Книга 43

 

 

ИЗДИГАНЕ НА ФОНТАНЕЛАТА Û ПОВДИГАНЕ НА ЧЕЛОТО Û ИЗПРАВЯНЕ НА КАМПЕРОВИЯ ЪГЪЛ Û ПРИБИРАНЕ НА ДОЛНАТА ЧЕЛЮСТ Û НЕЖНА УСМИВКА Û

БЛАГ ПОГЛЕД

  

Примирение, мекота, кротост, милосърдие, благост, доволство, добромислие, добрословие, добропаметство, съчувствие, прощаване, търпение, себеотрицание, благородство, отстъпчивост, финес, нежност, обхода, щедрост, саможертва, служене, слугуване, слепота за злото и недостатъците -

и постоянно благодарене

 

(мисли от беседите)

 

Импулсатор -  Една

 

"А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон" (Гал. 5:22-23).

 

       Тази подборка не важи за честните борци за свобода и правда, за воинстващите журналисти и функционери и всички останали, които в пътя на еволюцията си са символизирани от външните фигури на Пентаграма и от първата по върхо­вете му - Тясната Врата на Вярата, валидна за пророците и праведниците. За всички тях има немалко твърдения в Сло­вото в точно обратния смисъл: ако не изпълнят пред­назначението си да бъдат безкомпромисни, директни, твърди, недоволни, критични, остри и борбени, готови да дадат и жи­вота си за Правдата и Истината, Бог няма да е доволен от тях.

            Избраните мисли от лекциите и беседите на Учителя тук са само за много тесен кръг от ученици на Новото от ІІ Посвещение нагоре (Смирение, Просветление, Преображение, Възкресение) - за такива, които са пред прага на Новото Небе и Новата Земя или вече възлизат там. Впрочем, в последното, V Посвещение, ученикът отново има силата и правото да бъде остър, но само срещу наглите и злите. Той вече е преминал от Бялата ложа към Всемирната, където Майсто­рите оперират и по мекия, и по твърдия начин, но при тях резултатите са винаги добри.

         Ето споменатите мисли от Учителя:

 

         Теософията е учение за примиряване на противо­речията в света. Тя е наука за примиряване мъжа с жената. Нещо повече. Като казвам да при­мири мъжа с жената, подразбирам да примири човека с Бога. Онзи, който мисли, че е теософ, трябва да знае този закон: как да се примирява с този, когото мрази.

 

         Спиритизмът е движение; теософията – прими­ряване на противоречията, а мистицизмът – сли­ване. Може да се каже още, че той е закон за труд, за работа; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на земята - единствената наука, която ни научава как да живеем. Само той може да ни избави от всички нещастия. А християнството е на­ука за ликвидиране на кармата – за изплащане на стари дългове. 

 

       Ако вземем стиха на Евангелието, който казва, че Христос е понесъл греховете на света, то значи, че Той е платил дълговете му. Що е християнст­вото? – То е да знаеш да плащаш дълговете на хо­рата. А кой може да плаща дългове? Само богатият. Следователно богатият може да бъде християнин, сиромахът не може да бъде такъв. (Обаждат се: "Ами обещанието, че Христос обогатява?...") - То е за христия­ните на кредит – за ония, които Христос креди­тира, търговци с чужд кредит. Съвременните хора са християни, защото Христос е "християнин"...

 

 

       Теосо­фията е наука за примиряване на половете, а христи­янството - за тяхното сближаване и обединявяне. Християнството, в неговия вътрешен смисъл, е на­ука за обединяване на духа с душата. Това, което сега учат, не е християнство - то трябва да претърпи преобразувание. Ако бе християнството тъй, както ние го схващаме, светът сега щеше да бъде в друг вид.

         Всички неприятности, които се случват между вас, според окултната школа са благо. Когато имате недоразумения, гледайте да ги изгладите, но не по изкуствен начин. Зная случаи: съберат се двама, целунат се и рекат: "Да се помирим"; но като излязат вън, пак почнат да се одумват... Това не е начин за примирение. Примирението трябва да стане вътре във вас. Като слезете в дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: "Светът е широк за моя ум и за мо­ето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми"? - Това е най-важният психичен момент!

