Книга 43

 

 

9.VІІ.150(2014)

ОЩЕ ЕДНА РЕГРЕСИЯ

коригирана и допълнена

 според записките на регресора Б.Р.

Свещена Грузия

 

Казвам "още една",  имайки предвид себе си  -  една регре­сия вече ми правиха в Бургас преди повече от 12 години. Тогава се видях като египетски жрец, като мистик и часовникар в Европа в средновековието с кабинет като на Фауст, като благородна дама в Швеция в замъка си, живееща много щаст­ливо в самотата си. Всичко беше в благородно зелено кадифе  -  вкл. роклята ми. Свирех на нещо като чембало или клавесин. Накрая се видях като... проститутка в Париж през 19 век. Ясно видях бедрото си над черен чорап... и жартиерата... Това било компенсация за аскетическите и монашеските ми пре­раждания...

Днес описвам  регресията, която ми направи А. от 17 до 21 ч. на 7 юли 2014. Той записа всичко и един ден ще ми изпрати файл, но сега аз ще сумирам нещата,  които помня (в настоящия текст неговите допълнения са вече включени):

Пропускам техниката на влизане в съзнателен транс - бавно броене от 100 назад, като след всяко число А. казва "от­пусни се". Почти в самото начало виждам нощ; отдолу -  разсе­яни виолетови светлини, от които излизат нагоре лъчи като прожектори и шарят в небето и се кръстосват, както ги помня от времето на войната. Имам този спомен от бомбар­дировките.

 

Не описвам и първите три-четири връщания назад в го­дините - на 50, 40, 30, 20, 10 и 5-годишна възраст. При тях не видях нищо, освен околната обстановка, но може би не стана, защото правех връщанията си с мозъка си, не бях се отпуснал достатъчно. Даже мислех, че няма да стане въобще. Но това, което се случи после, смая и двама ни. Той казва, че досега не е виждал и чувал такова нещо, а аз и в този случай мислех никога да не го споделям с никого заради "великите" работи, които видях и узнах за себе си. Но, от друга страна, имам ли право да го скривам, след като вътре има красиви и интересни неща? И мои фантазии да са, хиляди писатели ги имат, та може да мине и за фантастика... Обаче А. твърди, че е убеден, че не са измислици и че има око за реалните регресии.

 

 

Като ми каза да си припомня най-щастливото си преживя-ване на 3-годишна възраст (тук съм по-малък...), изведнъж ясно видях коледна елха с подаръци под нея. 

 

 

       Попита виждам ли моя подарък. Да - това беше една голяма кутия с прозрачни стени, които светеха вълшебно в светлорозови и светлосини (незабравкови) светлини по ръбовете и около тях, но понякога заливаха стените на кутията и по-навътре, оставяйки прозрачни по-малки части. Вътре се виждаше приказен кристален дворец със същите цветове и светлини. Някой ми обяснява, че това е моят дворец на небето и че този Някой сега ми го връща вече завинаги, защото се завръщам в Бащиния си Дом. Зазвуча любимата ми евангелска песен от черквата, в която ни водеха като малки родителите ни ("Дом Бащин е Небето нам, наший път е към Дома").

Команда за връщане към поляната на Изгрева на двего­дишна възраст (1944 г.), за да видя, ако мога, как Учителят ме е галил по главата според разказа на майка ми и да чуя какво ми е говорил (тя е била далече и не е чула нищо, но е било дълго време). До този момент знам само, че ме е посветил, което се потвърди и от Вера Паскова наскоро - точно тогава бил ме направил, според нейната дума, "приемник". Да, виждам се как седя на коленете Му, но виждам само бели дрехи и брадата Му. Поднася ми същия подарък, който описвам по-горе, и чувам вътре в себе си същите Му думи като при елхата.

Гали ме, идва ми да плача. Това, което ми говори, има връзка с предишното видение: "Сега вече ти ще си намериш кристалния дворец - дома бащин, в който всички искаме да се завърнем"[1]. Чувствам се уютно на скута Му.



