Книга 43

 

 

1547  21.07.2014 Ако не ти се случи Бог, за какво ти са постиже-нията, творчеството, Делото? 23:09:51 от В.Л. ...че Бог не можел да знае делата му, докато не са сътворени: В следващите диалози Луцифер обяснява, че т.н. творение е външно по отношение на Бога и е ОТРАЖЕНИЕ на отражение на отражение - и т.н. Аз лично възприех това като подтекст, че външното не е важно за Бога, затова го е оставил за учебен полигон. Не че не знае резултатите, нали е предвидил всичко – май цялата видима вселена е такова училище за души, които се учат да бъдат в бъдеще богове. Това през Луцифер звучи гордо, но през Учителя не е точно така.

            Нали и Учителят казва, че човекът е Бог в развитие. Но Луцифер честно си казва, че отговор на въпроса "що е Бог", всъщност се дава чрез откровение и в езотеричните учения...

Горделивият търси или измисля недостатъци в човека над него, за да има самооправдание за самодейността си. Горделивият не търпи да има някой и нещо над него". Йе-рархията е духовен принцип, но не знам да е божествен. "По-по-най" е за детската градина; в царството Божие работят. (Така ли е?)

           Даже и за детската градина - и особено в нея - това е пагубно! Има племена и групи с искра Божия, в които всички печелят, няма губещ.

            Дълбокото му отчаяние, абсолютната му убеденост, че е отхвърлен за вечни времена от Учителя и че се заличават всичките му постижения досега, също имат своите обяснения.

            А ако това не е роля, а Й. е бил на изпит от Учителя? Нали и брат Михаил така е бил "отхвърлен" от Учителя в братството, преди заминаването му във Франция?

            И още една дълбочина: да не би Учителят да се е опитвал да подскаже на Й., че всичките му умствени и волеви усилия са напразни, ако не захвърли "постиженията", защото не те са цел и резултат, а Бог?!? Ако не ти се случи Бог, за какво ти са постиженията, творчеството, Делото?

            Мислила съм си, че когато и Учителят те "изостави", ти остава САМО БОГ! Този изпит го минах, когато "умрях" в този живот. Първия път, когато ме питаха отвътре "готова ли си да умреш?", умът ми спретна прекрасен ученически отговор – че не съм готова за отчет пред Учителя, щото имам още много работа за вършене – едва я почвам... А втория път не остана нищо – от децата, през роднини, Петьо, Учителят – нищо – и изрекох формулата "Да бъде Твоята воля, Боже!" ... И чудото се случи! Умрях – и възкръснах... Преродих се приживе!

            Нали, в крайна сметка, Бог ни учи чрез Учителя, сиреч Бог е Учителят! Защо ли ги разделяме още? Кога ще започнем да ВИЖДАМЕ процесите, функциите, а не да търсим функционерите със собствено творчество?...

            Четем какво се получава при Луцифер, когато се занимаваш със "собствено" творчество... Боже, защо сме толкова не-послушни и не се сещаме да питаме "дали може"??!? (Има беседа и цял том с това заглавие) Дали може да подчиниш послушанието на творчеството... - Послушанието е послушание на нисшето към висшето, според мен, и никак не ми се връзва с подчинение на творчеството (уникалността)!... Как да подчиниш нисшето на уникалността? "По словото ще ги познаете"...

            Оня цитат за слушането – „шема“, което е „чуване и раз-биране“ на тънкото или дълбокото - нещо липсва в това утвъ-рждение на К. Творчеството без Бога си е луциферично... А че е такова, си личи и от нуждата за самоутвърждаване, от надмощие над „можещите“, „тръбите“... Е-е-ех, човещи-нийки! Просто, още я няма Любовта!...[1]

            Учителят казва, че в рая не сме били узрели за Любовта, затова рано сме откъснали оная астрална ябълка от дървото за доброто и злото. Затова и в разговорите ни още липсва Любовта!

           

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ - И ТОЙ СЕ Е ОБЕЗСЪРЧАВАЛ 22.11.26н лмс ЖИГ48`132И аз, като съм се намирал в голяма мъчнотия, съм казвал: "Боже мой, защо си ме оставил?"...

            В такива изказвания от Учителя съм се учила да различавам кога говори Петър Дънов, кога Беинса Дуно, кога Третото Име на Учителя – дълбокото, неизговоримото. Всяка от тези дълбочини има различен вид изказвания. Затова не бих кръстила този цитат "И Учителят се е обезсърчавал"... Нали в "ролите" Си Той ни показва близост и достъпност, вещае ни Пътя?...

ХАХАХАХАХАХАХАХА-А-А-А-А!!! Прекрасно стихотворение, много точно! Грозд от души усетих в тази творческа чепка!!! В един момент усетих няколко души: освен от (еди кой си), усетих и повей от Радой Ралин... Останалите трудно ги различавам... Май трябваше да преброя колко пъти го прочетох... JJJ



[1] Тия думи на В. са важен ключ към "сценките" в не един документален филм в акаша, в които те се виждат на живо не само в третото измере-ние, но и какво става в аурите на хората в този момент, какво мислят "ак-тьорите" и как коментират събитието членовете на Комисията. Ние зна-ем за последователи на Учителя и Учителите, които са си позволявали да принизяват, апострофират и даже "коригират" тези, които ги учат. В. с право вижда в това човешката склонност към възгордяване. Но дали е то-чно това във всеки отделен случай, вкл. в конкретния, който тя разглежда, това се вижда именно от аурата на апострофиращия и елементалите и духовете в нея, от цветовете и формите й, когато протича такова "коригиране", „допълване” или "принизяване" на една "тръба" или на Учите-ля. Когато репликата е вярна констатация на една истина, но и блàга, картината е великолепна, но когато е от студенина, безлюбие и гордост, тя е съвсем друга.

СЪДЪРЖАНИЕ
/