Книга 6

19.ІХ.121(1985)г.
София-Изгрев

ЗВЕЗДАТА ДИРÓЛ


          Това е красив остонен свят. Остонното поле има само едно, което не му достига, за да стане хостонно: равновесието между сладостта и правдата. Правдата изисква нежност към всички, а сладостта получава нежност от определен обект. Бъдещето на остонните цивилизации неизбежно съдържа разрешаване на този основен проблем - съграждане на хостонното тяло. Досега съм ви говорил за него на няколко пъти и вие знаете, че поетите, влюбените и мечтателите плуват по реките на вселената, понеже имат съвършени хостонни тела. Това е неописуемо грандиозна картина! Нежността, която раздават, има това свойство да създава особено поле, чувстващо къде някой има нужда от нежност, от фееричния мир на любовното самоотдаване. По тази причина, сродните хостонни същества се увличат от една към друга звезда, от едно към друго място или време в Битието, където потенциалът на нежността е по-нисък от техния. Обаче има същества, носещи по-силна и опияняваща нежност от тяхната и чистото им звучене привлича с неотразима мощ проводниците на хостонното поле, които, по този начин, избродват огромно количество светове. Насладата, която отдават и получават, носи на Битието преобразяване - онова, което религиозните наричат “възкресение”; биолозите - “мутация”, а философите – “качествен скок”.
 Остонното поле също създава реки, но от двойки, а не от свободни индивиди. Съществата, намиращи се в сърдечно самовглъбение, постоянно преживяват “нот” - чистото, съвършено откъсване от околния свят при наличието на сродна душа, с която се сливаме. Ясновидците, проникващи в остонното и хостонното поле, могат да различат шеметното течение на една хостонна река от кроткото и нирванно, бавно движение на вадите и потоците, съставени от спящи остонни двойки.
Това, че първите са пълноводни и необуздани реки от самостоятелни пътници от звезда на звезда, от цвят на цвят, в безграничното царство на жаждата за любов, се обяснява с тяхната ненаситена многовалентност, поради което съдържат в себе си потенциалната възможност за събиране на Меда на Живота от огромно количество култури, същества и сърца. Медът на Живота или Абсолютната Есенция на Битието се нарича на изток “амрита” - и стотици буйни водопади от нея падат в недрата на планетите от нов тип; а остонното поле се различава от по-ниското, “стонното”, по това, че при първото има вече условия за сливане на сродните души - не е само копнежът за това.
          По тази причина, и звездата Дирол е прелестно място и състояние на съвършено сливане на двойките, които са се намерили. Представлява синьо слънце от 16-а звездна величина по отношение на Земята, в съзвездието Рак. Синята й корона е нещо изумително красиво в космоса, понеже не се среща никъде сред останалите звезди: тя е обърната в една посока, подобно на развяващи се коси на момиче. Посоката, разбира се, е сродната звезда от розово, нежно преливащо се сияние, също протягаща своите протуберанси през бездните към своята единствена възлюбена...
          Олúнти - това е любимата на Дирол: съвършено различна от нея звезда по полярност и условия на живот, обаче единствена в Трите Вселени, която обменя с нея остонно блаженство. Протуберансите са само видимата част от “ручеите” и “потоците”, изплитащи невъобразимо красиви плетеници, святкащи розови и светлосини мълнии помежду тези два удивителни свята!
          Не ви давам в “Звездни приказки” имената на звездите по Абсолютното Магическо Кръщение – повечето съм ви давал по Галактическото Съглашение. Последното има информационен потенциал, но не и силов, поради което множеството бъдещи читатели на тези “приказки” няма да преживеят онова, което става с посветените в предначалните имена на нещата. Кажеш ли името на предмет, същество, пространство, време и пр. на първоначалния божествен език, ти се озоваваш незабавно при нещото, което си назовал. А на Дирол тъкмо това и правят постоянно: триизмерното състояние на тази остонна звезда, както и на нейната спътница, създава протегнати през пространството ръце от мощен копнеж, чрез който те се търсят и намират. Произнасянето на свещените, абсолютни имена обаче не става с вашите ограничени по възможности езикови средства, понеже повечето имена на остонните същества са не в звуковия, нито в ултразвуковия спектър, а много по-високо: те преминават в светлинния и даже в топлинния спектър - не става дума за обикновената физическа топлина. На обикновен език казано, остонното щастие изисква условия на Земята и на Небето за преливане на душите на тези, които още не са се събрали. Мюонното тяло, именно, е онова, което се събужда, след като две сродни души се простят с пространството помежду си и заживеят в общ дом. Прасатвичната сродна душа, която наричате “единствена”, само нарядко се намира на Земята, когато и вие сте въплътени. Тъй че това сливане с нея, което се извършва обикновено, става именно по остонния закон на звезди като Дирол.