[1] Последното изречение буди важен въпрос за размисъл и възможен отго-вор. Щом това се диктува от Учителя, защо причислява и Себе Си към вси-чки, които искат да се върнат в Дома на Отца? Нима Той не си е там ви-наги? Като съвършен, редно е да си е "вкъщи". Но явно мисията и задачата му, поне от 2000 години насам, а сигурно и още отпреди 200 милиона, въпреки че не е съучастник в Грехопадението, Го принуждават с по-голя-мата част от съзнанието Си да е в гъстата материя и да ни води и съпровожда в Обратния Път, дори и в същото време да е на Кръста.Това се вижда и от тъжните песни на Учителя, особено в "Странник съм във този свят".

 

-  Върни се сега в утробата на майка си.

 

Виждам около себе си това, което сме гледали по доку­ме-нталните филми. А. ме пита не чувам ли нещо, отговарям: "Само гуркането на червата й...". Той се смее. Виждам, че в утробата краката ми са свити, в същото време свивам инс­тинктивно и краката си в момента.

А. ме насочва да видя как душата ми влиза в ембриона ми. Влизам като розова и незабравково-синя светлина, подобно на цветовете на двореца..

 

 -  Сега се съсредоточи да видиш откъде си дошъл тук.

 

 Всяко връщане става след броене от 5 до 1 и картините се явяват веднага. Представлявам нещо невидимо, аз съм само едно съзнание в центъра, но виждам излизащи от мен и над мене някакви дъги, все едно че е фонтан. Като крила с тази форма, пак от светлини с описаните цветове.

После виждам странна "стълба" в космоса над себе си. Нещо като издължена безкрайно раковина от същия материал като кутията и двореца - все тия вълшебно светещи, нежно­розови и цианови светлини. Пътят-раковина се губи в далечината. Чувам хармонията на сферите. Наоколо има звезди, но не както ги знаем, а големи, странни, точно както ги рисува Ван Гог, и отново с тия два основни цвята, но има и с други цветове. Отвън, по "раковината" - по разтегнатата й спирала - има издълбани стълби. Казва ми да тръгна по тях.

 

 -  Какво виждаш, когато стигнеш докрая?

 

 -  Кръст от светлини пред мене, този път бели. Предс­тавлява 4 ромбоида, образуващи този кръст. Просветва по ръбовете си с розово-сини цветове. Горният свети най-силно. Външните краища на ромбоидите не са рязко очертани, а се разсейват като светлини. На този етап не се обяснява какво е това. В центъра между тях е тъмно, но аз знам, че там има една невидима точка, където е монадата ми и където присъства Бог. Значи, този "кръст" представлявам са­мият аз.

 

 -  После какво става?

 

Над мен се явява грандиозна розова фуния в космоса, аз възлизам в нея нагоре по спирала с голямо ускорение, фунията става все по-широка. Тя не е гладка, а на вдлъбнати сегменти отвътре, както при тиквите. В нея се въртя нагоре със все по-широки и по-широки радиуси. Като стигам до края, пак виж­дам Точка, но този път тя свети ослепително и знам, че това е Бог. Възниква слухово възприятие - чува се звук, или по-скоро това са много звуци, които стават все по-високи, като от много сирени. Много е величествено, изтръпва човек! Отново се явява 4-сегментна форма, която, както беше долу кристалът, този път е 4-листна детелина. Горният и долният триъгълник от лъчи излизат от една невидима точка в средата. Нещо ме всмуква в точката, а при раждането ми ме е издъхнало. Чувам, че аз се всмуквам там с думата "Буум". Започва бясно движение навътре, при което всички времена и пространства се движат с голяма скорост назад, все повече и повече. Става просветляване на пространството, рязко забавяне, и имам усещане за пристигане. Наоколо се носят нежни пера и пухове, които хвърчат - светящи са и летят около мене назад.

Невидимата Точка в центъра светва и от нея излизат 3 лъча - 1 нагоре и два надолу, като знака на Мерцедес. От тази точка, радиално, лъчите се превърнаха в кристали, между които се явяват по-малки кристали - нещо, което сме виждали като деца в калейдоскопите. Чувам думи, кънтящи и извън, и вътре в мен - и благи, и категорични, и величествени: "Изпращам те да бъдеш Мой вестител!"

 

 -  Виж сега духовния си ръководител или Учител.

