Книга 43

 

 

       1631  26.11.2014 Тури, най-после, любовта към Бога на първо място! 07:02 до Я.Ю. Когато обективните обстоятелства са непроменими по никой начин, остават примирението и благо-дарността, че е именно така. Но в ръцете ни са три неща: молитвата, мечтаенето и планирането. Разбрал съм, че Бог обича не само общите молитви, но и конкретните, ясно формулираните, визуализираните. Имаме доста опит. Но ти го знаеш това, не ти казвам нищо ново. Формулирай си пак общите молби към Бога, но и реши къде искаш да живееш и какво би искал да работиш и даже си го запиши на лист. Бог обича също да съзнаваме недостатъците и да се отказваме от тях твърдо и методично - един по един. Въздава ни блага и опрощаване на кармата, съобразно това.

      За майките е добре и да се мисли принципно, "глобално", тъй като винаги и навсякъде изникват нови майки. Не изключвам  да се явят още по-безпомощни и в София, и къде ли не.

     Напоследък все по-често се сещам за думите на бате Крум: "Внимавай духовете да не те запратят в някоя девета глуха, защото ти имаш този навик от векове. Нашата работа е сред хората." Това ме кара да се замисля отново за възможности в покрайнините на София или околните села. Ще видим. Казал ми е още в самото начало, в най-ранната ми младост: "През всичките си животи досега си поставял любовта към ближния пред любовта към Бога. Време е нещата да се обърнат". Но заедно с това и точно обратното: че трябва да се посветя на една жена и едно семейство до края на живота си, да им се отдам изцяло. Ами сега? Кои от думите му да послушам?... В момента карам по втората линия и имам удовлетворителни успехи, но това не е никаква "жена" и никакво семейство - нямаме интимни отношения, не е длъжна, тя е млада и трябва да си е свободна. Ползата е, че детето вижда много любов и грижа, пък и че майка му за пръв път си отпочива в човешки обстоятелства. Но днес заминават в града и ще живеят там с две приятелки.

    Не знам доколко развиването на ЛКЕ (личната космчна енергия) при теб би трябвало да е приоритет, както беше и остава да бъде при мен в останалите ми години, понеже отзад главата ми е плоска - нямам семейни чувства. Щом Венно ме накара да се оженя и винаги е настоявал да съм перфектен в този план, значи е знаел това за мене и ми е внушавал тази позиция до последния момент. Но заедно с това и ме е предупреждавал (и всички нас въобще), че жената е като удавник - : спасяваш ли го, трябва ти да го хванеш по всички правила, а не той да те хване и да те завлече на дъното. Аз не владея желязната хватка, въпреки че знам технологията, затова винаги отивам докрай в услужливостта и мекушавостта си, качват ми се на главата и даже ме тероризират, унижават ме, назидават ме, казват, че мразят компютъра ми до дъното на душата си...

Седир говори за Учителя си Теофан как е съветвал много хора, които е спасил по един или друг начин: да се отблагодаряват на божественото милосърдие по най-различни начини, вкл. конкретни грижи за изпаднали майки и вдовици и осиновяване на сирак. Това обаче може да важи само за хора, които нямат важна общочовешка задача или това не би им попречило на изпълнението й. Завиждам благородно на всеки от вас, който е имал ум и разум да не се хваща на такова хорò и му пожелавам с всичките си ядрени мощности да продължи така докрая... Вие имате най-голямото щастие в света: самотата и неприкосновената лична територия.  Просто не можете да осъзнаете какво грамадно щастие е това! Извини ме, че толкова много ти говорих за себе си, но си ми близък и споделям. Казано е "Който говори за себе си, не е ученик". Ами може и така да е - да съм още далече от ученичеството. Не помня дали съм ти изпращал една беседа на Ошо - "Защо боледуват Посветените", уникална е. Не че не го знаем от  Учителя, още повече, че Той сам казва за себе си:"Аз съм човекът с най-големите противоречия в света".

СЪДЪРЖАНИЕ
/