Книга 42

 

1442  21.06.2014 Освобождаването на няколко вериги от сродни души 20:42:15 до А.А относно "Една впечатляваща регресия". Наистина, крайно впечатляваща регресия! Нещо над нивото на всичко, което сме чели по този въпрос от авторите на книги за този метод. Тази твоя дейност е повратен момент в духовната ти "кариера", въпреки че не е тази думата...

            Напоследък се замислям за спасяване на думи, които сме причислили напълно към лагера на "братовчедите" а всъщност много от тях имат благороден и невинен произход - те са ги омърсили с поведението си. Защо да ги оставяме на тяхно въоръжение? Например, "еснаф" - едно уважавано и талантливо съсловие в миналото. Вече много сме си говорили за думите "плът", "страст", "грях" и пр., за които имаме удивителни примери от Учителя как не може и не трябва да се оставят изцяло в арсенала на черната ложа в религията, като завинаги прокълнати. Не че нямат и съвсем престъпни, порочни проекции, но висшите им октави и предназначения са обяснени от Словото по един неочакван начин. Напоследък съобразих как е на български и една друга адска дума, която искрено съм я мразел с цялата си душа до такава степен, че направих цяло международно дружество за борба с това явление: WABM (Световно Антибизнес Движение). Въпреки че знаех етимологията на думата (заетост), се нахвърлих на практическата й експлоатация от синовете на Дявола с мотивациите им "танто за танто" и "печалба". За българи и славяни аргументирах с примери двузначността и на думичката "печалба" - че печалбите в този свят водят почти винаги до печал... Бях забравил диалектиката и стотиците примери от живота на Мъдреците, че бизнесменът не е непременно на дъното на ада и че с него може да се работи и положително, когато има монада. Но по-важното е именно "заетостта" на съзнанието: психическата основа на труда и работата, а оттук - и на нормалността. Ами да: "бизнес" значи "заетост", а на български това е "занаят". На руски думата е друга, но пък имат глагола "занять", което е пряк превод. Днес вече знаем, че Новата Земя се строи само от хора и духове с мюонно тяло - със стабилно трудово поведение. А ако трябва да "реабилитираме" и думата "кариера", също има начин - вървене на-пред, копане, издигане нагоре. Нали има поговорка за трите "К": "Капка Камък Копае"... По индукция, може да се вземе и омонимния корен "кар", като "скъп", в емоционално отношение. Оттук се обяснява и защо много от успехите в света не се дължат винаги на силовия натиск, но на страстното желание, на любовта към нещо, което ни е много скъпо. Растеш нагоре, защото не можеш да не растеш. 

            Разприказвах се, а исках да отбележа кои неща ме впе-чатлиха най-силно в тази изключителна регресия. 

            1.Ето още едно доказателство, че Бог е всепрощаващ и всемилостив. Не че не го знаем, но тук случаят е много тро-гателен. Остава си въпросът обаче да питаме и да разсъжда-ваме, при всички случаи ли Бог е такъв - или само по отношение на децата си, на монадите, които Той е родил? По отношение на останалите, родени от други бащи, не че Бог не би могъл да бъде милостив, но Той осъзнава, че това просто няма смисъл: куха консерва сама няма нужда от прошка, тъй като няма понятие че е сгрешила. Оттук - няма и импулс за разкаяние. Не страда от грешките и паденията си, няма съвест, която да я терзае. В този смисъл, всемилосърдието и милостта на Бога са безпредметни за скрапа на Битието, който е всъщност Небитие. Тъй като енергията на Любовта е вездесъща, а всеопрощението и милосърдието са нейния връх, може да се счита, че като минава автоматично през скрапа, тя просто го претопява. Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите - знаем го това. Мъртвите за доброто и любовта не са в обсега на Неговото зрение, но това не значи, че бурята на Любовта Му не ги връхлита. Виновните я възприемат като Гняв Божий, но за тях има надежда, щом се чувстват виновни. Бог не би намалявал Любовта Си специално, когато преминава през складовете за вторични суровини - това би искало ресурс от енергия и внимание. Той просто претопява негодното - и това е. Негодното за добро, отклик и любов, негодното за покаяние и разкаяние неизбежно се връща в Маг-мата на Небитието. Значи, един ден пак ще свърши работа. 

