Книга 42

 

 

       1485 01.07.2014 Картини с могъщ асуин 01:02:46 до Л.Л. - и по- късно до съпруга й Я.В. И двамата не сте от обикновена еволюция. Силуетът на момичето в картината на Я. е директната връзката на автора с Бог Отец и Неговата вселена - тотвселената, Неопределеното Битие. Затова творците не обичат да бъдат определяни. Това е вселената на създателството и творчеството, светът на монадата и уникалността, за която говорихме. Тя е алена, а тази дума произлиза от Ал, запазено от мюсюлманите в Аллах, вариант на Еллаа. Това момиче в картината е от женските богини на тотвселената,  наречени "янтрѝни" -  създателки и обитателки на янтровселената, женския полюс на тотвселената. Жълтата, златната атмосфера, в която живеят янтрините, е въздухът на Мъдростта. Колкото и да са пламенни и същества от огън, те дишат Мъдрост. Изявяват се като спонтанност, но дишат Мъдрост. Черният контур на места е дошъл от татван - светът на Абсолютния Дух. Белите просветки са извори на милост и абсурд - двата полюса на хипервселената, Христовата вселена. Ето защо тази уникална картина е архетипна и магична. Двуизмерният стил произлиза от ясновселената - света на Мировата Душа или Майката Божия. Тя проектира Определеното Битие, сънувайки двуизмерни платна с безброй десени, зашеметяващо различни и прекрасни. Те, всъщност, са фрактали, понеже мотивът на Пралайя е сигурност и грижа, но фòрмата й на съществуване е математиката. Защо е планиметрична, а не стереометрична, това е една голяма тайна. Когато се намеси Духът, Той надува тия формули в обеми. Планиметричната (плоската) живопис е по-близо до Бога от стереоформите на повечето художници. Тя издава творец с душа. Съществата в панвселената са плоски като картинки, но са живи. Още по-близък до Първоизочника е пунктуализмът в импресията.

            Не пречи един артист с универсален диапазон да рисува в различни стилове, но когато изобразява силуети, той предава директно посланията на Мировата Душа - на ясновселената. Ето защо, ти чувстваш, че искаш да внушиш мир, въпреки че аленото говори за обратното. Всъщност, няма противоречие, понеже с това се постига синтез между дух и душа - между тотвселена и ясновселена, - за който мечтаят от незапомнени времена всички богове и ангели. Ако образът беше триизмерен, нямаше да излъчва такъв мир. Щеше да има друга сила, но не и мир. А тук се постига най-големият копнеж на съществата с дух и душа - Домашното Огнище. Домът е божественият мир и покой, Приласкаването, огнището носи чувството, спонтанността, творчеството. И къщата става жива!

            Ако ми разрешите, искам да преснимам това нещо, което аз намирам за шедьовър на Шестата раса и Епохата на Водолея. Ако е възможно, бих искал да го включа в специален текст - дори и да е само това писмо тук - и да влезе в книга 43 или някоя по-следваща, която ще бъде включена в един от сайтовете на "Необятното говори". В тази картина То е проговорило на няколко нива едновременно и затова работата може да се окаже и лечебна, ще предизвиква мистични преживявания и просветления. Не говоря суперлативи, заставам зад всяка дума тука и мога да я развия и в трактат с доказателства. Някога работих към Института за култура при проф. Кр.Горанов и защитих изследване за психологията на художествения творчески процес. Предложих му методиката на Кирлиян, за да се заснемат и филмират удивителните феномени на психоплазмата от всяка картина, от всяко художествено произведение и от перципиента, когато ги възприема. Убеден съм, че от тази картина-подарък извира мощно асуин - есенцията и субстанцията на Абсолютната красота, чийто извор в нашата галактика е Сириус, а на земята и в другите светове - в сърцата на създателите, творците, влюбените. Когато един артефакт се продаде, асуинът спада до нищожни нива, а когато се подари, прави чудеса. От тази вечер моят любим братовчед Я.Л. ще почувства как се пробужда монада-та му, благодарение на изливащия се асуин от картината ти. Има надежда да се превърне от атеист в теист...

            За богоравната мощ на синовете на Тот, Бог-Отец,  Творецът, може да прочетете в главата за художника Франнсоа Леоне в романа "Професии за резиденти", който съм включил в една книга, която ти изпратих с първия имейл - тя сега е под печат и ще бъде с корица и евентуално илюстрации вътре от Кеазим Исинов ("Фантастични видения"). Аз съм на 72 години, изпращал съм и нея, и стиховете си и други неща на Я., но с нулев отклик. Не съм обиден, просто разбирам колко вярно е наблюдението на хората, че в рода си човек е неоценен, както и в родината си. За сметка на това, творбите ни се превеждат и публикуват в чужбина, където има повече зрящи души от нашите космични ята. За да бъде някой оценен, трябва да има кой да го оцени.

            Ако разрешиш и не счетеш, че прекалявам, бих ви изпра- тил и други неща. Например, разказите от една библиотека и аудиотека "Прекрасни чудаци" с много разкази от цял свят,  вкл. и български, с голяма галерия от образи на прекрасния чудак в световната литература. Тя бе одобрена някога като възможна поредица за издаване от Божидар Божилов, когато беше шеф на изд."Народна култура", в което ме бе назначил като зав.редакция "Съвременни западни литератури". Това обаче се провали, понеже Николай Антонов ме изгони по заповед на ДС. Пантелей Зарев ме гълча защо не съм му съобщил веднага, а съм отишъл хамалин на Сточна гара... Едва ме бе пуснал от Съюза на писателите, за да ида в издателството, а сега се чувства лично обиден. Той нямаше да позволи това като член на ЦК и приятел на Тато, още повече, че Тато имаше симпатии към "странните птици" и спаси много от тях. Щяха да се застъпят и Владко Зарев и Свобода Бъчваро-ва, с които бяхме приятели. Тя ми бе поръчала киносценарий,  а аз я учех на астрология. По-късно Брежнев извика Бай Тошо да го гълчи защо Людмила е назначила двама "дъновисти" в Комитета (мене и Тодор Доков), но той ни е защитил блестящо и разказва за това в мемоарите си.

 

            По-късни сведения за това писмо. Младите хора, на които бе изпратено, понеже във вечерта на запознанството проявиха искрен интерес към тия теми, не отговориха, не се обадиха и след това. Какви са причините, знае само Небето. Без никакво осъждане, можем да споменем само, че подобни случаи има не малко. Интересно е да се проследяват съдбите на хората, които са влизали в ятата на Словото и са останали; на тия, които не са искали да влязат въобще; или ако са влезли някои, в даден момент излизат и не се връщат повече никога в рамките на едно прераждане. Съдията и Прокурорът имат правото да констатират отрицателните причини, но последователите на Защитника търсят само оправдателните варианти при всяко едно положение. 

СЪДЪРЖАНИЕ
/