Книга 42

 

27.VІ.150(2014)

 

НИЩИТЕ ДУХОМ

АБСОЛЮТНОСТ

И ПЪЛНА БЕЗОТГОВОРНОСТ

 

 

2014,  Юни 23  21:55:26 въпрос от В.Л.:

            -  Как да различим кои души са човешки и кои ангелски, кои на паднали ангели, а и останалите? За андроидите вече се ориентирам...

            Учителят казва: "Човешките души нямат каче-ството на падналите души, на падналите ангели, а са по душа по-чисти".

 

27.VІ.2014 г. 07:52:43 ч.

 -  Такъв въпрос и за мене е нов, както и думите на Учителя, че човешките души са по-чисти от падналите ангели. Чел съм само, че не ние сме виновни за грехопадението, а именно падналите ангели, но много хора са им повярвали и ги следват, подражават им. Как да различаваме обаче ангелите от човешките души, когато са на земята, наистина е проблем. За падналите ангели може да се каже същото, както и за "синовете на тъмнината" в Библията: "Синовете на тъмнината са по-умни от синовете на виделината". Разликата е в това, че падналите ангели имат душа и затова имат шанс да се покаят и да се спасят, да се върнат към Бога. Това важи и за някои от синовете на тъмнината, които имат душа, когато един ден се покаят.

 

 

Ние знаем от Учителя, че човекът е последното творение на Бога и че е същество, което се отличава със стремежа си да съзерцава, да мисли и да учи. Има и други определения за човека в беседите, но това е главното. Следователно, можем да стъпим на това, за да го отличаваме от всички други същества в йерархията. И богове, и ангели, и адските същества не могат да се мерят с Човека по този показател. Всъщност, много от тях могат да учат много по-бързо и качествено от човека поради по-развития си мозък, обаче мотивацията им не е ученето, а нещо друго - най-различни мотивации, според всеки отделен вид. Те учат (които от тях го правят), за да могат да стават функционери, творци, учители,  служители,  воини и какво ли още не, но не могат да остават дълго на нивото на ученето и насладата от ученето,  на което е способен само Человекът.

 

 

Тъй като истинският човек е проекция на Бога и въплъ-щение на Бога, той е подобен на Него именно по основното Му качество и жажда: необходимостта да съзерцава, да раз- мишлява, да учи, да изучава - а не да поучава или действа. Не че Бог не прави и не може да прави и всичко останало, което е заложено като потенциали и в човека, но нещата извън ученето, дори и създателството, творчеството, функционерството не Му доставят такава върховна наслада и удовлетворение както съзерцаването, наблюдаването и изучаването на Битието.

В този смисъл, можем да отличим човешката душа от ангелската и естествата на божествата и адските същества по това, че истинският човек копнее да си остане вечно ученик и да седи на последния чин. Не се напъва да става съветник, учител, създател, функционер, даже и служител като ангелите. Затова, именно, и Христос ни съветва, и Учителят още в първите Си беседи казва да не бързаме да ставаме Учители и фактори в света. Това за "щастливата глина в ръцете на Създателя" и "готовността й вечно да се остане на ниско ниво" говори именно за иманентната същност на Човека, като Негово последно творение. Всички останали имат елемент на гордост или тщеславие, на милосърдие и саможертвеност, на какво ли още не,  обаче не и тази жажда и тази готовност на Човека да остава в съзерцателно и учебно състояние, подобно на Бога. Нали в "Багавад джитà" се казва, че Бог е целият в дейност - и пак е необвързан от дейност?

 

 

Тази независимост от дейност е независимостта на Аб- солютния Дух от Тот, от Отца, въпреки че се намира в глъ- бините Му. Самият Деус е Отец, Създател, Творец, Функционер - Той не може без това, без да престане да бъде Огън.

Бог в глъбините Си обаче е Абсолютен и няма нужда от изява и проява, от осъществяване. В активната Си фаза, дори и когато е Учител, Универсален Дух, Абсолютният, с най-голямо удоволствие става Ученик, Изследовател, Съзерцател. Виждаме това и в целия живот на Учителя - в свободното Си време Той постоянно изучава Битието, става ученик и на буболечката.

