Книга 43

 

 

1546  21.07.2014  За Луцифер, гордостта и смирението 20:02:00 до В.Л. Зачетох се, изчетох първия разговор с Луцифер и част от втория. Дотук е както в богомилството и у руския Висарион днес - Творецът на Вселената е "Големият Братовчед", а не Бог. В първия разговор има нещо, което разбирам по друг начин. „Братовчедът” казва, че Бог не можел да знае делата му, докато не са сътворени:

Аз създавам в Него нещо, което Той още не познава. В Него съм, но създавам в Него една зона, която е още неизвестна за него. И тъй като Той е безкраен, безкрайно е и творението Му вътре в Него. Ето защо е безкрайно и онова, което ще е непознато за Него, ако аз или друга творческа същност не го създадем. Именно това Потенциално Творение е самата НЕОПОЗНАТА ТЪМНИНА. Аз съм онова, което е в Него, но може да бъде променено, той като Той не го знае и няма как да го узнае, когато ще бъде сътворено.

       С това тази версия на Луцифер отрича вездесъщността и абсолютното виждане, знание и предзнание на Бога. Така Опонентът си придава важност... Според мене, Бог вижда и предвижда всичко, но се прави, че не знае нещо - с някаква не-ведома цел. Така Бащата нарочно оставя детето си с впеча-тлението, че е невежа по някои въпроси, особено относно съ-твореното от детето, за да го насърчи, но и за да види то последствията от грешките си. Инак би трябвало да го смае с всезнанието Си и така да блокира творческите му пориви. Би трябвало да забрани опитите, а това значи да забрани свободната воля и индивидуалните различия. Друг е въпросът, че ние, доколкото сме творения на Опонента (ако е вярна тази богомилска теза), макар и да сме с искра от Бога, сме харесали делото на Сатанаил и сме викали френетично "ура" в негова полза (има такова нещо и в беседите, и в осиянията). Затова трябва да си теглим последствията. Днес кръщават манихейството, богомилството и подобните учения "дуалистични", обаче има автори, които отричат тази квалификация.

            В случая искам да ти представя един наш разговор с Й.,  който може вече да съм ти го пращал аудио, но сега е редак-тиран и има цитати от беседите в началото и накрая - за яс-нота. Неговото многократно настояване, че има неща, които аз не съм знаел (не са ми били казани отгоре), а той ги е знаел, понеже има творческа свобода, може да доведе до два погрешни извода. 1.Че не съм знаел или не ми е било казано (а аз знаех, но си мълчах по определени причини); 2.Че Й. е горделив. Горделивият търси или измисля недостатъци в човека над него, за да има самооправдание за самодейността си. Но Бог не е сатрап; освен това еманацията Му като Христос е адвокат, а не прокурор. В този случай Той не обвинява откъсналия се от Дървото в гордост, а намира начин да го оправдае - основателно или проективно. Проективно значи, че нещо в момента може да не е така, но като изкаже Христос или Христова монада положителна мисъл, се посажда семка, която ще покара в бъдеще. Прокурорите не умеят това и затова издават присъди на базата на "неопровержими доказателства". Дяволът и децата му са обвинителите, прокурорите. Те виждат и изтъкват недостатъците, но са си на мястото - вършат прекрасна работа. Аз предпочетох да подражавам на нашия "Шеф" и затова си обясних бунта на нашия приятел като умора от изпълнителство, като свещено право на свобода и независимост, в които може да си почине и да се заеме с други неща, със собствено творчество. Дълбокото му отчаяние, абсолютната му убеденост, че е отхвърлен за вечни времена от Учителя и че се заличават всичките му постижения досега също имат своите обяснения. Всъщност, и двамата може да играем тези роли, но единият съзнателно, а другият - не. Има свръхсъзнателни или подсъзнателни роли,  за да не се намеси умът. Виж сега този диалог, в който аз съм много "услужлив" в самоунижаването си, за да го зарадвам, че е прав... Учителят също дава такъв модел понякога. Не се знае дали това не е една класическа драма, отразяваща първите разговори на Бога с Опонента Му, колкото и ние да сме нищожни[1]:

             (На това място в писмото е поместен целият разговор от 2014.02.02 от видеозписа във Видин със заглавие "Преображение", но в тази книга няма защо да се повтаря, защото вече го има в предишните.)

            Във връзка с този разговор, тук може да се цитират ня- кои твърдения и обяснения на Учителя, от които се вижда кога Той знае истината, но не я казва; и че понякога съзнателно слиза на ниско ниво, за да насърчи другите, да не ги засенчва с величината Си. Това го прави не само Той, но и много други Учители, мистици, ясновидци, родители, педагози, защото ня-мат тщеславие и човешко его, не искат да са винаги отгоре. Никога няма да се защитят,  да опонират, за да се "докажат". Даже играят ролята на смешник, който иронизира себе си,  както понякога прави сам Учителят (цитирам го по памет,  но го имам в Енциклопедията): "Абе и аз се мотая тука помежду умните хора - и аз не знам защо, - ама дано все пак излезе нещо свястно от мене и от тия работи, които ви говоря и които правя...";

 

