Книга 43

 

1574  01.08.2014 Писмо до Израел 

 

 

       Здравейте, добри и благородни госпожи! Пише ви един обитател на рая, който не го е напускал почти никак от месец октомври досега. Изпращам ви вкус и мирис на скорошни и сегашни ягоди, череши, вишни, круши, малини, къпини, джанки, сливи, черници, картофи, домати, чушки, тиквички, патладжан, краставички, чубрица, зелен фасул, грозде (вече има ароматно); има вече растящи кочани царевица и каквото още можете да се сетите, ако нещо съм пропуснал. А, да - излезе и нахутът - много е вкусен, докато зърната са още зелени... Насадил съм и цветя, най-много върви червената бегония, а след нея "тичат" бялата и розовата... Шипките прецъфтяха, рози все още има, а в момента празнуват ония разкошни големи цветя пред задните стълби, на които не знам името. Посадих и мъжко и женско киви, добре са, и те също питат за вас..., но плодове ще дадат след години. Орехът и леската пак са пълни с плод, пропуснах да допълня и колко са вкусни омлетите с червен или розов лук, но празът върви слабо. Тиквите, дините и пъпешите също - все още само цъфтят и се ширят на дължина, но не могат да вържат - няма светлина поради дърветата. Но тиквичките са като луди - не можем да им насмогнем. Къпините озаптих 80%, те и бръшлянът са нещо като чума, която задушаваше всичко - трябваше, както ви писах, да правя коридори с ножицата, за да стигна в началото до ябълките[1]. Сега съм оставил къпини само покрай дувара и вече червенеят, но и те са много опасни, понеже ако ги изпуснеш, забиват чела в земята надалече и отново искат да завземат всичко. Обърках хмела с лоза и го оставих, но ако остана тука, наесен ще махна и него. Ако наистина не се яви скоро купувач, мисля да ашладисам доста дървета, за да има и кайсии; ще насадя и праскова. 

 



[1] Тук е мястото с по-късна дата да разкажа за последствията от тази безмилостна моя дейност с лозарската ножица. Въпреки че много добре знам какво се случва на човека, който откъсне лист или цвете или счупи клонче, който бере билки и пр.; въпреки категоричната яснота на един специален филм, който ми бе прожектиран една нощ не като сън, а като нещо друго, в който се видях как наистина отрязах един много дебел жив клон на дъба в Симеоново, защото засенчваше прозореца и видях каква е връзката на това със скъсването на менискуса в коляното ми и операцията след това, аз не си бях взел поука. В Стоби рязах хиляди диви къпини не само с едно или две резвания, а всяка една през 10 сантиметра, защото бяха джунгла - гъсто преплетени! Можело е с химикал, но счетох това за жестоко...Това са живи хора, а моето действие бе углавно престъпление, жив садизъм, фашизъм, инквизиция, геноцид! Учителят казва, че който убие муха, ще убие и човек. Занимавал съм се с човешко земеделие и другаде, косил съм трева, плевил съм и пр. Имам досега 6 хирургически операции, „плача” за още 4, въпреки че съм роден вегетарианец. Има ли връзка или не – кажете вие. Това не е закон за всички: инак досега касапите и земеделците да са изпогинали до един. Е, те си плащат с лихвите, но не в същия живот - един живот не стига. Обаче факт е, че веднага след напускането на това село попаднах под ножа за още две операции: втора херния и простата, след като 8 месеца бях на катетър. Днес кармата се плаща моментално! И въобще не съм сигурен, че съм си изплатил за касапството на растения пълния кармичен дълг.

 

        Но всичко това правя, само защото Е. и бебето бяха в града през зимата и трябваше да съм наблизо. Инак си имам имот и къща в Бели Искър и ще се върна там веднага, когато се яви нов щастливец тука. Пък и може внезапно да се обърнат нещата и тя да поиска да идем другаде, поради което ще напусна и ще ви донеса ключовете. Засега обаче съм тук - в рая!