 

 

В пасивната Си фаза Абсолютният спи, намира се в бо- жествено несъзнание и живее в пълен или частичен божествен мрак. Изпитва това, което нарича "тръпно блаженство". Няма никакви нужди, дори и гностическа. Вероятно, това е подарил и на ипостаса Си като Човек. И ние, ако сме Человеци, имаме активна фаза, в която жадуваме да учим, да изучаваме, и пасивна фаза, в която не ни се прави нищо и затова потъваме дълбоко в себе си, изпитвайки "тръпно блаженство". Именно тук и именно с това ставаме равнобожествени или, по-точно, "равноабсолютни" - имаме нулева гордост и нулево тщеславие. Един ден ще се научим да разбираме тези две фази в абсолютно смирените и самовглъбени човешки същности, които не искат да бъдат фактори. Могат, но само ако поискат или когато Бог поиска това от тях. Инак постоянно потъват надолу в тръпна инертност и не искат да правят нищо, не искат да ги знае никой; а когато се пробудят за навън, искат само да наблюдават, да изучават. В тая фаза Бог е най-щастлив, защото когато не му се спи, "гледа ки - но"... Излиза от емпирея на съвършенството и цялостта Си,  където може и знае всичко, и потъва надолу в измеренията, "за да Му е интересно"; а после към Абсолюта Си - за да си почива. Нали в света на измеренията нещата стават непредвидими и тогава в Битието "изскачат неочакваности". Това е гностическата наслада на Бога, затова Той с удоволствие периодично се отказва от създателство, творчество, функционерство, учителство, служене, саможертви и пр., за да се наслади напълно на Неочакваностите в гностическото Си битие (ученичеството), и на неочакването - когато е в състояние на тръпен покой. 

 

 

Всички останали същества освен Бог и Човека имат оча- квания или са жертва на нещо, което искат да правят - дори и да е най-саможертвеното и безкористното. Жаждата за учене и ученичество в активната фаза на Бога и Човека е все още желание - желание за познание. В пасивната ни фаза, когато умират всички желания, нямаме желание и за това. Не се чувстваме длъжни на никого, на нищо, по никакъв начин. Никакъв закон и никакво желание не ни принуждават да излезем от тръпния покой на непроявеността! 

 

Нашите вселени се намират вътре в мехурите на татван

и затова са само ефимерен сън, случайни флуктуации

в Духа на Абсолютния - въздух под налягане...

 

       Значи, сам Бог или ипостасът Му като Спящия Брама прекарва половината от "времето" си в това състояние - "но- щите на Брама". Именно понеже имаме и това в себе си като Човеци - Негови последни творения и въплъщения, - ние понякога сутрин искаме денят да не настъпи, да не се появи светлина, да не изгрее слънцето, да не сме принудени да преминаваме в дейност. Деус, ден и дейност имат еднакъв корен. А нуждата ни от божествена тъмнина идва от Абсолютното - искаме да си остане Вечна Нощ, да няма разсъмване. Не е като страха на тъмните духове от деня. Странно, но факт: има случаи, когато не искаме да посрещнем изгрева и оставаме да спим със спуснати щори или тъмни наочници. Ако това не е леност и запуснатост на духа, а извира от Абсолютния, никакъв тъмен дух не може да влезе в нас при проспиването на изгрева. Тъмните духове бягат от Абсолюта със същия ужас, както и от Светлината. Заобикалят ни, понеже сме капсуловани. Липсата на тщеславие и желания за каквото и да е в нас, когато сме в Абсолюта, ни прави неподвластни на работниците от Ремонтното Битие - няма за какво да се хванат.

            Такава защита сутрин и денем ни подсигуряват Слънце- то и желанието за Слово, желанието за Дейност, желанието за Творчество, желанието за Обмяна, желанието за Добро,  желанието за Служене, желанието за Саможертва, желанието за Учене - все желания. Потъването на дъното ни прави "дъновисти" - равноабсолютни обитатели на татван, които не желаят нищо и не са отговорни пред никого за нищо и с нищо,  даже и пред Бога. Звучи абсурдно, но е така.

 

 

       Така че - ето едно иманентно качество на Човека, което го отличава от ангелите и божествата. Человекът живее в челото си и затова иска да учи - нищо друго. С мисълта и размишлението си влиза във времето - във "века", във "вековете". Но Човекът извън света и времето потъва на дъното и става Нищо. Това,  именно,  е преводът на най-дълбоката равнобожественост и равноабсолютност - на "нищите духом"! Когато духът или атмическото тяло се умори от гордост, всезнание,  познания,  поучения,  близости,  дейности,  задължения и даже от жажда за учене, човекът има привилегията да стане "нищ духом". Да разнищи всички облекла, всички желания, да потъне на Дъното и да стане Нищо. Затова се казва, че нищите духом са блажени. Именно затова Бог е най-нищият духом, а ипостасът Му Човек въплъщава тази Свещена Нищета и това блаженство от бездействието в най-пълна степен.

 

 

       В далечно бъдеще, когато западът и светът добият понятие за човека като Абсолют, ще вземат модел от Изтока. Ще променят всичките си представи и закони, в защита на едно древно, незиблемо човешко Право - правото на човека да бъде в бездействие. Ако иска, може да спи и лежи денонощно, да витае и плува в безсъзнание из вселените, докато отсъства от тялото си. Има правото на съзерцание, на пълно отсъствие от света, правото да изпадне в сатори. Не всеки знае, че съществуват архати в състояние на сатори, от чийто покой зависи съществуването на вселените. Когато това сатори е божествено, те имат изражение на блаженство върху лицето си.

