Книга 43

 

 

       1627  16.11.2014 Душевни надлези и подлези. До Р.В. 18:49  Едната душа струва колкото всички останали, това го ИМА в Словото. Ако на някой цял живот му е липсвала отдаденост към отделното същество и най-близките, трябва да се поправи. Аз, който бях пълен вихър и учебно помагало по колективните дейности, сега не ходя и на лимеца - най-великото и благородно дело на планетата в момента. Дори се озадачават защо, понеже ме познават като "комсомолец". И аз не мога да се позная, но ако в края на това прераждане си принадя поне една десета от милиметъра в черепа към семейните и домашните чувства, ще е подвиг... Един мъдрец ни е учил, че атомът се строи отвътре-навън. Ако не сме съвършени в личната любов и грижа, другото Бог не го зачита. Има и точно обратната задача, но тя не важи за мене - челото ми е 2 декара, навъртял съм колективизъм и функционерство за 100 века, но за сметка на тила ми. Разбира се, функционерството не винаги е в челото - бива и на други места.

      Днес живо си представих още нещо: какво става, когато дойде Сатурн в живота ни, вкл. астрологически и нумерологически - VІІ вибрация. Космически екшън - корабът върви насрещно в поток от метеори. Шансът да оцелее е нищожен. Обаче постигнем ли тотално самоотречение, служим ли някъде, забравяйки напълно себе си, в духа ни се включва автопилот и почваме да маневрираме виртуозно между камъните. Нито един сблъсък - даже с прашинка! Това се нарича още душевен надлез и подлез. Кръстовището, особено без светофари, е мисълта за себе си или за мисията си, дори да е велика и общочовешка. Тя престава да бъде велика, ако сме прегазили сърцето и на най-малкото същество. Но решим ли да му послужим, да му се отдадем напълно, вече няма катастрофи по кръстовищата, понеже минаваме по надлез или подлез. В някои случаи ЛКЕ (Личната Космична Енергия) е единственото спасение. Имаше една приказка, която един ден ще ти разкажа. Жорж Радев я е разказвал на майка ми. Един бял космически принц спечелва състезанието за ръката на една принцеса. Те поначало се обичали, но царят искал той да докаже качествата си. Издържал блестящо 9 изпита, но на последния се "провалил". Така мислели всички, защото изчезнал преди последното изпитание - отлетял на белия си вихрогон към звездите. Но той бил подарил една птица-феникс на любимата си, за да държи връзка с неговата, която е винаги на рамото му. Чрез тях принцесата разбрала, че баща му е на смъртно легло и има нужда от него на тяхната планета. Спечелил и по тази точка - била за милосърдие към ближния.

СЪДЪРЖАНИЕ
/