 

 

       Бог едновременно се намира и на небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе, на небето – "при Бога", а аз казвам: ще отидете горе, за да ви прати Бог долу. Всички, ко­ито ме слушате, сте от ония, които обичат лесния път. Лесен път в света няма – има тесен път.

 

 

       Друго нещо за учениците, което трябва да нау­чат, е примирението, но не индиферентността. Да слязат до дъното, да забравят какво мислят хората за тях и да чувстват само своето мъчение. (Из "Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и хрис­тиянството", беседа от Учителя, държана на 12 февруари 1920 г., четвъртък, 7 ч., беседа за жени)

 

 

         преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, където нас­тъпва пълно примиряване на противоречията. При­чинният свят е свят на примирение. (Из "Тяло на Лю­бовта", "Учителят говори").

 

 

       За примирение изберете най-хубавия ден, ко­гато няма никакво облаче на небето. За примирение изберете, когато всичките звезди светят. За примирение изберете, когато всичките плодове зреят, когато има сливи, череши, когато има грозде. /.../ когато искаш примирение, търси най-хубавото. Когато искаш да се примириш, търси най-хубавото, което е божествено.  (Из "Постижения”, ХХVI лекция на младежкия клас, 8 декември 1944 г., петък, 5 ч.с., София - Изгрев. Изказано само 19 дни, преди Учителят да стане невидим за повечето хора.)

 

 

         Какво представляват мъглите в човешкия жи­вот? - Те не са нищо друго, освен противоречия. Щом слънцето изгрее, мъглите се разпръсват. Щом Бог живее в човека, противоречията изчезват. Щом из­чезнат противоречията, хората лесно се примиря­ват. Излезе ли Бог вън от човека, противоречията веднага го нападат. Докато има противоречия, ни­какво примирение между хората не може да стане. (Из "Божествен и човешки свят", беседа от Учителя, държана на връх Мусала, 23 юли 1940 г.)

 

 

       Християнската епоха се отличава като епоха на примирение с Бога. Обаче сега виждаме, че хората днес, освен че не се примиряват, но Му се и зъбят. Страданията са език на Бога. Господ ти говори, за да се поправиш. На една сестра, която е много ос­тра, казах: "Небето ти даде това страдание, за да се развие твоята мекота". (Из "Езикът на 7-те тона" от 14 юни 1939 година и "Чрез страданията човек се усъвършенства" от "Акордиране на човешката душа", т.1)

 

 

       Само цялото представлява велик закон за примиряване интересите на частите. Следова­телно, всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на Цялото, понеже всяка част има определено място в Цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. /.../ Ще знаете: всяко препятствие в живота на ученика е специфичен акт, даден с цел да го избавят от някое по-голямо зло. Затова трябва да се благодари на Бога. Не е лесна работа да благодариш, да се научиш да се примиряваш с всички препятствия и мъчнотии в живота. най-малко десет пъти ще се изпотиш, до­като се научиш да благодариш!...  (Из "Братя в единомис­лие", 20 август 1927 г.)

 

 

       Това значи да бъдеш разумен - да можеш да примиряваш всички противоречия в живота и да оста­неш доволен, когато Бог те лишава от нещо. /.../ Това са най-големите нещастия, които съвремен­ните ученици претърпяват в Школата. - Не, от окултния ученик се изисква едно важно качество – примирение, но разумно примирение. Примирение с условията, примирение с лишенията - изобщо, прими­рение, което да почива на дълбоко разбиране на жи­вота. (Из "Основа  на знанието", 4.ХІ.1923)

 

         Да се примириш с Бога, това значи да приемеш Неговата Любов. (Из "Свещени думи на Учителя", 200-250)

 

 

       Ка­зано е, че Бог е Любов, но Бог се проявява  и чрез хо­рата. Обичате ли някого, ще знаете, че Бог се проявява чрез вас. Обича ли ви някой, Бог се проявява чрез него. Колкото повече проявяваш любовта, толкова повече и Бог те обича. Главното е да бъдеш полезен за другите. За да ви обича Господ, трябва да не сте помислили нито една лоша мисъл, да не сте отправили нито едно лошо желание, да не сте извършили нито една лоша постъпка за някое същество, което Бог е създал. От това зависи успехът ви на земята. И всякога, когато у хората се прояви желание да ог­раничат Любовта, те създават в себе си зло. Не ог­раничавайте Божията Любов! щом дойдете до Любовта, кажете: "Това е Божия работа". (Цитирано в интернет без отправка)

 

 

Та казвам: в новото учение най-мъчното нещо е да примириш противоречията. Божественият свят е примирявяне на противоречията. Доброто е прими­ряване между човешкия и божествения свят; примиря­ване и в човешкия, и в ангелския свят.