            В луциферическите и сатанинските цивилизации, опре- делението на нормалност е според участието на индивида в медицинските, учебните, трудовите, гражданските, социалните, семейните, политическите, духовните и военните му повинности. В Божественото има пълна и тотална свобода за неучастие, без да бъде преследван или "лекуван" нито един човек, който не желае да взима участие в тия дейности. Със затварянето на очите и сетивата си за света, той влиза в резонанс с електромагнитното поле на Земята и с енергията на цялата вселена, с което поддържа световете в равновесие. Не само резонира, но и сам произвежда мир в Битието, който скоро започва да прелива в радост, щастие, блаженство и благоденствие за всички.

 

       Сега остава сами да се сетим за трите основни случая,  когато съществата с душа си затварят очите за света...

 

1460  27.06.2014 Блажено осияние! Живея без угризения и колебания 09:00:57 от В.Л: О, приятел! Не ми стигат изразните средства да благодаря на Елма и на теб, че облече в думи сегашното ми състояние. Написаното от теб го приемам за блажено осияние - отговор на невъзможността ми да облека в думи това, което живея - без угризения, без колебание, с достатъчно за разума ми вътрешно обяснение, но в невъзможност да го кажа на когото и да е! Дори и на Е.Х.

            Това, което ми прати, изтри последните капчици съмнение в душата ми относно сегашното ми битие - сърдечен поклон и дъъълго излъчване на трепет от душата, в прегръдка!!! По-нататък ще ти напиша какво ми възникна за останалите "точки" в осиянието - просто в момента не съм в състояние да обсъждам!

 

1461  27.06.2014 Разтваряне и изчезване, за да оживее Цялото в мен 09:56:19 от В.Л. Синовете на тъмнината, може би, са учениците от Предишното Битие, което е било жертва на краен материализъм и егоизъм и което се брои за неуспешен опит за цивилизация... Поне така помня. Те, вероятно, са избрали съзнателно да останат в този път, като възможност за еволюция – да се завърнат в Бога чрез усилване на егото, аза, на личните възможности. (хипотеза)

            Възникна ми: да сме човеци-человеци (ученици) е човешката фаза на еволюцията и Замисъла на сътворяването ни. Но Замисълът на еволюцията ни какъв е? Следващата фаза на човека равноангелска ли е? Равноангелска, навярно, е фазата за служене, независимо дали бързаме или не – тя не е желание или цел, а Фаза, етап, в който, искаш или не искаш, влизаш естествено. И още нещо: от Словото на Учителя и от лекциите на Е.Х. имам спомен, че Учителят дава ускорен Път за развитие, който може да съкрати Пътя на еволюцията. Това не изключва фазите, през които трябва да се премине поради необходимостта от опит. Вчера точно се спрях на идеята, че трябва да бръкна дъъълбоко в себе си, за да открия, с помощта на Учителя, този Замисъл за самата мен, за моите задачи в този живот за оставащото ми време, а защо не и за нататък?...

            Откакто съм в това състояние на дълбоко Нежелание, успях да доразреша почти всички мои нерешени задачи от сегашния ми живот, както и да започна да разбирам Словото по нов, неизразим начин – в нова Пълнота и Цялост. И сега се движа точно в полюсите на това Битие на ученик и работа, служене чрез Учителя, на Когото съм се отдала, и полюсното състояние на... "не желаят нищо и не са отговорни за нищо и с нищо, даже и пред Бога“. И това не е само в денонощните смени на дейност и сън, а във всяко събитие, през което минавам или пребивавам, като откривам новата осъзнатост на Присъствието – малкото, моето и Голямото, - когато успея да се разширя, за да го приема и осъзная, макар и за миг. Наричам го "сливане“. И това състояние вече е в ново „измерение“ за мен, кръстих го "разтваряне и изчезване“, за да оживее Цялото в мен. И ако имам още някакъв стремеж, то е този – не аз, а Той в мен! И това е най-естественото нещо! ПРЕКРАСНО Е ДА СИ НИЩ ДУХОМ! Всичко изглежда като парадокс: не съм изгубила стремежа да изучавам Битието и живота чрез Словото, както и да служа чрез Учителя, но нямам Желания! (дума, свързана с душата). Дори, като го казвам, се чудя коя е другата дума, която ми е двигател, и ми идва "Намерение“, за което от Словото знам, че е свързано с духа и означава "да намериш“ - или вече си намерил... И си мисля, че и "липсата на отговорност“ вече е самото Сливане...

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/