Книга 42

 

1475  29.06.2014 Името Хектор 06:00:00 Събуждам се този път с името Хектор в съзнанието си, но с чувството, че не става дума за класическия Хектор от митологията, а за някакъв философ. Ако това значи нещо, трябва да се открият Хекторовците от този род. Може с това пак да ни се казва нещо важно. Значение на това име:

       1. здрав, твърд, крепък, държащ (се) здраво, вкопчен; 2. лепкав, леплив, здраво слепен; 3. силен, задържащ (за пaмет); 4. упорит, неотстъпващ от мнението си, отстояващ правата си; Хектор, синът на Приама; "Мили другари, така се дивим на сърцатия Хектор, копиеборец прочут и безстрашен във всякакви битки!" Лично име – Хектор; фамилно име – Приамов; прозвище - "мъжеубиец". Ахил така нарича Хектор, но това име означава също и "конеукротител", и "шлемоносец".

             Все пак, първо би могъл да се направи анализ на фило-софските поуки от образа на Хектор в античната литература:

       Латинизирана форма на гръцкия "Εξώρ (Hektor), получена от" τωτρότ hektor -"хващащ бързо", - а в крайна сметка от εχω, означаващо "да държиш, да притежаваш ". В гръцката легенда Хектор е един от троянските герои, които са се борили срещу гърците. След като  убил ахиловия приятел Патрокъл в битка, той бил брутално убит от самия Ахил, който привързал трупа му към колесница и го влачил. Това име се появява и в легендите за  крал Артур. Името Хектор се среща и в средновековието, вероятно поради благородния характер на класическия герой. Има го и в Шотландия.

             Най-кратки сведения (по записките на един гимназиален уче-ник). Ние разаглеждаме много подробно някои сънища и символи, които ни се дават, понеже обикновено крият съвет, предупреждение или прогноза от Небето:

                 Според Омир, Хектор е описван като страшен враг на гърците, той убива много гръцки герои. След единоборство между Ахил и Хектор той загива пред Скейските порти, предсказвайки близката смърт на Ахил (XXII 25-360). Самият Ахил, жаден за отмъсти за смъртта на любимия си Патрокъл, привързва тялото на мъртвия вече Хектор към колесницата си и обикаля около стените на Троя, влачейки трупа му. Сцената, в която опечаленият Приам моли Ахил да му даде тялото на Хектор срещу голяма сума пари, е една от най-известните и емоционални сцени в "Илиада" (XXIV, 169-676).

                Въпреки че Ахил осквернява тялото му, нито диви зверове, нито раз-ложение го докосват. Мъртвият Хектор е пазен от Аполон, който нееднократно му помага и докато е жив. Богът на два пъти му възвръща силите в единоборствата в Аякс, помага му и в боя с Ахил. Поддръжката, която оказва Аполон на Хектор, служи по-късно за разпространение на идеята, че Хектор е син на самия бог. Аполон пръв вдига глас в защита на убития Хектор на съвета на боговете, след който Ахил получава заповед от Зевс да предаде тялото на убития на Приам, за да му устрои той почетно погребение. Хектор е баща на родения в обсадата му син от Андромаха – Скамандър, наричан от троянците Астианакс - цар на града).