       /По-късно допълнение от 28.06.2017 г., 17:35:12): С гигантския Си ръст до небето, ако Бог винаги би бил Себе Си, би изгорил или засенчил абсолютно всички, които искат да растат и да се изявяват. Значи, крие се и се прави на глупав и малък от ба-щински чувства. И не само от милосърдие и в името на Свобо-дата, но и за да помислят противниците Му че е много слаб или че въобще Го няма. Това е една превъзходна стратегия, за да е фактически най-силният. Умнѝците, водачите, „праведните”, авторите, проповедниците, лекторите, функцонерите и дори благотворителите правят каквото си искат в Неговото привидно „отсъствие”. Често егото им расте до неузнаваемост. Те забравят, че има и други върхове край тях, че има и Приятелство и Братство, и Служене, и Ученичество. Почти всички забравят думите на Бога, че в Епохата на Водолея главната добродетел на ума е Ученичеството, а главната добродетел на сърцето – Приятелството. Приятелят, според Сина на Бога, не търси своя дял, своята изява и своето право; дава за приятелите си и предимствата си, и притежанията си, и живота си, и душата си - ако потрябва. Надменният не може да бъде приятел, понеже вече е станал авторитарен - много велик. Най-многото да те посъветва; но да даде предимство на някой „под него” или да седне на чина тепърва да слуша - забравѝ. Това се случва само в чужбина, при хората с по-тънка фонтанела. Защо богове като Бог Индра се самозабравят и даже воюват понякога с Малкия Кришна? Защо даже Бог Брама понякога не забелязва Бога, когато Бог се прави на нищожен и малък? Но важното е че се осъзнават и Му се извиняват...

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, КОГА НЕ ОБЯСНЯВА 1934.05.20н днс ПНС98`216 Когато схвана, че някой човек няма да ме разбере и няма да му бъда полезен, аз не му обяс- нявам нищо.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ,  ВЯРАТА МУ Е НЕНАТРАП- ЧИВА И ПРОВЕРИМА 1933.03.05н мтд ЖИХ97`287 Аз не искам да вярвате в това, в което аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас, ако не проверите нещата.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВЯРАТА МУ Е НЕНАТРАП- ЧИВА 1930.10.12н рзс УЗР49`119 Сега,  като говоря така, аз не искам да приемете нещата догматически, нито да вярвате както аз вярвам. Това, в което аз вярвам, остава за мене. Обаче ако и аз, и вие вярваме в едно и също нещо, ние имаме общи допирни точки. Какво ще излезе от моята и от вашата вяра, това е друг въпрос. Моята вяра е важна за вас дотолкова, доколкото може да донесе нещо добро - както частно за вас, така и общо за всички. Ако моята вяра ви обърка, дръжте се резервирано.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, НЕ ИЗИСКВА БЕЗУСЛОВНА ВЯРА И ПРЕДАНОСТ 1922.12.17н доз ЖИГ48`200 Аз не казвам, че трябва да се държите за мене, да вярвате във всяка моя дума.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, СЪМНЕНИЯ В НЕГО; ГОТО- ВНОСТ ДА СПОДЕЛИ И ПОЖЕРТВА ВСИЧКО 24.04.13н ощм КДМ50`82 Какви ли не съмнения са отправяли хората към мене! Някой ме гледа и се съмнява в мене. Казвам му: "Не се съмнявай - пред тебе стои човек, който може да ти каже Истината! Опитай ме, но не ме човъркай. Ако ме човъркаш, ти сам се спъваш. Аз съм готов всичко да споделя с тебе, да пожертвам всичко за тебе, без да осиромашея.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, С КОГО НЕ СПОДЕЛЯ СВЕ- ЩЕНИТЕ НЕЩА 1922.12.31н прс ЖИГ48`243 Не е позволено да споделя една свещена идея или една свещена дума с човек, който е прекарал живота си в ядене и пиене, в задоволяване на своите слабости.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, РАЗОЧАРОВАН ОТ "БЛА- ГОРОДНИТЕ" 1922.12.03н ддп ЖИГ48`158 "Защо страдаме?" - Защото се съмнявате. Години наред аз правя опити в разни направления, уж с най-благородните и благочестиви хора, и се чудя колко лесно се съб- лазняват...

 

            Драга Г., сега искам да споделя с теб едно последно стихотворение, което не съм пращал никому поради опасенията си, че станах много "разнообразен" в интернет. Някои приятели се радват, казват "пращай всичко", но аз нещо съм минал пак в интровертност. Това стихотворение е плод на наблюдението ми, че дърветата в градината изгонват всички червиви плодове и те падат. Роди се паралел:

        Различни видове падения

Когато си завъдим червей

и свидни,  горди гнилини,

повервай (ако щеш не вервай)  -

Дървото ще ни отстрани.

 

Там,  долу, ще ни плюскат свѝни,

деспоти, гниди,  някой пор...

Ще мислиме, че сме невинни,

но всеки сам си е топор.

 

Бъди и дивна райска круша,

без грам, без атом гнилота  - 

Дървото денонощно слуша

какво твърдиш за зрелостта.

 

Че принц веднъж минава само

или пък просяк - Господ-Бог...

Той бди: ще паднеш ли в дланта му -

или си още в сън дълбок?...

 

Дървото хич не го е еня

дали си гнил или презрял.

То принципа не си отменя,

ако Живота си презрял.

 

17-19.07.2014 г.



[1] Днес ние знаем от Учителя, че Дяволът не е злостен опонент на Бога, а е сам Бог в ипостаса си като „Дявола”. Просто се е „клонирал” в две различни роли в името на „Пиеската” – да наблюдава кой към кого се самоопределя и какво прави, а после да въздава всекиму заслуженото. Следователно, няма как да мрази Себе си и да апострофира Себе си, освен по сценария и чрез гениални импровизации... В друг аспект, Той играе ролята на Добрия Герой чрез ипостаса си „Христос”.

СЪДЪРЖАНИЕ
/