Книга 42

 

1432  20.06.2014 За запознанството с Азер Алиев и сведения за него:

 

       Тук са сложени избрани кадри от въпросното му филмче с едно лице, което Н. няма да забрави никога, понеже тогава човекът, който сега взел за Павел Глоба, тогава го е бил впечатлил извънредно много. Знаем от Учителя, че до края на века ще се родят всички хора, които са играли водеща роля на Земята през вековете. Подобно на писателя-посветен Владимир Леви, с когото също е имал шанс да се сприятели някога, на тези срещи в Москва през 1992 Н. възприел човека от тази лента като един от Учителите. Ако не е Глоба, щял  да пита приятелите кой е бил. На най-долната снимка тук се вижда един от ония погледи, които си разменят сродните души и духове от Вечността. Те наистина се гледали като хипнотизирани - и камерата е хванала това!

         Ето го и пресния отговор от Михаил Левин - оказва се, че човекът не е П.Глоба, но много си приличат като млади.

      "Това е Азер Алиев - полуперсиец, полуазърбайджанец. Мюсюлманин - учил е  в Каирския мюсюлмански университет, а после в някакъв суфийски орден в Иран (баща му е бил известен преводач от фарси). Филолог като тебе, знаеше няколко езика, включително фарси и турски. Женен, без деца. Беше голям езотерик. Цял живот търсеше себе си. Свърза се с противниците на Елцин, които не успяха в щурма на Белия дом през 1994. Оттогава съм получил само няколко реда от него - и после загубих следите му."

      Тук вече следва оригиналният разказ на Н. от първо лице:

       Това, че приятелите имахме шанс да се запознаем с него и да го снимам с кинокамера на една паневритмия в Тёплый стан през пролетта на 1992 г в Москва, ще остане завинаги запечатано в сърцата и душите ни – в случая и на лента. Чак днес разбираме, че той наистина е бил висок Посветен и направо Учител за тия, които са го разпознали. Думите на нашия Учител, че до края на века ще се родят на земята всички светии, гении пророци и апостоли и пр. от всички минали векове, в лицето и на този удвителен Приятел Азер се е било осъществило още веднъж пред очите ни. Погледнете още веднъж последния кадър от лентата по-горе. По този начин ни поглеждат само зрящи деца на Бога – те идентифицират своите си моментално. Разказвал съм за такъв случай с Емилиян Станев и с други българи и чужденци.

 

            Веднага след цитираното писмо, Миша ми изпрати линк към един сайт за него и аз го отворих:

       Ислямски учен и богослов, един от основателите на издателство "Вълшебната планина" (заедно с Артур Медведев). Участва в много проекти, бил е секретар на Междурегионалния съвет на ОНД. Полуиранец – полуазърбайджанец.

       Алиев завършва в ОПС Факултета по арабска филология, завършил е и богословие в Иран. Азер Рустамович застъпва взаимното разбирателство и диалога между Русия и мюсюлманската общност. В тази област той е работил много.

     Роден е в Москва, в сейидско семейство - счита се, че е пряк по-томък на Мохамед. Дълго време е работил като експерт по ислям-ските въпроси в Държавната дума. Когато се уморява от политиката, става издател. През 1994 г. работи в престижни издателства като "Урания" и "Вълшебната планина", бил е зам-главен редактор и в двете. Работи за подобряване на отношенията в региона, постоянно се опитва да утвърждава взаимното разбирателство между народите.

    Приятелите и колегите му говорят за него като за един изклю-чителен човек с необичайни данни на таланти, дадени му свише. Преди всичко вярват, че в него тече кръвта на пророка Мохамед; освен това е син на човек с голямо име, известно и почитано на изток - ориенталиста Рустам Алиев. Още в детството му, баща му го е възпитавал в духа на миролюбивата култура, разказвал му е за суфийските поети и художници, Азер е могъл да попие от баща си най-различни тайни познания за традициите на Изтока. Извънредната му надареност се проявява в един скромен и сдържан характер,  безпогрешно и кратко отговаря на най-сложни въпроси в областта на политиката, теологията и пр.