 

 -  Естествено - Учителят! Или така ѝ се иска на душата ми, затова си го съчинява... Добре, добре, няма да коменти­рам... Огромен е в космоса - чак до зенита!. Дали светеше в светлорозово, сега не помня. Беше видение само няколко мига, помня само безкрайната Му благост. Огромна кристална фи­гура, заема грамадна част от космоса, чак до средата на небето.

 

 -  Още?...

 

Сега виждам само лицето Му в космоса. Този път е от кристали, но е много строг, с наведена глава и сякаш разтре­вожен и загрижен.

.

 -  Казва ли ти нещо?

 

Да: "Сега ние с вас трябва да сме крайно съсре­доточени, понеже трябва да променим това Битие. Моментът дойде. Не трябва да допуснем нито една грешка".

Пръсни се сега във всички точкови обекти на тази вселена,  вземи оттам милост и мъдрост и се събери в себе си, за да занесеш Моята вест!

 

 -  Потърси и виж твоята Книга на живота.

 

 -  Намирам се в безкрайна река от кристали, която се губи в далечината. Тя е неподвижна, блестяща, многоцветна, но пак с много нежни и меки, светящи багри и сияния. Вълните ѝ представляват отгоре къси надлъжни правоъгълни кристали, плътно прилепени един до друг, а отгоре - на вълни. Всъщност, сред тях има и по-дълги, и доста по-дълги; други са само един сантиметър или милиметър надлъжно в реката, а на широчина всички са еднакви. Всеки е навълнен по различен начин и различно оцветен, но са в обща хармония. Не се вижда колко дълбоко отива всеки такъв кристал, но именно това са книгите на живота ни. Казва ми се, че реката изглежда непод­вижна във времето, в което я гледаме в момента, но ако пре­минем в друго време, всичко в нея ще се движи.

 Намирам моята. Пак розово-синя, макар и полупрозрачна. Тя е много странна, отличава се от другите. Не е навълнена, а отгоре се подават две кристални хълмчета, излизащи от вода (или нещо, което прилича на вода). Няма никакви обяснения за тях. Виждам отгоре (и в долината около тях под во­дата) едва очертаващи се по ръбовете фасети. Те са много­ъгълници, а надолу всеки от тях продължава като съответна издължена прозрачна пирамида. И другите книги на животите са същите, обаче всяка е с различен брой фасети - с различни многоъгълници, както са различни и основните цветове и светлини на всяка книга на живота и интензивностите им. Разбирам, че всеки такъв включен кристал - клин като многостенна пирамида - представлява един живот на човека из световете или от преражданията му.

Има дума, която трябва да се изрече, за да излезе лич­ната ни книга помежду другите и да почне да се "разлиства". Учителят дава думата-ключ. "Тя може да се произнесе само веднъж и ще я чуете само двамата, защото сте братя във вечността. Вие сте едно - като един много дълъг кристал, разпо­ложени в двата му края". Трябва да запомним и кодираме думата, за да я знаем само ние. - "...за да можете да я четете само ти и ангелът Арузѐл (регресора А.). И други Същества могат да четат книгите ви на живота, но не е ваша работа да знаете кои са”.  Думата ключе тук я бях кодирал, но трябвало да не се съобщава и това. Думите на книгите на живота имат индивидуален вътрешен смисъл, но звукосъчетанието е над смисъла. "Можем да ви дадем превод, но той е съвсем малка част от смисъла. Осъзнавайки смисъла, всеки от вас пробужда резонанса на всички тези неща, които достигат до причинния свят". Личната дума, с която се отключва книгата на всяко същество, е резонансна с името на монадата му, но не съвпада напълно с нея. Ето защо не трябва да се знае от никой друг, освен от определените, защото дава достъп до самата монада. Не че може да навреди нещо на монадата, но може да създаде напрежение в Битието, ако не е произнесена от определения човек според волята Божия и в определения за това миг.

Отгоре се явява кристал - обърната, издължена многос­тенна пирамида. Тя ще натисне строго определена точка в книгата, за да я разгърне. Това място при мен е между двете кристални хълмчета. Те са израз на посвещението, до което съм достигнал в еволюцията си. Регресорът произнася думата-ключ - и ето какво става:

 Влязох вътре в книгата - и тя се "разлисти". Изскочи от кристалната река, която за нас е неподвижна, но в действи­телност не е. Всяка книга на живота е индивидуално подвижна, но това е незабележимо за нас. Тъй наречените "стра­ници" на книгата представляват многобройни конусчета и са като разцъфнало цвете.

