Книга 44

 

 

1698  31.01.2015 Когато видим прекрасното 23:42 от С.А. Когато видим прекрасното, заложено у нас, и го напишем, то ние го затвърждаваме и по този начин не ни остава време да утвърж-даваме негативите си. Неочаквано за мен, съм много приятно изненадана от запознанството ни! Да благодарим на Бога, че ни срещна в този живот! Мир и Хармония в теб и около теб!

 

1699  02.02.2015 Свободната майка е свободен дух и безкрайно специална. 22:11 от Х.С. Има много за мислене, макар и това да не е всичко. Намирам моменти, които потвърждават моята убеденост, както и такива, които превъзхождат опита ми. Ето някои от тях:

 Не можеш да съдиш, понеже си несъвършен - всеки може да бъде съден само от Съвършения и от Съвършенството; Той, Бог, ни търпи такива, каквито сме, та ние ли ще преправяме другите!

Свободата и самотворчеството на всеки опират в гра-ниците на другите и тези граници не бива да бъдат престъпвани, ако не сме поканени отвъд тях, и то с много любов. Някой, ако иска много да се развива - да върви нагоре, а не хоризонтално и да се стълкновява с другите.

Свободната майка в нейната изключителност, (понеже е изнесена към друго същество до самозабрава, но заради другото същество и неговото развитие) е като всеки свободен дух: към другия и към себе си се отнася като към актуална и бъдеща безкрайност. Безкрайно отношение към безкрайност, като към развитие по уникален и никога изцяло предвидим начин - направо непредвидим начин на развитие!

Отношението като към обект е отношение като към крайно същество. С  него нещо "правиш", позволяваш си всякаква употреба - от най-финия до най-грубия модус на употребата. А "правиш" нещо спрямо безкрайността, означава да си взаимодействаш с нея и да я отпускаш към нея самата, да й даваш тя да се прибира при себе си, да си вземе момента от взаимодействието; и чрез това ти самият да получиш момент за себе си.

Свободната майка е като всеки свободен дух, но е и безкрайно специална, понеже по най-открит, разкрит, уязвим, безкрайно чувствителен в себе си начин е обичаща и самопредаваща се на другия - и тъкмо чрез това тя е себе си. Когато си себе си чрез принадлежността си към друг, ти си само за Рая - само там можеш да бъдеш, каквото си в радост. И ако не си в Рая на Земята, ставаш тъжен и самотен. Но тази радост става навлажнена, росяща радост с щастливи сълзи поради детето, което си родила! Понеже какво е тази влага, когато не е от егоизъм? - Вътрешно спояване и хомогенизиране на частички, които иначе някой някъде е разкъсал - и раздраното спояваш по единствено възможния останал начин.

СЪДЪРЖАНИЕ
/