Та казвам: когато вие сте нещастни, вие оти­вате при ангелите. Но когато сте радостни при ан­гелите, не искате да слизате при човеците. И за­това на земята хората винаги ги сдружават един лош с един добър. /.../ Та казвам: само Божественото във вас може да примири нещата. (Из "Любов към всичко", 16 октомври 1938)

 

 

       Противоречията са неща, които неизбежно съществуват. Например, как ще примирите злото и доброто? Те не могат да се примирят по никой начин. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях! Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си. Те имат допирни точки. Да прими­риш доброто и злото, значи да се заемеш с гранди­озна задача, каквато и боговете не могат да разре­шат. (Из "Пробуждане съзнанието на ученика", 22.VІІІ.1927)

 

         После, друго едно нещо: като ученици на окул­тизма, вие не се старайте да поставите тази школа в противоречие с общия живот. Окултната школа примирява всички противоречия. Вие трябва да се стремите към примирение. Не можете да се прими­рите с всичко, но се старайте. Нещата сами по себе си ще се примирят, но вие поне в себе си гледайте да примирите всичко. Разбира се, някои от вас в шко­лата имате по-тежка карма - следователно, ще вър­вите по-мъчно, ще имате повече и по-големи спънки. (Из "Прояви на съзнанието", 28.VI.1922 г.

 

      Брат, който не може да се примири със сест­рата, главата му е другояче построена. Разликата не е голяма, има един милиметър само, половин ми­лиметър на едно място. Поради главата си, както е построена, този брат по никой начин не иска да се примири със сестра си. (Из "Двата закона", 5.VІ.1940)

 

 

       Представете си, че две сестри са се скарали. Едната казва (Учителят го произнася много грубо): "Аз дой­дох да се примиря с тебе!" - Така не се го­вори! (Сега Учителят го изговаря по-меко): "Сестра, ще ми простиш, дойдох да се примиря с тебе. Две години не сме си казали по една сладка дума. Дойде ми нещо на ума, искам да се примирим." - Още не е музикално... Като го кажеш музикално, веднага ще се примири. Ти ѝ говориш, пък тя си мърда носа, устата, очите... Така примирение няма да стане.  (Из "Примирете се със себе си", 13.V.1942)

 

 

Двойката е жената, т.е. число на примирение. Значи, само жената може да примири двама мъже. Тя е дошла на света да примирява. Злото е съществувало преди жената. Ще кажете, че жената е създала злото... - Така мислят децата.

Да се мисли, че жената е донесла злото в света, е толкова вярно, колкото е вярно твърдението, че децата идат от реката. Така говорят бабите на де­цата. Също, бабите казват, че жената била донесла злото в света. - Това не е нито философски, нито на­учен извод. Простият, невежият казва, че ако же­ната не беше дошла на земята, нямаше да същест­вува злото. Всъщност, жената дойде в света, за да примири двама души. (Из  "Обич и знание", 8 май 1932)

 

Не само двама, но 10, 100, 1000, милион – всички! Отново както ги вижда Джубран:

 

И тъй, едно мило, но много енергично малко същество в момента се събуди и пак ще поиска цялото внимание на фило­софа за 20 чàса от денонощието (понеже нощем много плаче и трябва да бъде успокоявано не само от майка си)... Темата ще остане недовършена, за да се прояви именно това, за което става дума по първата тема досега - примирението... Примирение и с това, че все още няма братски живот, за да се заменят взаимно по домовете в грижите за децата, за всичко. Затова по останалите теми в заглавието на този материал всеки може да потърси сам силни мисли от беседите.

СЪДЪРЖАНИЕ
/