 

  -  Казва ли ти Учителят какво ти е божественото име?

 

Не. Отговаря, че божественото име на монадата е не- произносимо от нито едно същество във физическия, ангелс­кия и божествения свят - никой няма такива органи, с които да може да я "произнесе". Произнася го само Бог - първия път, когато ни създава. А после - много рядко, при епохални съби­тия в еволюцията ни (синволюцията, преволюцията и пр.) То не е на нивото на причинния и умствения свят, затова не е дума. В причинния то има само проекция като дума, но тя изра­зява същността ни точно и затова при произнасяне прави контакт с нея. На мене са ми известни само два негови варианта (казвам ги на А., но се каза, че при записването трябва да се кодират, да не се съобщават). Защото който ни знае космичното, монадното име, дори и като звукова или писмена проекция, може да ни манипулира, ако е от тъмните. Аз вече две от моите съм съобщил на приятелите и могат да ги знаят всички, които четат осиянията, дори и десетките хи­ляди в интернет. Казва се обаче, че те са защитени и че ос­вен това имат някаква мисия, но сега тук не трябва да се за­писват. 

Това, което видях като кръст от ромбове, представлява йерархията ми в духовния свят - 4-крилен серафим. А кону-сообразната форма е израз на класа ми в божествения свят - образ на "въртопните" или "торнадните" алохими... Да не се учудвам, че горе съм алохѝм, защото, изизайки от Бога, съм бил именно алохим, слизащ по този въртоп или торнадо.                 Предстоящо ми е да възкръсна като илухѝм; „но тъй като вие провеждате регресия, ти видя идването си отгоре по обратен път. А това, което би трябвало да стане при възвръщането ти в Бога, е да станеш илухим. Т.е. фунията при връщането ще е обърната обратно. Това може да стане само през фокуса на сродната душа”.

 

 -  Виж образа на сродната си душа.

 

 -  Не се озадачавай от образа, който ти представих - една мишка... Това е само архетип или символ на цяла йерархия, в която съ-ществата са много по-прекрасни.

 

Виждам сродната си душа пак в нежнорозови и светлосини цветове. Безкрайно красиво лице! Женска фигура, която уж е гола, но от коленете й надолу слиза някаква прозрачна рокля до земята. Това изразява същността на тази йерархия. Има потенциален шанс тя да се прояви чрез жена, която предстои да срещна. Няма да премина през този фокус в този живот, но ще има подготовка. Може би ще стане чрез още една жена, която ще се появи по-късно.

 

 -  Виж групата си от сродни души. Колко са?

 

 - 78 милиона в Битието, като формата им на съществу­ване е... течен кристал.

 

 -  Огромнно число,  обикновено в регресиите ми са макси­мум 20...

 

 - Когато се дава по-малко число, то е само за сродните ни души на земята. При мен са 148. От всичките тях съм срещнал досега на земята само четирима, един от които си ти.

 

 - Кое обединява всички тия души в една група?

 

 - Любовта и Словото!

 

 -  Върни се сега към минал живот, в който сме били свър­зани с теб.

 

- Мъже - конници през 13 век: Заòр (аз) и Опàн - ти. Ние сме в бойна конница, спасявали сме си взаимно живота в тия битки, но понеже сме били Посветени, тогавашният ни вожд ни е дал правото да не убиваме лично, а само да поддържаме бойния дух на войската. Били сме прабългари и виждам как пием кобилешко мляко...

Аз съм изневерил на принципа на колобрите да не взимам участие в боевете с оръжие, и когато един ден връхлита върху мене противник, аз го удрям с боздуган и той окуцява. Позволил съм си самозащита по физически начин, а не по духовен. Затова сега ми е изваден менискусът на дясното коляно.

 

 -  Виж си последния ден в споменатия живот.

 

Виждам се в Испания, където съм нещо като пълномощен посланик, защото сме влезли в дипломатически отношения с нея. Заминал съм си от този свят, защото тибетците са ме отровили: аз съм бил за мир, а те - за война.

