Книга 42

 

1440  21.06.2014 Силно емоционална и дълбоко разтърсваща рег-ресия 2014, Юни 21 14:22:36 от. А.А. Една впечатляваща регресия на млад и талантлив художник, чийто дух обаче се оказа не толкова млад. За него (пък и за мен, съпреживявайки я) беше силно емоционална и дълбоко разтърсваща, с драматични обрати на съдбата - възходи и падения, борба между мрака и светлината и спонтанно бликнали сълзи от двата края на спектъра… и невероятно красив и вдъхновяващ финал!

 

РЕГРЕСИЯ 18.06.2014г.Отначало успях да видя как душата ми слиза в майчината утроба и се слива с ембриона. Процесът беше както пя­сък се стича в пясъчен часовник. Като цветът на душата ми беше син, с блещукащи неща, които оприличих на брокат. После А. ми каза да тръгна по обратния път. Започнах да се движа в тъмна тръба, но имах усещането, че накрая има светлина. На изхода се изстрелях ка-то вода от гейзер и… се озовах в Небесните сфери, където пред мен се откриха невероятно красивите Небесни поля в много красиви и па-стелно-светли цветове. Там срещнах своя Духовен Учител – Свети Серафим Саровски. Той беше с бяла брада и бели дрехи и дър­жеше све-тлинен жезъл. Подаде ми моята книга на живота, която беше отво-рена. Корицата й беше светлокафява, със златна украса, и в долния десен ъгъл - червен печат, а в него - образ на литнал феникс с корона и кръст на нея. Отворих книгата. Много осезаемо почувствах стра-ниците и релефа, получен от красивите, ръчно написани букви.   

1.Първият въпрос беше за възприятието ми на Бога като "жес­ток съдия"... Бях отведен в сцена, в която бродя из пустинята, одърпан и отчаян. Дойде пустинна буря, засипа ме и така умрях. А. ме попита как съм се озовал там, какво е станало, какво съм извършил? И в този момент… пред мен изникна сцена, в която... убивам деца!... Започнах да плача и едва се успокоих (с помощта на А.). Стана ми много, много тъжно. Разбрах, че съм служил на фараона и от страх съм изпълня­вал неговите заповеди, но в един момент не съм издържал на зверст­вата и съм избягал. Разкайвал съм се за стореното, но не съм могъл да си простя и затова съм отишъл в пустинята да търся смъртта. Не съм вярвал, че и друг може да ми прости… нито пък, че Бог ще ми прости. Но Свети Серафим ме посреща със състрадание и скръб. Прегръща ме… и не се усеща и нотка на осъждане. Казва ми, че няма да се отвърне от мен, няма да ме изостави и винаги ще бъде с мен и ще ми помага. Сродните ми души също ме приемат със съпричаст­ност, из-между които е и А. Всички са с бели дрехи (включително и той), но не-говите бели дрехи са по-различни, по-специални – той е водач на гру-пата. След това, Бог ми се явява като огромна СВЕТЛИНА. Той също не ме съди. Неговата Любов е безусловна! За­почвам да усещам осезае-мо, че Бог е една ОГРОМНА ВСЕЛЕНА ОТ ЛЮБОВ, КОЯТО нищо - дори цялата Вселена - не може да побере! В тази ВСЕЛЕНА ОТ ЛЮБОВ аз започвам да се разтапям, докато напълно не изчезнах. Беше невероя-тно усещане!

2.Вторият въпрос беше за прип­ряността да нарисувам картините си, идваща от някакъв страх, че може и да не живея дълго. Видях се като италиански художник през 17 век, на около 27 години. Много почитан и преуспял. В този живот умирам млад… защото съм бил любовник на жена на влиятелен мъж и за­това ме убиват през нощта, като нахлуват, счупвайки прозореца на стаята, в която спя, и ме пробождат с шпага, след което от едно чекмедже вземат парите ми - разполагал съм със средства, а и съм бил изпълнен със съзнание за величие. (Към днешна дата това съзна­ние за величие се преплита с чувството за греховност). Интерес­ното беше, че в момента на про-бождането в областта на диафрагмата (защото не успяха да ми пре-режат гърлото, тъй като се защитавах) почувствах и отпускане в същата област (а често усещам напреже­ние точно там!). Свети Се-рафим ми каза, че съм рисувал добре и е до­волен от изкуството, кое-то съм сътворил, но не е трябвало да пи­пам тази жена, която пък в този живот срещнах закратко и отначало ми харесваше, но не стана-хме гаджета.

