Книга 42

 

МИСЛИ ОТ ЛЕГЕНДАРНИЯ УЧИТЕЛ ПО ДЗЕН БУДИЗЪМ

ТИЧ НАТ ХАН ЗА ЛЮБОВТА

– НА ПЪРВО МЯСТО Е ДА РАЗБИРАШ ДРУГИЯ

 

 

1. Ако шепа сол се разтвори в чаша вода, водата няма да може да се пие. Но ако я изсипете в река, от тази вода отново ще може да ползвате за готвене, за пиене и за миене. Реката е огромна и тя има способността да приеме, да обгърне и да трансформира. Ако сърцето е малко, способността ни за разбиране и съпричастност е ограничена и ще страдаме. Не можем да приемем несъвършенството на другите и изискваме от тях да се променят. Но когато сърцата ни стават по-големи, същите тези неща вече не ни карат да страдаме, защото можем да ги приемем и да сме съпричастни, да ПРЕГЪРНЕМ другия. Да приемаме другия такъв, какъвто е. Само тогава той сам ще потърси начин да се промени.

 

2. В истинските дълбоки отношение границата между вас и другия човек се размива. Той – това сте вие, и вие – това е той. Вашето страдание е негово страдание. Когато вие осъзнаете собственото си страдание, ще помогнете на другия да страда по-малко. Страданието, както и щастието, вече няма да ви се струва като самотно занимание. Това, което се случва с любимия ви човек, ще се случва и с вас. В истинската любов няма разделение. Там няма изречения като: „Това е твой проблем.“

 

3. Същността на дълбоката любов е в това да предлага щастие. Вие може да се превърнете в лъч светлина за другия! Но е невъзможно да предложите щастие на другия, ако вие сам не го изпитвате. Ето защо е важно първо да построите своя вътрешен свят, да приемате себе си и да се обичате. Тогава ще имате какво да предложите на другия. Когато се грижите за вашето собствено щастие, това всъщност е грижа за способността ви да обичате. Ето защо да обичате, това е изкуството да се грижите за собственото си щастие. Ако имате достатъчно разбиране за любов, всяка минута в живота ви ще е радост. Разбирането за страданието на някого е най-големият подарък, който можете да му направите. Разбирателството е другото име на любовта. Ако не може да разберете другия, значи не може и да го обичате.

 

4. Често се влюбваме не защото истински обичаме и разбираме този, който е цел на нашата страст, а за да отвлечем внима-нието ни от собствените ни страдания, проблеми или неприятни емоции. Когато сме щастливи със себе си и се чувстваме добре в собствения си свят, тогава можем да дадем щастие и на другия и да го поканим в този свят. Да знаем как да обичаме, означава да разбираме другия. За да разбираме добре другия, трябва да го чуем. Изкуство е да донесете облекчение на другия за страданието му! Ако не разбирате корените на страданието му, няма да можете да му помогнете, както лекарят не може да излекува болестта ви, ако не знае причините за нея. Колкото повече разбирате, толкова повече обичате. Колкото повече обичате, толкова повече разбирате. Това са двете страни на една и съща реалност. Способността да разбирате и способността да обичате са едно и също нещо.

 

 

5. Често, когато казвате „Аз те обичам!“, вие акцентирате  върху АЗ, без да се замисляте върху самата любов, която предлагате и изпитвате. Причината за това е, че се намирате в плен на егото си. Смятате, че сте нещо отделно, но в света не съществува такова нещо като отделно „Аз“. Едно цвете се състои предимно от елементи, които нямат общо с цвета – хлорофил, слънчева светлина и вода. Ако вземете на цветето само един от тези елементи, то вече няма да е цвете. Цветето не може да съществува само по себе си. То може да съществува само при свързване с други елементи и взаимодействие с тях. Това е СЪВМЕСТНО съществуване. Така е и с човека. Елементите за съществуването на човека са слънце, земя, любими, родители, предци. Ако сте в състояние да видите взаимосвързаното битие между вас и любимия ви човек, само тогава ще почувствате, че неговото страдание е и ваше страдание, че вашето щастие е и негово щастие.

СЪДЪРЖАНИЕ
/