При смъртта си виждам същия кристален образ на Учи­теля, но пак строг. Пита ме: "Защо се съгласи да служиш на войната, а не стана монах, както ти предлагах?..."

Това е строга среща - за назидание. Осъжда ме в едно прераждане да бъда роб в Тунис, откъдето си спомням горе­щина, труд и бой с камшици...

 

 

 -  Върни се към минал живот, за да разберем откъде ти идват литературните заложби.

 

 

- Излиза коничен кристал в лявата и по-близка част на моята "книга". Книга тук слагам в кавички, понеже кристалите на живота ни, както ги видях в регресията в онази грамадна река, гу- беща се в далечините, въобще не приличат на известните ни книги. Следващото сведение в регресията съвпада с нещо важно, казано в осияние за мен още през 1984 година, но в момента не мога да си спомня точно къде и дали въобще е записано. Портретът по-горе е на сирийския поет от ІІ век след Христа Вардесан Бар-Дайшан (152-222 г.)

 

Много хора днес се блазнят от мисълта, че са били изве-стни и велики в миналите си прераждания, което не говори в полза на скромността им. Но заедно с това някои от нас може наистина да са се подвизавали и като известни имена в исто-рията на човечеството (макар и понякога неизвестни в епохата си или отритнати), така че няма защо да крием това и да се притесняваме, когато такова нещо ни се съобщава лично от самия Елма. Това касае не само миналото, но и пророчеството на Учителя Беинса Дуно в България за сегашните масови въплъщения на земята на всички известни и неизвестни личности, играли роля в земната култура и история. На този етап все още на Посветените не е разрешено да изнасят документални и визуални доказателства из архивите на Акаша, но те много често засичат днес по интуитивен и ясновидски път много такива прераждания.

 

 

Този портрет на руския поет Семен Яковлевич Надсон (1862-1887), например, е 100% еднакъв с образа му в сегашното му въплъщение в Англия - един приятел, който е голям почитател на България и даже си купи апартамент на Изгрева, понеже разпозна кой е Учителят му от вечността. Аз пък, според регресията сега, наистина съм бил национален поет в Сирия през ІІ век след Христа. Най-важното събитие в този мой живот е била срещата със сродната ми душа - жена, която е била приемник на сродната ми душа. Тя ме е вдъхновила и е отключила поезията в мен. Срещали сме се в 14 прераждания с нея, но сега не присъства. Други ще я проявят отсега на нататък. Ето още имена, с които е известен Вардесан: Бардесан Бар–Дайшан, Бар Дайсан, Бархазан. Ето и сведения за него. Сега нямам време да го превеждам от руски:

 

                Вардесан Бар-Дайшан (152-222 г.): Гностик из Месопотамии, изначально благочестивый христианин, затем последователь Вален-тинуса. Аристократ, астроном. Жил и проповедовал в Эдессе. Основал в Сирии секту вардесанистов. Принимал докетическую теорию о призрачности тела Христа. Отрицал Страшный суд и будущее вос-кресение из мертвых. Своё учение поэтически одаренный Вар-десан изложил в 150-ти псалмах[1], которые ввел в богослужебную практику.



[1] Това сведение е много интересно поради съвпадението с един от инте-ресите ми сега, който се разви творчески и обнародва в книгата "Ново-псалми" - http://neobyatnotogovori.com/?idpub=880  и останалите в кн.24 и 25 (пак 150, колкото са всъщност в Библията), а като са идвали, не съм знаел за евентуалното си прераждане като Вардесан.

http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=880&book=24 

  По-нататък в горния текст има още ед)но точно съвпадение: темата за Бог-Отец и Майката на Живота, за Христос като "Син на Живота" (а в осиянията Той е господар на "живовселената".)

 

Вардесан был отлучен от церкви епископом Апи. По другой версии, Вардесан сам оставил церковь после неудачной попытки стать епископом. В 216-217 г. в Эдессу вступил Каракалла, вследствие чего деятельность Вардесана была прервана и ему пришлось бежать в Армению. В Армении он, пользуясь храмовыми архивами, написал историю Армении. В 218 г., вернувшись в Эдессу, Вардесан про-должительное время общался с индийским посольством к Элагабалу. От индийских послов он узнал о буддизме. После смерти Вардесана, секту возглавил его сын Гармоний. По свидетельству сирийских источников, Гармоний превосходил по таланту своего отца. Его про-изведения не сохранились.

