търсещи около нас е много лесно и ние сме щастливи, защото даваме реално. Но ако няма такива, единственото спасение е плодното дърво и изворът - даваш, без да се интересуваш има ли някой наоколо. Раждаш, защото не можеш да не раждаш.

 

- Ако има даване, раздаване, то защо да има очакване? Значи се скрънзим в даването, погледнато в общ аспект, и затова се явява очакването....

 

        - То е същият въпрос. Очакването е човешко, затова в него има скръб и кранове, дори запечатани, докато не дойдат пред-почетените. Който обаче попадне на божествена вълнà и започне да раздава без очакване, тогава щастието, което за-почва да изпитва, е неизмеримо и несравнимо с нищо познато. Тия, които ни харесват и обичат (А БОГ ВИНАГИ НИ ЗАПОЗНАВА С ТАКИВА!), пият от водата ни и приемат плодовете ни с такъв възторг и наслада, че това ни се предава по индукция и затова преживяването е многократно по-силно и прекрасно от това с... липсващите, назландисващите се... За Бога това е по-морално от запечатаните кранове. Но крановете, запечатани поради лични чувства и състаряващ, разболяващ морализъм, не ги е еня за лишените и Рицарите.

 

- Любовта може ли да е доброволна саможертва; и ако няма такава, има ли любов?

 

     - Може - и за това има много примери в живота и литературата, в целокупната човешка култура и даже в света на животните. Това е великата универсална любов на Бога, Който предизвиква привличане, закрила и грижа дори между най-далечни и даже враждебни видове. Днес има безброй снимки и клипове за това. Някой монофиксиран в един образ възразява: "Не е същото! Няма тръпка..." - Тръпката е важна, но е вид егоизъм. Тя произлиза от астрала, а любовта като саможертва и милосърдие - от будическия свят, света на душата. Понякога тя възбужда и астрала и тогава, ако се стигне и до сакрални преживявания, те са безкрайно много по-силни и нежни от "тръпките" на вторачването, понеже в тях присъства лично Бог - не е действие от астрален егоизъм.

 

- Сериозно се запитвам има ли любов между хората на тази планета? 

 

       - Има много, случаите са неизброими! Аз поне мога да разкажа за стотици, а други свидетели и световната литература и театър, опера, кино - за хиляди.

 

- Ако погледнем в много ограничен план между две разнополови същества, споделената любов в онзи човешки аспект не е ли най-изискания и щедър дар от Бога ? 

 

       - Да! Това е тайнство, в което се събира в един миг цялата вселена. Всички същества спират за миг работата си, за да му се насладят и да вземат участие в него.

 

- Има ли опасност от полигамия при безогледното раздаване?

 

       - Да, има опасност от полигамия, полиандрия и полифемия, когато самораздаването се възприеме само като секс, като самоцелно навъртане на оргàнни удоволствия. Но в някои случаи сам Бог сам прекратява една егоистична или неефективна връзка, въпреки латерните с дежурни припеви и цитати на много "духовни" хора. Един български Мъдрец казва: "Чистота и девственост значи изпълнение на волята Божия". Тя може да бъде и в този план, но когато лично Той ни разреши и когато общуваме с хора с монада, с искра Божия. В този случай най-висш морал е раждането на деца, когато родителите са с монада. Тогава напускането на от мъж или жена без монада, щом не реализира еволюция, е изпълнение на волята Божия. А раждането на деца дори от различни партньори с душа е гаранция за населяване на Битието с безсмъртни същества. Моралът на Бога е дали се раждат същества с искра Божия, които се устремяват към Любовта, Мъдростта, Истината, Доброто и Съвършенството.

СЪДЪРЖАНИЕ
/