                Изследователи на древногръцкия епос обръщат внимание на факта, че името на Хектор не е свързано с никакви други събития, освен описаните в "Илиада". Гроба на Хектор са открили не в Троя, а в Тива. Затова изказват  предположението, че по произход Хектор е беотийски герой. За разлика от Ахил , Хектор е на пръв поглед по-умерен, по-улегнал, сякаш това се дължи на ролята му в обществото и на духовните ценности, които за него са най-важни: семейството и вярата в боговете. Той не се ръководи от стремеж да завладее и ограби. Хектор е пазител на целия град. Ако ахейците завземат Троя, те ще я ограбят и ще разрушат културата и ценностите й. Към боговете Хектор се отнася с почитание и преклонение, защото знае, че от тях зависи животът на всеки отделен човек.Той им поднася дарове, с които да спечели тяхното благоволение и подкрепа. За материална награда Хектор не и помисля - наградата за него ще е или велика победа, или славна смърт. Както Ахил в стана на ахейците, така и Хектор се откроява сред другите герои на Троя със своя ръст, хубост, физическа сила. Макар и ненадминат при троянците по безстрашие и мъжественост, в него има също много нежност и любов. Той е снажен, строен, богоравен. Решителността на героя да се жертва в името на другите проличава и в думите му. Той е готов, ако трябва, и да умре, но не и да се покрие със срам, защото на първо място е дългът пред близките и народа. Към своите роднини той е умерен, мил, но на бойното поле враговете се смразяват от вика му. Хектор е мъж, осъзнал ролята си на водач. При него усещането за обществен дълг е доминиращо. Неговата съдба е свързана с участта на Троя. Освен герой, той е и любящ съпруг и баща. Действията му се ръководят от желанието му да предпази от гибел близките си. Като цяло, Хектор не е толкова "истеричен", колкото е Ахил, а е по-скоро принципен герой - той е "идеалният троянец" - т.е. гражданин и воин-патриот. Докато Ахил предизвиква страхопочитание със своята извънмерна сила, Хектор излъчва симпатия. Той е сърдечен и справедлив троянски вожд, чиито взаимоотношения с хората от близкия му роднински кръг са трогателни. Читателят съчувства на Хектор, защото той е по-земен, по-човечен; бие се, за да защити народа си и града си.

             Не се знае откъде може да изскочи разкодирането на това, което искат да ни кажат с това име, затова може да се извлекат и бисери и от композитора Хектор Берлиоз:

         "Ако художникът е създал произведение, способно да поражда възвишени чувства във всички времена, този художник е гениа-лен."

        "Не е достатъчно да имаш щастието да си талантлив – трябва да имаш талант да си щастлив."

  "Музиката е най-поетичното, най-могъщото и най-живото от всички изкуства".

 

 

       Едва ли е тук мястото да проследяваме езотеричната настройка на Берлиоз и в живота му, и в гениални негови произведения като Фантастичната симфония или "Проклятието на Фауст"... Достатъчно е човек поне веднъж да чуе арията на Маргарита в изпълнение на Мария Калас, за да остане завинаги запленен от това уникално произведение. Само розенкройцерът (т.е. пробогомилът...) Гьоте е бил на ниво с идеите си в своя ненадминат "Фауст", за да нажежи "до бяло" свръхинтелигентния дух на Хектор Берлиоз. Той е от малцината избрани в историята на духовното човечество, които разбират, че д-р Фауст е едно съвършено въплъщение на истинския християнин, който без колебание продава душата си и на дявола, за да спаси друга човешка душа. Така на практика той спасява и своята душа, но без нито за миг да е знаел и да си е помислил, че няма да остане завинаги в ада. Защото "Няма по-голяма любов от тази, щото да отдадеш живота си и душата си за приятеля си!" - завещава на Своите създания сам Господ-Бог най-голямото божествено разковниче. Слава Богу, това разковниче се предава като блестяща щафета на избрани творци и гении и до днес, за да ни подсещат без умора коя е най-голямата тайна на Битието. Да вземем дори само "Шеметна сделка" с Брендър Фрейзър и Елизабет Хърли ("Bedazzled", 2000) - една потресаваща профаустовска история, в която хуморът е най-малкото достойнство. Нали и там Дяволът скъса договора, когато героят се отказа окончателно и завинаги от собственото си щастие и пожела щастие на любимата си, без да се вписва повече сам в сметката? ("Любовта не дири своето си") - Точно затова Съдбата ги срещна накрая за един божествен и щастлив брак!)... Сценаристите Харолд Реймс и Дъдли Мур заслужават Златния Венец на Вечността най-вече заради това крупно произведение - един изумителен съвременен шедьовър! Дали той ще смекчи "присъдата" на Дъдли заради изказването му: "Винаги търся смислен секс... за една нощ..."? Лесно е да се каже, че ще се пържи в ада заради този си навик... Прокурорите в този свят може би ще кажат злобно: "Ето, затова си отиде млад от пневмония и парализа!..."  Но неговият адвокат пред Небесния съд вероятно ще използва защита от рода на цитираните думи тук от един български и небългарски Мъдрец:

       ЖЕНКАР И МЪЖКАРКА 1934.03.18н беседа "Стана здрав", том "Приготовленията на сърцето", Жануа"98, стр.49-50: "Не е лошо, че един мъж е женкар /.../ - той е богат човек, иска да вложи капитала си... Само жените могат да купят "стоката" му. Защо да го обвиняваме този човек? – Сила има - "продава" я... Ще намери една жена, която е "мъжкарка" - и тя има "стока", ще си разменят "стоките"... /.../ Понеже този орган на любовта, който произвежда тази любов, е толкова силно развит, /.../, трябва да има една жена, на която /съответните/ органи в мозъка са силно развити – трябва да намери една жена "мъжкарка" - и тя веднага ще асимилира тази енергия. Ще стане една обмяна на силите. В него ще стане едно повдигане. /.../ Според този закон, ако този орган в неговия малък мозък е силно развит и дойде една жена, на която органите са слабо развити, казвам: "Този мъж не е за тебе, понеже ти не си за него. Ще му намериш една жена "мъжкарка" – обмяната да става правилно". Или, другояче казано, при големия извор тръбите трябва да бъдат големи, а при малкия – малки. Природата никога няма да измени своите действия /.../, а ние, като не разбираме, влизаме в стълкновение със законите на природата, на Бога. Човек иска да прояви любовта си, а някой го ограничава...»; "Всеки човек в живота си трябва да се обменя с някого. Тия двамата представляват два центъра, които взаимно се обменят -  енергията от единия център тече към енергията на другия. Обмяната може да става между двама души, които се обичат." /.../  "Няма по-велико нещо от щастието! Няма по-велико нещо от сливане на душите с Първичния Дух!" (беседа "Придобиване на щастие", 30 май 1928, том "Великото и красивото", изд."Бяло братство",2012 г.).

         Дяволът и децата му при всички случаи са обвинители, прокурори; Христос и децата му са защитници и на най-грешната душа в ада, а Бог и децата му с абсолютно справедливи съдии.

 

Брендън Фрейзър, Елизабет Хърли, Дъдли Мур и Харолд Реймс

От двете страни на Мур са Джулия Ендрюс и Бо Дерек

 

       Ако се върнем на "Проклятието на Фауст", днес вече можем да прослушаме лесно най-добрите му изпълнения.

И да не са внушения свише подобни думи и имена, дошли насън или при събуждане, а да е само игра на подсъзнанието, пак е голямо богатство да ги "разиграе" човек през деня, търсейки сведения за тях и поуки за душата си... Преди години по същия начин чух съвсем ясно сутринта имената Анри Поанкаре и Енрико Ферми. Още на другия ден отидох в руската книжарница и си купих току-що излязлата биография на първия и открих в нея една сродна душа, а после я срещнах преродена в един приятел... Към Ферми все още имам "дълг" - не съм си дал труда да го проуча и... идентифицирам... Като се има предвид фундаметалността та фермионите, кръстни на негово име, със сигурност ще може да излезе нещо поучително за нас. Елма толкова много ни е занимавал с елементарните частици, представяйки ги като основните видове богове, така че от системата на Ферми бихме си изяснили още по-добре към кои основни божества в ултравсеената спадат фермионите (кварките, които изграждат протоните и неутроните, към кои – лептоните неутрино, таон, мюон и електрон). Възможно е фермионите да са елохимите, но дали бозоните и адроните са илухимите и алохимите? Дали мюонът и таонът не са зелохимите?...

 

 

       В интернет откривам още следните известни Хекторовци: Екто̀р Мало̀ (също Хектор Мало) (на френски Hector Malot) (20 май 1830 - 17 юли 1907), френски писател: 

 

 

       "Аз и мама Барберен така добре се изхранвахме от нашата крава, че дотогава почти никога не бях ял месо. Но тя не беше само наша кърмачка, а и наша другарка, наша приятелка - не бива да се мисли, че кравата е тъпо животно. Напротив, тя е много умна и има качества, които могат да се развият повече, ако човек се занимава с нея. Ние галехме нашата, говорехме й, тя ни разбираше и, от своя страна, със своите големи кръгли очи, изпълнени с кротост, умееше много добре да ни накара да се досетим какво иска и какво чувства. С една дума, и ние я обичахме, и тя ни обичаше."