            Вардесанисты: гностическая секта. Основана во II в. в Сирии последователем Валентинуса - Вардесаном. Вардесанисты придержи-вались гностической теории о двух началах мира - добром и злом. Злое, по их мнению, существует само по себе, само себя произвело и есть причина всякого зла в мире. Бог благой создал добрый мир и людей, одаренных небесной душой и эфирным телом, а злое начало по-вергло их в грех и грубую материю. Согласно этой теории, искупле-ние и нравственность должны состоять в отрешении души от уз грубой материи посредством созерцания и воздержания. Согласно варденсанистам, в начале всего стоит первая сизигия - Отец Жизни и Мать Жизни. От них происходит Небесный Христос, "Сын Жизни". Во второй сизигии, пару Христу должна составить Хакмут (София). Од-нако по немощи своей природы она впала в область бесформенной ма-терии, извечно противостоящей плироме. Из этой материи Хакмут, следуя тайным внушениям Небесного Христа, создала Демиурга, тво-рца видимого мира. Вардесанисты разделяли докетическую теорию о том, что вечное Слово, или Сын Божий, не принимало человеческой плоти, а приняло на себя тело небесное, эфирное, подобно ангелам. Таким образом, Христос имел только вид тела, а его страдания, смерть и воскресение были лишь видимостью. Вардесанисты отри-цали Страшный суд и будущее воскресение из мертвых. По своей су-ти, учение варденсанистов было близко к валентинианству. Варден-санисты придерживались учения о плироме, но, в отличие от ва-лентиниан, насчитывали только 7 эонов. Плирома: в гностицизме – духовный мир, из смешения которого с материальным миром (хаосом) произошел видимый мир (космос). Плирома состоит из порожденной эманацией Верховного существа совокупности вечных духовных существ.

ОЩЕ ЕДНА СТАТИЯ ЗА НЕГО: Бардесан (Вардесан, Бар–Дайшан, Бар Дайсан, Бархазан) Эдесский (154–222) [сир] – поэт и ученый (астроном и математик), богослов и философ. Родивишись в знатной семье, Б.Э. воспитывался вместе с будущим царем Абгаром VIII, придворным ко-торого он позже стал. Христианином Б.Э. стал по воле царя – приняв христианство сам, царь пожелал, чтобы его приняли и его приближе-нные. После захвата г. Эдессы римлянами, Б.Э. скрылся в Армении. Сведения о жизни Б.Э. сохранились в труде армянского историка Мои-сея Хоренского. По этим данным,  Б.Э., будучи последователем секты Валентина, впоследствии отделился и основал свою собственную секту. По словам Евсевия Кесарийского, новое учение Б.Э. не было полностью очищенным от "скверны старой ереси". К этому времени относятся  проповеди Б.Э., направленные против последователей Маркиона. Б.Э. нередко называют "последним гностиком" – он разви-вал учение Валентина и офитов. В христологии Б.Э. чувствуется влияние идей докетизма Маркиона – он говорил об особой природе плоти Христа и отрицал телесное воскресение. Как ученый в об-ласти астрологии и астрономии и философствующий писатель (не-смотря на явный еретический уклон в его трудах), Б.Э. оказал силь-ное влияние на современников и ученых последующих веков как в си-рийской, так и в греческой литературе. Этому спосбствовал, ве-роятно, масштаб личности Б.Э. – Евсевий Кесарийский называет его „человеком очень даровитый и сильным диалектиком”[1]. Б.Э считае-тся основателем сирийской гимнографической традиции (он создал 150 гимнов); впоследствии гимны Б.Э, использующиеся в церковном богослужении, были заменены гимнами Ефреме Сирина. Б.Э. некото-рое время придерживался гностической ереси Валентина, пропове-дуя, вслед за своим учителем Армонием, учение о двух – высших и низ-ших – началах, или душах, в каждом человеке. Позже Б.Э. отошел от этого еретического учения, но церковные писатели Сирийской церкви, и прежде всего св. Ефрем Сирин приложили немало трудов для искоренения этого "яда лжеучения". Произведения  Б.Э. его учениками были переведены на греческий язык.

