Книга 44

 

 

        1702  05.02.2015 Вода газите, жадни ходите. 05:19 до Р.В. Баща ми ни е разказвал за само 3 случая с Учителя, при майка ми са повече. Ще се спра на единия от тях, в отговор на твоите въпроси.

       Един ден Учителят спрял да говори по време на беседа, изгледал тъжно хората в салона, дълго мълчал и накрая казал: "Вода газите, жадни ходите...".

      Това не важи само за Словото, в което ни е потопил като в океан. Важи и за възможностите за щастие. "Братовчедите" (съществата от "левия път") се отчитат пред господаря си ("Големия Братовчед") с най-успешен удар, когато са успели да ни зомбират да изпаднем в монофиксация ("любов с обект", за която говори Словото). Тогава ние започваме да очакваме внимание и щастие само от един обект и умираме от жажда, плувайки в необятен извор от чиста питейна вода, понеже си искаме само термоса или шишето, което да ни донесе строго определен човек. Небето е предвидило това да се уванчае с мъка, защото престъпваме божествен закон: любовта се раздава, а не се очаква. А жадни - безброй. Измежду тях има не само закъсали, но и достойни души.

Ето как ни обработват агентите на "левия път", за да изпаднем в този психически дефицит: първо ни внушават илюзия. Цитирам ти фрагмент от една книга ("Интервю с един психически убиец" от Инелия Бенц:

 

     "Отвличане  вниманието на хората чрез любов и секс е прак-тикувано много. Има хора, които са програмирани да мислят, че там някъде съществува една сродна душа за тях, която те трябва да срещнат, и на всеки няколко дни системата активира нуждата да открият своята сродна душа, за да станат „завършени и щастливи”. Бинго! Повечето от техните дни и нощи се прекарват в мания по тяхната самотност или в стремеж да открият „единствената / единствения“. На други се изпраща човек, който да прилича на тяхна сродна душа. За това не са нужни много умения и това е роля, която лесно се изпълнява от тези пречупени деца и възрастни от Агенцията – "спящите". Те срещат и прелъстяват обекта. Отначало любовта и връзката се използват за постоянно отвличане на вниманието на обекта. Когато свърши меденият месец се използват психологическо, а понякога и физическо малтретиране за изваждане от строя на обекта, поддържайки го ангажиран в толкова много нисковибрационни конфликти, че никакви положителни мисли да не могат даже да влязат в ума му, да не говорим да се родят там. "

 

Владимир Львович Леви, който ми беше на гости, ми разказа подробно защо е етична и високо морална "рецептата", която дава в книгата си "Изкуството да общуваме", която бях превел.  Разглеждайки хиляди случаи на депресии и разкъсваща мъка у свои пациенти, той ги описва като "паяк, който виси на нишката си" - монофиксацията в един образ и очакването той да реагира, както те искат. Съветва ни никога да не прерязваме тази нишка на вторачването (въпреки че е форма на егоизъм), понеже тя единствена държи нещастника все още жив. Дава и примера с мухата, която се бие в стъкло от няколко квадратни сатниметра и накрая пада мъртва, докато околните прозорци са широко отворени. Но за хората, на които им е омръзнало да са паяци (очакващи) и мухи (монофиксирани), Леви и най-опитните му колеги по света дават изход: "БЕЗОГЛЕДНО САМОРАЗДАВАНЕ". Аргументира блестящо защо това е морално и спасително.

Но сме си говорили и за един анекс в рецептата към ду-мата "безогледно" - кога е добре до действаме и "огледно"... В беседата "Високият Идеал", отпечатвана и превеждана повече от всички останали беседи, Учителят се опитва да внуши на Старата Ева или любов без обект, или избор на възможно най-достойния обект, за да се превърне тя в Нова Ева.

 Всички около нас умират от жажда и се давят в бистрия океан от питейна вода, очаквайки един-единствен спасител да им донесе специална бутилка с престояла вода. А той се сеща от дъжд на вятър или въобще не се сеща... Можем да употребим и друг образ: кислородната маска и бутилка, с които ходим по чужда планета с нормален въздух наоколо. Ако вече се задъхваме, но имаме остатък от разум, сърце и милост към другите заблудени, смъкваме маската си и маските на околните и задишваме с всичка сила нормален въздух, спасяваме се. Морално е да не се гърчим и да прекратим гърченето на умиращите, а не да стискаме маската и бутилката, на които е написано само едно име.

СЪДЪРЖАНИЕ
/