            2.Необикновен случай със светец-покровител от егре-горна религия. Но не е чак толкова необикновен, тъй като Божи хора и ангели се раждат навсякъде, даже сред търговци, политици и военни, така че не им е никакъв проблем да слязат още по-ниско - в измислените религии. Те приемат позора да се облекат в свещенически дрехи и да заемат санове, да развяват кадилници, да възвеличават кръста, да възпроизвеждат небивалиците за кръщението, изповедта, литийните шествия, причастието, прекръстването, ходенето на църква и паленето на свещи като задължителни за спасението на душата. За естеството на плътта и греха, както и дяволската молитва за "трижди грешния"...

            Божественото в Прохор (отец Серафим) е избликвало истински, когато се е обръщал към всеки с думите "Радост  моя!" или е правел чудеса. Но той е имал сериозни съображения да играе и ролята на егрегорен светец със стандартните фрази за "надвиването на страстта". За това, че "девствеността е най-висшата добродетел, тя е равноангелско състояние и може да замени, сама по себе си, всички добродетели"... Нямало е как -  трябвало е да внуши на хората принадлежността си към съсловието на егрегорните светци, за които е фактор физическата девственост, а не девствеността като изпълнение на Волята Божия. Колко много светци и светици са се съпротивили на Бога, когато Той е поисквал от тях да станат физически бащи и майки на напреднали духове! После Той не им е давал стотици години въплъщение именно по тази причина; или ги е въплъщавал в семейства на касапи, на пияници, на търговци - на пропаднали хора.

            Но със Серафим случаят не е такъв: той е играл тази роля съвършено съзнателно, за да могат и най-бедните духовно души са се приближат към Бога, защото нямат друг начин за това, освен чрез църквата. За истинския му ръст съдим и по един съвет, който той е изпълнявал без изключение, за разлика от много "духовни" хора и до днес: "Когато си сред други хора в света, не е нужно да говориш за духовни неща, особено когато хората нямат желание да слушат". Прохор наистина е направил голяма жертва, понеже е съзнавал, че един ден има опасност да го канонизират и с това да спрат еволюцията му за хиляди години - и въпреки това си е създал имидж на светец. 

            3.Крайно впечатляващо е името на небесния ангел с името Елохим, който е спасил душата на този приятел някога. Днес ние знаем, че това може да е бил някой от елохимите, но щом е възприел думата като име, това е сам Учителят!

            4.Случаят му с ап.Павел е фундаментална брънка за разплитане, от която може да се започне не само личен за него възродителен процес, но и мистична реакция за веригата сродни души на самия ап.Павел. Ние имаме начин да го срещнем днес с една от проекциите на Павел, след което има шанс да протече много благоприятна верижна реакция. Това, че някога се е усъмнил в божествеността на този верен Христов апостол и Прохор му е обяснил, че така извършва грях, би трябвало днес да се доизчисти. Срещата на двамата на земята може да изиграе положителна роля в това отношение.

            5.Бяла елипса в елипса е изключителен знак, който може да му се разтълкува, ако той поиска и дойде времето за това. Поверен му е ключ и разковниче по този начин за едно много високо Посвещение и възлизане в нов йерархичен чин. Изисква се само още един малък период на прочистване от остатъчното влияние на православния егрегор. Ако не го осъзнае и направи в този живот, има шансове и по-нататък;

            6.Съпругата му е от йерархията на Дъгите Небесни -женския полюс на атмическия свят, най-високия в духовната вселена. Тя ще го спаси окончателно, ако и двамата добият понятие за Троен Ритъм и направят опит за изпълнението му. Това няма нищо общо с модерния живот по тройки и пр. в пропадналите народи - Тройният ритъм е съвършено друго нещо. 

 

            НАИСТИНА, С ТАЗИ РЕГРЕСИЯ ЗАПОЧВА НОВ ЕТАП НЕ САМО В МИСИЯТА НА А. ЧРЕЗ ТОЗИ МЕТОД, НО И ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА НЯКОЛКО МНОГО ВАЖНИ ВЕРИГИ ОТ СРОДНИ ДУШИ.

СЪДЪРЖАНИЕ
/