 



[1] Ако това е наистина моето прераждане тогава, дарбите, интересите и дейностите на Вардесан Бар-Дайшан се идентични до една с моите сега. Включително и по линия на ДЕС (Диалектическа енциклопедия на Словото) по тези, антитези и синтези; на ораториите и химните – и т.н.

 

Сега, когато описвам нещата, които помня, идват допъ-лнителни обяснения (няколко минути преди 16:16:56 ч. на 9 юли 2014 г.). Например, това, че с Б. сме нещо като диада (не съм сигурен дали точно диада), не значи, че сме си двете единствени сродни души. Ние сме сродни души от една "друза" с подобни диполни кристали, всеки от които е по-къс или по дълъг, а има и "триполни" и т.н. Монадите ни се обединяват в центъра на друзата - там те са едно, без да губят индивидуалностите си. Обаче всеки от нас представлява такъв кристал и във всяка друга друза от сродни души, понеже не сме само в една. Трудно е да си го представим, понеже този образ или тази форма на съществуване е реалност само в третото измерение на хипервселената, т.е. Христовата Вселена; на български и славянски - живовселена. В супервселената (свръхвселената) ние сме звезди и галактики на небето - също в определени съчетания, по законите на небесната механика. В ултравселената (или квантовата механика) сме атомни и субатомни индивиди и съобщества, а в универсума (космоса на Мировия Учител) сме с човешки форми и правим опити за човешки обединения и обмени. Но на което и да е ниво, всеки от нас е свързан по определен начин с всяка от сродните си души и с всички едновременно. Ето защо ние усещаме сродство и привли­чане помежду си, когато се срещнем на някое поле. Ако някой се опита да критикува или увреди другия, да го експлоа­тира  или да бъде безразличен към него, "бумерангът" връща греха му върху самия него. Както знаем, безразличието или нежеланието за обмяна е също грях и има последствия, но свободата на волята и степента на узряването са своеоб­разно оправдание. Не че няма последствия, но поради ми­лостта Божия и настояването на Мировата Душа последст­вията са раздробени и разсрочени във времето, за да можем да издържим. Нереализирана обмяна между елементи от една и съща система, след като ги е срещнал Бог, се връща като неразположения, малшансове, нещастия, инциденти, болести,  погрозняване,  остаряване и преждевременна смърт  -  рядко се прескача границата от 100 години.

В една вселена от типа на течния кристал, както и в чо­вешкия свят в третото измерение, кристалите са разчле­нени и ние плуваме свободно във флуида на вкусовете и фан­тазиите си. Имаме свободата да правим най-разнообразни опити за съчетания и за обмяна (обмяна на веществата и об­мяна на съществата). В други светове всеки опит за влизане в чужда молекула или кристална друза, в чужда система, е аб­солютно невъзможен, без да произтекат мигновени последс­твия. Но в течния и кристал и универсалната вселена (физи­ческия свят) ни е даден шанс са опитваме този закон на пор­ции и разсрочено, с цената на щастието или нещастието. Тук ние се учим много бързо. В рамките на един или 10 жи­вота, най-много на 777 кардинални прераждания и помежду тях, ние правим толкова много и сполучливи и несполучливи съчетания,  че в причината ни памет (каузалния свят) става безценно натрупване на опит. По-интелигентните души раз­бират по-бързо какво става при пробите за съчетаване на напреднали монокристали с неоформени кристали или с аморфии от чужда система. Затова в даден момент те престават с това и почват да търсят Истината за Исти­ната, Истината за Мъдростта и Истината за Любовта. Ре­ализират еволюция със завидна скорост, защото живеят пре­димно несъчетани и се съчетават само за кратки срокове с елементи от собствената система, с които в друго измере­ние са едно (9.7.2014 г. 16:59:07 ч.). Въпреки всемирността на този Закон, Бог не принуждава никого да си обменя вещест­вата със същества или несъщества. Ако самотата му носи брилянтно здраве и вечна красота и младост и това не е до­бито чрез контракт със Дявола, значи лично Бог живее с него в „къщата” му. Това важи с пълна сила и за точно обратното  - когато някой е живял с някого или с много малко на брой несменяеми хора на една тясна територия за чудовищно големите срокове от няколко години или няколко десетки години. Но и в един дом и дълго време, ако някой живее хармонично със сродни души по волята на Бога дори и така, това означава че те са в една душевна и физическа сис­тема в очите на Господа и че всеки от тях Го е питал лично да направи ли такова съдружество при такива абсурдни вън­шни условия (9.VІІ.2014 г. 17:42:48 ч.).

