Книга 43

 

 

1522 11.07.2014 Стихове от сърце за един американец-българофил 19:48:14 до повече приятели: Робърт е един много възрастен американец около Чикаго, обикнал българите горещо. Има златно сърце! Имал е любима съпруга, която е починала и той доскоро е бил разбит от скръб. Нашите българи от Чикаго го утешават. Тук съм обединил неговото стихотворение и моя отговор. Неговото скоро ще преведа художствено, а ти на моето направѝ корекции, ако нещо съвсем не звучи на английски. Като се оправи, нашите там може съчинят и музика към него и да го изненадат. Всеки, който иска, също може да му посвети стихотворен отговор на английски, желателно пак като актростих, но може и свободно. Може и да не е стихотворение, а сърдечно обръщение. Ако не, изпрати ми го, ще го преведем.

 

АКРОСТИХ ЗА БОБ

(любовен отговор от българите)

 

ACROHYMN TO BOB

( Love answer from the Bulgarians )

July 10-11,  2014

 

Resplendent Brother, heart of brightness!

O, dear Soul like ocean roll of Love!

Be always boundless blast of whiteness, 

Eternal call of dove to tender dove!

Reassemble all the souls who sparkle, 

Together souls, burn down by God,

Jerkwater Eden patriarchal -

Oblivion for fellows odd...

Salute the beings, who flame of eager, 

Elope with Love in highest bliss!

Profusest space cannot be bigger

Highlights another can't exist.

To You, Rob Thompson sing we carol -

High-priced Beloved - and Man - and Hug!

O, dear Friend, o noble Care,

Magnetic our precious luck!

Prolific love to you - forever!

Stroke your Bulgarians anew...

O, never you forget us, never!

Nor we shall stop be fond of you!

Сияен Брат, сърце лъчисто!

О,  мила душа като океански тътен от Любов!

Бъди винаги необятен взрив от чистота,

 Като вечния зов на гълъб към нежен гълъб!

 Събери отново всички души, които искрят!

 Събирай душите, опожарени от Бога,

 О ти, затънтен рай патриархален  -

Амнистия за чудаците...

Поздравѝ съществата, които пламтят от жажда,

Пристанете на Любовта в най-висше блаженство!

И най-пищният космос не може да бъде по-голям,

По-върховно нещо не може да съществува.

На теб, Роб Томпсън, пеем сега хвалебствен химн,

О, скъп Любим - Човек - Прегръдка!...

О, мили Приятелю, о благородна Грижа,

магнитен наш скъпоценен късмет!

Изобилна любов за теб - завинаги!

Приласкай твоите българи още веднъж...

И никога не ни забравяй, никога!

Нито пък ние ще престанем някога да те обичаме!

 

 

 

Българският превод тук е буквален. В бъдеще ще има и художествен - и пак като акростих,

по името на Робърт Джозеф Томпсън, както е в английския ми оригинал, а мога да направя това и на руски. 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/