     Азер Алиев не пише много, той е човек на словото. Той вярва, че все пак писмения текст трябва да се проверява многократно, да се обработва внимателно, тъй като той остава за вековете. Може би затова писаното от него е сравнително малко - той повече разчита на живото слово, което се предава от сърце на сърце. Оставил ни е само три писмени произведения с най-прецизна информация за изледванията си в областта на теологията и сближаването на народите.

       Неговото разбиране за Руската Идея: "Носителят на Руската Идея е едновеременно и страж на Русия, и воин, и борец за справедливото дело, защото това е Божието дело."

       Ето заглавията на споменатите негови писания, които очертават взгледите му "Символът – или откровението на Аналогията”, "Денят на страшния съд в шиизма", и - може би най-известното - "Предчувствие за империя".

      През годините Азер е претърпява няколко инфаркта, най-вероятно защото е бил свръхчувствителен и е съпреживявал със всичка сила грижите и мъките на другите - защото смисълът на живота му е да се помага на всички, които имат проблеми и страдат.

      След дълга и мъчителна борба с болестите си, Азер Алиев си отива от този свят на 55-годишна възраст. 

      Потърсих още информация за Азер и попаднах на много трогателни сихове за него. Написани са от негов горещ почи-тател, който го боготвори – не си е казал името. Значи, усещането ми за него не е било случайно. Превеждам го на български:

 

Химн в памет на Азер Рустамович Алиев

 

Като символ на безначалната Истина,

Като крепител на равновесието в чудесата,

които са скрити от невежите с най-тънката дантела на символическите завеси,

О Ти, Азер Прекрасен!  – И духовит, и пронизително печален, -

днес ни гледаш вече от небесата...

Ти беше и си чудо на житейската простота!

В твоята телесна обвивка от неизказани времена

бяха събрани свръхчовешки качества,

които създадоха един удвителен характер

и едно незабравимо лице;

една феноменална линия на Съдбата.

Твоят род отпреди 2500 години,

в който кръвта на древноперсийските ахемениди

се е смесила с кръвта на праведните деца на Мохамед – сейидите,

е раждал велики учени и богослови, оставили ярка следа

в Познанието за  Всевишния и в паметта на мюридите.

„Нашето мастило е кръвта на мъчениците” –

казваше ни ти и избягваше дългите текстове.

„Пътят на Истината – запомнете веднъж завинаги – е само пътят директно от сърце към сърце!”;

„Взриви си сърцето от болка – казваше още ти, -

и чрез болката го настрой на честотите на милион трептения!”

„И никога не пиши нещо, което не си проверил и изстрадал хилядократно, ”

В "Алям-Гайб" (светът на тайните)

в безсънни нощи ти проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко,

 и все по-често изчезваше от нашата недействителна действителност.

Но в редките минути на щастието ни да бъдем с Теб,

ти даряваше на учениците си зрънца от Рая

и ни обещаваше да се върнеш пак напролет....

Пролетта дойде, но Ти си отиде...

И близките Ти, и всеки един,

който поне веднъж е разговарял с Теб

като гледаме сега през сълзи към небето,

изведнъж осъзнахме, че без Теб сме останали сираци!

А в онази паметна последна вечер с Тебе,

в тишината струеше Твоят глас

и сваляше небесно познание:

"При прехода от „иман” към „йакън” през „ирфан” -

Моста на Познанието

над бездната с адски скали, –

ти ще бъдеш изкушен от всевластието на знанията.

Обаче, ако си Човек и си верен на Първоначалата,

ти ще успееш да преминеш целия този страшен път на духовните рани,

само ако запазиш докрай Предаността си.

Това е главното изпитание за онези,

които са избрали този Път.

Аз снощи Те сънувах:

Ти, облечен в дрипи,

срещу демони от злато и стомана,

водиш армията на Иисуса и Махди

за сетен бой с Даджала!

 

                                                                       26.02.2011

_______

мюриди – стпен в суфизма

иман - вяра

йакън - уверенност, твърдо следване на Всевишния, присъединяване към Неговото  воинство

ирфан – познание

Махди – героят, който ще срази Даджал

 

Даджал – мохамеданския Антихрист

СЪДЪРЖАНИЕ
/