3.Необясним страх от напа­дение на зли същества. Видях се като испански художник през 18 век, в сцена, в която ме нападат зли същества (невидими, демонични). Ко­гато А. ме попита какво съм направил, аз моментално разбрах причи­ната - че съм потърсил помощ от зла магьосница, която е направила черна магия, за да стана известен художник и да се издигна в общес­твото, което и се случва – женя се по сметка, а не по любов (иначе си имам любовница...), ставам дори придворен художник и се радвам на един охолен живот. После се разкайвам и търся помощ от монаси, които ми правят изчистващ и ограждащ ритуал в испански манас­тир. Главният монах, извършил ритуала, ми казва, че са успели, но до края на живота си ще се наложи да страдам много. И действително – последните години от живота ми са много тежки, с болки по цялото тяло. Грохнал и изнемощял съм. Но пък съм получил (благодарение на ритуала, направен от монасите) специална защита от Ангел Небесен с името "Елохим", който държи за верига тези същества и не ги до­пуска до мен. Умирам от старчески болки в цялото тяло. След този живот душата ми попада в нещо като затвор под Небесата, където чакам много дълго Свети Серафим да дойде и да ме освободи (след като всички други, подобни на мен, са били освободени преди това), като ме приема с любов и ми казва, че ще оправим нещата. За изкуп­ление ми се дава живот на слугинче в пустинята. Там върша много тежка работа, търпя глад и нечовешки бой с камшик - и така умирам като дете, но… ИЗКУПИЛ ГРЕХА СИ.

4.На въпрос на А. кой от моите предишни животи се е оказал повратният момент за мен да премина от тъмнината към Светли-ната, защото преди Христа съм бил убиец и сутеньор, се видях като приятел на Свети Апостол Павел. Бил съм свидетел на сцената, ко-гато (на път за Дамаск) на Ап. Павел (тогава все още Савел) му се явява Христос като ослепителна светлина, ко­ято го заставя да па-дне на колене. Чува глас, който му казва: „Савле, Савле, защо Ме го-ниш?” Тогава Савел разбира, че това е Христос… настъпва душевен обрат, приема духовно кръщение и става най-рев­ностния разпрост-ранител на Христовото благовестие. Виждам сцена, при която със Свети Апостол Павел сме тръгнали на събор на учениците на Хрис-тос, но ни нападат римски войници. Свети Павел успява да избяга, но аз не успявам и ме убиват. Преди смъртта из­питвам известно разо-чарование - усъмнявам се в това, че Ап. Павел е Божи човек. Това съм-нение е причината, след смъртта на тялото ми да се появи над мен черен чадър и аз не мога да се издигна към Свет­лината и пак попадам в изолатора, където чакам дълго. Когато Свети Серафим идва да ме освободи, ми казва: "Трябва да имаш повече вяра и упование в Бога… да се смиряваш пред Божията воля!”

5. Във връзка с въпрос на Б. за цвета на духовната ми монада, я видях като елипсовиден скъпоценен камък, бяла на цвят, и с още една елипса около нея.

6. За връзката със съпругата ми. Първо се пренесох в живот през ХІІ век (някъде към Холандия). Бяхме мъж и жена с пет деца (две от тях са двете ни деца в настоящия ни живот). Видях сцена, в ко­ято се бях ядосал. Ревнувах силно жена си, защото си мислех, че ми е изневерила (а нямаше нищо такова) и в гнева си напуснах семейст­вото си… изоставих ги. По-късно видях как завършвам този си живот – в планина, разкъсан от вълци. След това А. ми зададе въпрос, каква е уговорката между нашите души (моята и на съпругата ми). Тогава възкликнах, защото ясно видях Бог като огромна СВЕТЛИНА, в Която ние със съпругата ми сме едно цяло… и как, излизайки от Светли­ната, се разделяме на две души. Визуализирах ги като две семенца, сияещи и бели. Моята душа отива надолу… към планетата Земя, а тази на жена ми завива надясно и се стрелва далеч в пространст­вото. Отива в много далечна Галактика, където има напреднала и светла цивилизация. Там, с помощта на тамошен Пророк, жена ми вижда колко трудно се справям със земните условия и решава да дойде при мен, за да ми помага. Трудно й е, но успява да дойде в по-гъстата материя, за да се преражда… КАКВА ГОЛЯМА ЛЮБОВ И ЖЕРТВА!… Жена ми дава обет, че ще бъде с мен докрай - докато не се освободя от гъстата материя - и удря печат за вярност в моята книга на живота! НЕВЕРОЯТНО ПРЕЖИВЯВАНЕ!

СЪДЪРЖАНИЕ
/