 

 -  Хайде сега, иди три години напред  -  в бъдещето (извър­шва се прогресия).

 

 -  Виждам черквичка в грузински стил. Много добре ги поз­навам тия черкви, затова предполагам, че Тя е в Грузия и аз съм при нея. Виждам себе си с халат, точно в грузински или някакъв подобен стил. Името ѝ съдържа „а” и „н”. Предана и любяща, но строга.

  -  Тя там ли е в момента?

  -  Не.

 -  Иди малко по-напред,  когато ще дойде.

 -  Влиза, облечена е с нещо розово и с висящи широки  ръ­кави. Носи ми ... неудобно ми е да ти кажа...

 

 -  Кажи де,  кажи...

 

Грузинските храмове са изсечени отстрани

 вертикално  -  точно като кристалните ни Книги

в Реката на Живота.

 

-  Пак мляко,  но с нещо смесено, защото аз съм на 75 го­дини, а тя е много млада... Разбираш защо... Пия го  -  и този ден съм подмладен и двамата сме много доволни... Тя е първата от двете, в които щяла да влезе сродната ми душа до края на живота ми. С нея ще живея половин година и ще се разделим като приятели. Но може и да не е грузинка  и това да не стане в Грузия, а някъде около Асенова крепост у нас. Покривът ѝ е донякъде подобен на покривите на грузинските черкви, а те са многостенни пирамиди. Имат ли нещо общо с кристалите на преражданията ни в Книгите на живота и с Кристала - Ключ?...

Другата жена ще се появи в името на Делото, но и на лична основа.

Непосредствено преди регресията имах неблагоразуми­ето да изпия повече от литър вода, а регресии не се прекъс­ват. В този момент вече стана неудържимо и помолих да пре­къснем, с риск да се прекрати сеанса въобще. В „свещеното” място на долния етаж обаче виденията и обясненията про­дължиха вътрешно. Кръстът от ромбове бил образ на "четирикрилите серафими". Виждам и едно ужасно и страшно око. Това е окото на Дявола. Четирикрилите серафими имат способността да го виждат и да се разговарят с него.

Регресията бе започнала с болка в коляното, а при завъ-ршвнето ме заболя сърцето. Първото било във връзка с Тибет, а второто с Китай, но не е ясно дали в миналото или бъдещето.

    Връщам се горе и казвам всичко това на Б. Учуден съм защо ставам алохим,  а не илухим  -  според осиянията, серафи­мите възкръсват в илухими, а в алохими възкръсват херуви­мите. Изведнъж идва обяснение: вярно е, понеже ние правим регресия, а не прогресия (освен накрая). Което означава, че съм видял слизането си от алохимния божествен свят в ми­налото, а въплъщението ми като серафим на духовното поле е станало после. Сега предстои прогресивно възлизане по всички правила. Ако срещна сродната си душа на небето и на земята, тя е фокусът през който ще възкръсна от серафим в илухим.

 

После вече не помня имаше ли нещо или Б. ме изкара от будния транс. 

 

 

Ето още един съвременен портрет на човек, играл роля в културната история на земното човечество, но досега никъде не сме изнасяли кой точно е бил в миналото. Той изрично ни забрани за разкриваме тази тайна и даже настоя да разпръснем праха от тленните му останки по ветровете на Рила, когато си замине от този свят. Той знаеше много добре кога и как ще стане това  -  още от малък. Знаеше, че е жертвен ангел и ще си отиде много млад, за да изкупва грехове на човечеството. Още на 6-годишна възраст е казал на майка си: "Мамо, ние сме дошли от Слънцето и ще се върнем там".

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/