Из "Без дом":

       "Но има мигове, в които сърцето вижда по-добре и по-далеч дори и от най-острия поглед."

       "Осъзнай в днешния ден, момчето ми, че много често животът е битка, в която не всеки прави каквото си поиска."

       "Шегата може да окаже благотворен ефект, за да промени някой лош порок, но когато се отнася за незнание, тя е знак за глупостта на този, който я използва."

        "...и през пролетта ще можем отново да тръгнем на път двамата, мой малък Реми, и никога повече няма да се разделяме, тъй като съдбата невинаги е жестока към тези, които имат смелостта да се борят."

       "Когато на човек му хрумне нещо и е сам господар на себе си, той бързо изпълнява мисълта си."

 

       "От ударите не боли, когато са понесени заради приятел."

 

 

        Хектор Хю Мънроу-Саки (Hector Hugh Munro-Saki; 1870-1916), английски писател:

       "Човекът притежава въображение, за да компенсира това, което не е; и чувство за хумор, за да се утешава, че е това, което е...";  "За косите важи същото, което и за съпрузите: докато ви виждат заедно в обществото, дребните различия нямат зна-чение". (Из "Тайният грях на Септимъс Броуп".

       За всеки случай (за размисъл), слагам тук още нещо от друг автор, което също има философски оттенък. Всички тия разнородни на пръв поглед източници на информация обикновено разглеждаме детайлно, понеже в много случои от това излизат ключове за решване на важни конкретни проблеми в живота ни. Небето ни говори и по този начин. Които не иска, да не ги чете, тук ги слагам само като един пример как някои приятели процедираме за разгадаване и на най-малките знаци, които не се дават постоянно.

 

       Франсоа Лелор – "Хектор и тайните на любовта" (рецензия от Николай Р. ): "Написана в неподражаемия стил на Франсоа Лелор, "Хектор и тайните на любовта" е на пръв поглед лека и лесна за четене книга (дори създавайки до известна степен усещането, че е повърхностна), но всъщност е пълна със задълбочени философски и психиатрични и психологически размишления върху темите, които разнищва, а именно любовта, сложността ѝ, както и етапите и емо-ционалните състояния, през които хората минават, когато са заедно или се разделят". По подобие на "Хектор и търсенето на щастие", изложението на книгата е под формата на вид приключенски роман, но Лелор умело вплита разсъжденията си за състоянията на човека, когато е влюбен или с "разбито сърце" (сърдечната мъка, душевната болка). Това, което на мен ми хареса, е че авторът подхожда едновременно емоционално и аналитично към тази сложна материя. Опитът да се изолират основните "компоненти" на любовта и тези на сърдечната мъка, неотменната им връзка с компонентите на любовта, която пораждат, или най-малкото са свързнани с компонен-тите на душевната болка след раздялата) е изключително сполучлив и донякъде ми напомня писането на академични статии в универси-тета, където логиката и рационалността определят съдържанието. Oт друга страна, с вплитането на анализа в разказа за "приклю-ченията" на Хектор, Лелор е успял да провокира емпатията към глав-ния герой на книгата и да избегне характерното сухо и теоретично поднасяне на анализи, както би било, ако той бе публикуван в стила на стандартната специализирана психиатрическа, философска и пси-хологическа литература. Отделно, това провокиране на емпатията кара човек да почувства  всеки един от компонентите на "любовта" ("разбитото сърце"...) и едновременно с това да се замисли за тях. Тъкмо това е друго нещо, което ми харесва в книгата, тъй като е доста "премерена", и колкото и да ти се иска да стигнеш до края, не бързаш, защото храната за размисъл, която ти се предоставя, е ед-накво примамлива и не позволява на любопитството да надделее. Относно списъка от компоненти на любовта, струва ми се, че е доста изчерпателен. Заради ситуацията, в която попаднах скоро (много подобна на тази на Хектор и Клара (без Вайла обаче...), аз бях мислил доста върху тези теми и бях стигнал до почти същия (90-95%) списък от "компоненти" на любовта (в друг ред, разбира се), които причиняват болката от раздялата впоследствие (и може би затова и тази книга ми хареса толкова, т.к. засягаше темите, които ми бяха болезнени. Това, което ме спечели за вечен почитател на Лелор с прочитането на тази книга обаче бе невероятно лекото и в същото време задълбочено описание на хормоните и химичните съединения, които се произвеждат от мозъците ни (и мозъците на бозайниците по принцип), както и обяснението как те са отговорни за емоционалното ни състояние по време на влюбването и любовта.