          Обаче слизане на прасатвични сродни души на планети като Земята, необикновено мощни мюонно, предизвиква сериозни промени в структурата и синволюцията на остонното същество, което се е срещнало с единствения на подобна планета. Това има необикновено силно значение не само за изграждането на хипервселенско тяло, но и отвежда още по-нагоре. Това е много сложна материя за вас, но искам да кажа, че на Дирол още няма условия за хостонно тяло, от което се тръгва за синтез с изградено мюонно тяло. Следователно, срещата с единствената сродна душа - пълното сливане с нея - не става на звезди като Дирол. Обаче сливането с души от сродния клас там е естествен процес, само че това става пак на двойки, и то продължително време, с тази разлика от мюонните двойки, че остонните нямат търпимост към постоянно съжителство на тясна територия. Бурните или тежки сцени, които стават между остонните двойки, когато се опитат да живеят постоянно заедно в третото измерение, са само естествена реакция, породена от любовното състояние на остонното поле: то изисква периодично сливане, но физическа дистанция през останалото време. Не познавайки този остонен закон, вие се измъчвате взаимно, устройвайки псевдомюонно съжителство, което наричате “брак”. Бракът наистина е съвместен живот на всички полета, обаче на същества, които са изградили хостонното и мюонното си тяло и са ги съчетали хармонично първо в себе си, а после и помежду си,.
          Съветвам ви да концентрирате усилията на духа си, за да проумеете същността на този божествен синтез. Тованаричаме, именно, “брак на духа с душата”.
          Това, че ти, която помоли да узнаеш повече за своята звезда, си монада, родена там, съвсем не означава, че не подлежиш на развитие и че трябва да останеш само на остонно ниво. Раждането на една монада на един обект, подобен на Дирол, носи само склонността, особеното ú призвание и талант, обаче съвършенството - особено на остонните и хостонните цивилизации – прекарва съществата от тези йерархии през още много звезди и планети, много небесни обекти. Намери ли жив отклик на своето чувство, влюбеният на остонно равнище прелива същността си в сродното същество, а то, от своя страна, в него. Обаче остонната слепота за пределите на Свободното Плуване, където вее Сърдечният Вятър, ражда Песента на Красивата Скръб.
 Не е лесно остонното прескачане на хостонна орбита. Понеже диалектиката тук не е една фикция, напълно възможно и единствено възможно решение тук е новото прелитане да не заличава старата връзка. Мюонните плъхове и гризачи се отличават с абсолютна липса на аура от духовен тип, понеже обектът за тях е всичко. Обаче, прехвърли ли мюонният плъх смукалото си на нов обект, той отписва предишния напълно и завинаги - отстранява го от пътя си най-безцеремонно. Мюонното тяло обаче на невампиричните, чистите души, съдържа възможност, ако не за повече от една любовна валентна връзка, то поне за духовно общуване и приятелство с предишния обект. Хостонното тяло, обратно, произхождайки от серафимното поле, напълно допуска и крепи повече от една божествена сърдечна връзка, съчетавайки прелестта на всяка една в прекрасно съцветие - в така наречената “Градина от блаженства и симпатии”. Обаче остонното същество, както пчелата, в един период може да събира мед само от едно цвете, но прашецът по “коремчето и пипалцата ú” е от множество най-различни цветя.
“Прима” се нарича хостонното равновесие между състоянието на остонната отдаденост на сродна душа и прелитанията по други полета, звезди и наслади едновременно. Това прилича на симфония от класически тип, където основната тема постоянно се появява, а новите теми, хармонии и вариации създават колективното блаженство, на фона на индивидуалното предпочитание. Развратът на проститутките, съблазняващи се не от природни или духовни оргазми, а от придобивки със съмнителна стойност, няма нищо общо с тази величествена симфония от хостонно съвършенство. Развратът на нимфоманията и сексуалното маниачество също е безкрайно далече от поетичната красота на хостонната любов. Поетите, които постоянно се увличат и влюбват в различни прелестни или интересни създания, оставайки същевременно дълбоко верни на Онази, Единствената, която постоянно сънуват, са също хостонни пилигрими, чиято невинност се измерва само с мярката на неизмеримото. Не стръв, плът и похот сменя обектите на тяхното обожание и сладост, а скачането на хостонните реки по праговете на Битието! Но и те имат своя духовна задача, своя Трудна Постижимост - това е Проблемът на Закотвянето.
          Питаш, кротко и мило остонно създание, каква е сегашната ти задача на Земята. Отговарям точно: опити за постигане на хостонно съзнание; опити за постигане на мюонно съзнание; и опити за обединяване на тези две съзнания в хиперсъзнание. С това завършвам - намерете превода.
          На Дирол опитите имат успех, понеже тя предстои да стане свръхнова - синият ú спектър говори за това, че свободата при тях е по-важна, отколкото привързаността; но синьото им полъхване носи, при това, не малко розови пламъци, наречени “жажда за любимо същество”. При рухването на Дирол навътре, към центъра ú, в бъдеще ще се премине от хостонно към мюонно съществуване от ранга на планетна кристална звезда: предварителен стадий на неутронна звезда - бяло джудже. Психологически, най-просто казано, на това ниво Дирол и неговите представители в Битието ще постигнат абсурда на хипервселената и нейната милост. Абсурда да съчетават единствен любим с множество любими; и милостта да отдават на единствения любим и множеството любими това, което на тях им е нужно.
          След това осияние, явно, е имало въпроси и отговори, от които са останали само следните интересни думи и имена:
          “Алсион - на В.”; “хилýрно същество (нов вид херу­вим)”; “Туйéл – Йогананда”.
            Най-вероятно е Алсион да е звездата на В. - приятелят на А. - и той да е “хилурно същество”. Туйел, може би, е ду­хов­ното име на Йогананада. – б.п.

           
Осиянията от Елма продължават в книга 7

СЪДЪРЖАНИЕ
/