Книга 42

 

 

1468  28.06.2014 Колчем и „тòлчем” (Бог ни дава, когато даваме) 08:33:54 до Б.Н. ...Пък по въпроса за тъгата и самотията ни когато сме още от Старата Вселена, мисля че си го заслужаваме, след като сме способни да си помислим и да кажем, че ни е тъжно без някого, а в същото време някой друг някъде ни обича по същия начин и ни чака на свой ред с въздишки и отворени обятия... Изпадането във фиксация кара живота ни да изпадне от маршрута на еволюцията и да ни превърне във въздишки, когато ограничеността на сърцето ни и липсата на сърдечна памет ни внушат хипнозата, че не газим вода изобилно и че щастието не е винаги възможно. Като забравим това, Бог кара и онзи, който е станал за нас доминанта, също да ни забрави или позабравя... Старото сърце от Старата Земя не обича експерименти и не ги може, но това не значи, че Законът не действа: колчем проявим милост към друг, който ни обича и ни уважава може би истински, "толчем" Бог обръща сърцето на небрежния отново към нас. Ако не се вторачим отново в него без оглеждане, а си запазим постигнатата полифония, "толчем" щастието и младостта, наедно със здравето, почват да препускат към нас на едри скокове! Та новата думичка днес е "тòлчем" - един синоним на „тогава” или „толкова"...

 

1469  28.06.2014 Можем ли да обичаме всички хора? 13:53:40 от Р.В. Това, че ти пиша, е може би нахално. Не искам да ангажирам никого с присъствието си и да му губя безценното свободно време, още повече, че с теб не се познаваме... Ако не ти се чете, изтрий писмото и не ми отговаряй. За теб първо чух от Л. Е, а за осиянията - от Р.Е. Приятелят М.В. те боготвори - казва, че си божество, че си следващият Миров Учител. М. не позволява и една лоша дума да се каже за теб, не че аз казвам... Р. казва за теб само топли и добри думи. Осиянията са трудни за разбиране за мен, пък и, честно казано, едва ли има някой да ги разбира, пък бил той и М.В. или пък Р.Е. Всеки си ги тълкува по своему, което... дали е универсално!? Това не ми пречи да ги чета и да се надявам, че някога ще ги разбера. И сега, тъй като много знаеш, искам да ми отговориш: ако ти, М., Р. (не мога да се бутна в този списък и аз...) живеете по божествените закони и сте от Бога избрани и имате някакви значими мисии, защо се разболявате?... Когато срещнах Р. се шокирах от неговия изказ, че обичал всички хора. Учителят Петър Дънов казва, че ние не можем да дадем човешката любов, та камо ли божествената! Според мен, не е възможно човешко същество да обича всички хора, човеците нямаме такъв потенциал, такава възможност.

             И сега - нещо много лично и истинско за мен. Чувствам се много уморена и искам често да си отида от този свят... Остани си със здраве, почувствай моята благодарност към теб! И прощавай!

 

1470  28.06.2014 Усещане, че сме за нищожества не само пред Учителя 17:02:57 до Р.В. Много силно ме трогна писмото ти! Ще ти отговоря след два-три часа, понеже в момента имам сеанс по скайпа с Америка. Споделяш фундаментални проблеми, които вълнуват по същия начин и мене. Хората може да виждат някого обгърнат в кристали, както казва Стендал, но то е само защото те самите имат нужда да виждат красивото и затова преувеличават. Аз самият се имам за нищожество не само пред Учителя, но и пред някои други хора, които ни бяха за пример.

 

1471  28.06.2014 Въпроси за родените от Бога и от други бащи. 16:14:13 от Й.З. Здравей! Много ме впечатли отклика ти на моята регресия! Ще съм ти благодарен, ако ми разясниш няколко въпроса. По тема 1.Изненада ме, че казваш, че някои монади ги е създал Бог, а пък други са от "други бащи"...; 2.Случаят с ап. Павел... - Не ми е ясно какво представлява "проекция на ап. Павел". Как да разплета брънката? 3.Какво зависи от мен, за да се изчистя от остатъчното влияние на православния егрегор? 4.За Тройния Ритъм?

СЪДЪРЖАНИЕ
/