       Простичко казано, оказва се че да, любовта е химия, но с действията си по отношение на любимия човек до известна степен можем да влияем на тази химия и да предотвратим евентуална раздяла, след като "тръпката" от влюбването в началото премине. Във връзка с химията на любовта, любимият ми цитат от тази книга е следният: "Бих нарекъл окситоцинът светец, а допаминът - уличница".  След като приключих с четенето на книгата си мислех, че в крайна сметка е логично, че колкото и отначало да изглежда, че любовта ще е вечна, тя, като всяко едно нещо във вселената, не е нещо статично и безкрайно и трябва да се полагат грижи тя да се запази, да укрепва и расте, засилвайки привързаността между партньорите така, че след като първоначалният заряд на влюбването изчезне, да остане онази връзка между партньорите, която е дълбока и която води до желанието да прекараш остатъка от живота си с другия и трудностите в живота да не ви разделят, а тъкмо обратното – да ви сплотяват. Като заключение бих казал, че книгата е една от най-разтърсващите, които съм чел през последните години. Препоръчвам я на всеки, особено на хората, които са минали скоро през разочарование в любовта, за да си върнат вярата в нея, вярата в себе си и надеждата, че в следващата сериозна връзка човек, бидейки "въоръжен" с целият този анализ и информация, ще съумее да бъде по-внимателен във взаимоотношенията си с любимия човек и ще живее по-пълноценно живота си. "Окситоциново" Ваш: Николай Р.

            П.С. Струва ми се, че за по-задълбоченото разбиране на тази книга ми помогна това, че бях прочел преди това "Хектор и търсене-то на щастие".

 

Francois Lelord

       От същия автор: "Франсоа Льолор - "Малкия Хектор и уроци-те на живота": Накрая всички ставаме „големи” хора: с работа, се-мейство, дом и кола... Или поне натам сме се запътили... Повдигаме се на пръсти и се опитваме да погледнем малко над рамото на Живота. Само дето твърде бързо, твърде лесно, твърде често забравяме, че всъщност Животът винаги ще е по-голям от нас, колкото и да се повдигаме на пръсти, на каквито и стъпала, стълби или рамене да се покатерваме, за да станем по-високи, по-велики, по-непобедими. За-бравяме да сме любопитни, изработваме си безразлично изражение, свиваме се в черупки, защото вече знаем какво е да ни обиждат, да ни унижават, да ни се подиграват. Въоръжаваме се с ирония, хапливост, неверие, подозрителност и... последни технологични играчки. Тогава почти задължително - къде по-очевидно, къде по-тихомълком - се ка-турваме от по-високото стъпало или пък се оглеждаме слисани, осъ-знали, че всъщност май нито сме там, за където сме се запътили преди много време, нито сме онова, което сме си въобразявали, че сме или сме си мечтали да бъдем. С малко повече късмет, можем да попаднем на Малкия Хектор. "Малкия Хектор и уроците на Живота" е книга, написана от името на едно малко момче. Това е една история за детето, което всеки от нас някога е бил. Как трябва да се живее? Лошо нещо ли са лъжите? Какво е да си умен? - Отговорите на тези и други въпроси малкият Хектор открива с помощта на баща си, който е психиатър. Книгата ни кара да се замислим за малките неща в живо-та. По наивните си представи за света и простотата на заключени-ята си, Малкия Хектор прилича на Малкият принц.

 

         Какво се оказва?... – Дори и да не е било ключ или прогноза, от една дума, от едно име, дошло случайно или неслучайно сутринта, човек може да се обогати още повече, да изпита немалка интелектуална и естетическа наслада, ако се порови да го осмисли в един по-разширен регистър от факти и значения.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/