 

 

        Къщата и градината си спомнят с носталгия за вас и понякога въздишат, особено две от кукличките, които сега са голички, защото отдавна им бяха изгнили дрехите, с които бяха и без това оръфани на филмчето ми от 2006 г., а няма кой да им ушие нови... Вечер тук с детето ги приспиваме, за да види как все още си затварят очите, а сутрин ги събуждаме, за да гледат цял ден слънцето и да... „загарят”. Направо ни гледат като живи! Такъв невероятен вкус сте имали, когато сте ги избирали, че и Благобелка сега още от първия миг се влюби в тях. Тя вече ходи и чурулика като славейче. Поради това, че понякога идват тук от града, реших да подобря къщата  и в момента го правя с пълна пара. Казал съм ви, че е изцяло за моя сметка - като благодарност за това, че сте ми гласували доверие и никога не ми поискахте наем *.

*(Бележките с дребен шрифт са по-късни – не фигурират в това пис-мо). В Словото се обяснява какво се случва кармично не само с наемо-дателите, но и с наемателите. На някои божи хора е забранено да бъдат под наем, понеже в техния случай кармата и на двете страни се усилва и ускорява неимоверно. Това са реални и много строги закони. От времето на Грехопадението навсякъде и двете страни казват, че „няма друг начин”, но това, което им се случва в чистилището и в ада след заминаването им в другия свят ги отучва от този навик завинаги. Наемателят плаща кармично по-малко, но все пак плаща, понеже не е могъл да си спечели приятели, които да го приютят в дома си без наем. Който няма хиляди приятели, пред Бога е виновен: има психически причини за това. Ако някой няма дори един „приятел”, който може да се сгъсти и да го приеме, също е виновен, понеже го е наричал „приятел” а не „познат”. А тия, които имат празни жилища и имоти, но не спасяват там бездомни, имат такава участ в ада, която не е за описване.

 

 

       То не е само за наше удоволствие и сравнителен комфорт, но и защото все пак ще повиши цената на имота ви за евентуалните купувачи. Не исках да ви го казвам, за да ви изненадам, но поне двете стаи сега не могат да се познаят. Падналият таван е измазан и закърпен без следа, покривът е оправен, външната стая е незабравково синя, а вътрешната – лимоново жълта. Ето тук може да ги видите.

 

Добавена бележка извън писмото:

     Някъде май съм пояснил, че в даден етап от еволюцията на духовния човек е немислимо да направи и половин крачка напред, ако не създаде и не поддържа перфектeн дом, ако не се грижи поне за една самотна майка с дете или деца, в случай че няма собствено семейство. В някои случаи горе даже изискват да представим собствени снимки или филмчета от този процес, който може да продължи и с години - въпреки че всичко се записва в акаша. Това е изпит, наблюдаван от цялото Небе, колкото и да ни се иска да бъдем "свободни". Но ако някой го направи заради изпита, пак ще го върнат, понеже това ще е мисъл за себе си - за собствния „рахат”, еволюция и съвършенство. Ако нещата не стават от любов и милост, Бог го няма там. Ако е от любов, Бог помага на всяка крачка изобилно.

 

        Тия дни мислех да бъдат боядисани и подовете със същите цветове, но всъщност ги изциклихме – викнах майстор с машина. Ако се случи да се освободите някога и да си се върнете поне замалко, ще ви е много приятно. Подариха ми чисто нова пералня, понеже старата не работи още откакто дойдохме - викахме техници неведнъж, казват, че е непоправима. Кажете да я пазя ли или да я дам за части или за скрап - не дават повече от 30 лева. Иска я Иван, дето е през две улици и който с брат си Георги много помагат безплатно по имота и го познават още от време оно. Никакъв проблем в такъв случай да ви оставя в къщата новата пералня, за да имате условия, ако някой от вас реши да се върне или да прекара колкото иска в имота си. Чаршафи - винаги изпрани и подредени, само бълхите бяха голям проблем, но купих два американски електронни уреда и сега вече не ни хапят, били ефикасни и за други насекоми и даже против мишки. Сложих и един уред за пестене на тока, който плащам редовно. 

 

 

1575  02.08.2014 От собственичката на къщата. Аз съм много далече, а и нямам никакви средства. Дори до България не мога да дойда. Не съм пътувала от 2010 година и мисля, че повече няма да я видя. Един астролог казал на Л., че ще умра, когато тя навърши 40 години. И понеже това ми влезе в главата, явно 2015 година ще ми е последна. Аз вече от 8 години мисля за това, а ти знаеш, че мисълта се материализира и аз вече съм се програмирала от тази мисъл. Бих искала да живея заради внуците - особено единият е много привързан към мен и за него ми е мъчно. З. и Л. по-леко ще приемат това, но за него много страдам. Та Н., нищо вече не мога да направя за къщата, която ми е скъпа като жив човек. Години наред тук страдам, като че ли съм я изоставила. Ти ме спаси за известно време. Често плача - повечето години ми минаха там, но ето как се разпореди Бог. Мисля, че точно ти не се съмняваш, че няма друг освен Него и всичко е в Неговите ръце. Ако не се срещнем повече тук, ще се срещнем Там, защото явно сме от едно духовно семейство, щом в този свят се срещнахме...

 

1576  02.08.2014 Пак от нея. Мили Н.! Интуитивно чувствах, че вече си ми прочел писмото и си ми отговорил. Измих един прозорец и седнах да си пия кафето пред компютъра - само тогава имам тази възможност. И първото, което направих, беше да си видя пощата. Само ти можеш да бъдеш толкова отзивчив към всичко! Душата ти е отворена за хората. Такъв човек при евреите се смята за  истински кабалист. Защото Петър Дънов е такъв. В кабалата се говори за светлина, а Той я нарича още по-красиво - виделина. Петър Дънов започнах да го чета преди да почна с кабалата и веднага установих, че това, което проповядва Учителят, си е чиста кабала. И ти си истински кабалист!

            А сега - за писмото ти. Благодаря ти, че така се грижиш за мен и ми предлагаш помощ[1]. Това, което досега си направил за тази къща, всичкото е за мен радост от дистанция, но повече не е нужно да мислиш за мене и съдбата ми - аз съм обречена. Само такъв интелигент като теб може да направи толкова много за друг човек. Алтруизъм – това е най-главното качество на истинския кабалист. Към това трябва да се стремим всички - и стотици пъти трябва да се преродим, докато го постигнем. Не напразно се връщаме отново и отново на тази грешна земя.



[1] Това е в отговор на предложението тя да се върне от Израел в  къщата  си  тук и ние с приятелите да поемем пълна грижа за нея. Това обаче се оказа нереално, понеже у нас няма подходящо лечение и поддържане на бъбреците й на такова ниво, както е в Израел, а и да имаше, щеше да е непосилно скъпо и невъзможно поради отдалечеността на селото.

 

       Аз, разбира се, ще дойда през декември и януари още тази година, ако съм жива, и ще ти гостувам в Стоб. Смятай се за притежател на тази къща, а не за градинар и т.н. Тя е по документи на З. и Л., но в този план те са като мен. Само ще се радваме да си там. Жалко, че си имаш имот. Не ме разбирай криво - радвам се, че си имаш, но досега си мислех, че ти правя добро, като живееш там. А сега разбирам, че само ти ми правиш добро а аз за теб съм оставила само проблеми с този имот. Съжалявам. Живеех с мисълта, че правя нещо за някого. Никога няма да мога да ти се отплатя! Нямам предвид пари. Ти си поет в душата си и изключително благороден човек. Не съм срещала в живота си такова благородство! Господ не случайно ни срещна. Нищо не става случайно.

         За съжаление, обстоятелствата не ми позволяват да се върна обратно. След Р., за мен да имам друга връзка е просто нелепо. Но това, че тук ми присадиха бъбреци, ме привързва към моята историческа родина. В Българя няма да имам възможност да си купувам необходимите лекарства. Не че няма да умра от нещо друго, но напускайки Израел, ще извърша самоубийство.

            Аз те каня на гости - да обиколиш светите места. Мисля, че това е важно за такъв духовен човек като теб. Повече думи са излишни. Мисля, че ме разбираш. Писмото ти е трогателно до сълзи - и заедно с моя внук си поплакахме... Благодаря ти за всичко! 

 

В света, в цялата вселена

е пълно със същества с дух и душа, които

с огромна радост не само канят себеподобните си

на гости и им ходят много често на гости, но им подаряват и имотите си, и всичко, което притежават до последния атом, защото БОГ живее в тях. Беднякът им подарява колибата си, богатият – двореца си, човекът с дух и душа без нищо свое – самия себе си. Всички правят това, защото знаят, че другият ще постъпи с други по същия начин по свещената формула на Бога:

 „ПРЕДАЙ НАТАТЪК”

 

Подаряването и самоотдаването без замисляне е Бог.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/