Книга 42

 

Владимир Кючарянц

 Съветски агент в Главната квартира на Адолф Хитлер

Невероятните житейски премеждия на прорицателя

Сергей Вронски - и каква е великата тайна, която той отнесе в гроба

 

Дълги години Сергей Вронски беше непознато име, макар и добре из­вестно на мнозина от силните на деня. Личен астролог на Рудолф Хес, той неведнъж се бе срещал с Хитлер и... работил за съветското разузнаване...

За първи път чух за Сергей Вронски още в края на 70-те години на ми­налия век. Опитите ми обаче да се видя с него останаха без резул­тат. След две десетилетия ми попадна кратка дописка, в която Вронски разказваше за своите срещи със Сталин. Когато открих ав­тора на дописката, научих, че Вронски е починал наскоро в Рига, къ­дето се завърнал след дълго принуди­телно изгнание. Сергей Каменев беше негов биограф. Той, именно, ми осигури материали за този очерк.

Вронски,Сергей Алексеевич, 1915-1998, Астролог. Учен

 

Роден в Рига

 

1938 - студент в Медицинския факултет на Берлинския университет и в Биорадиологичния институт, биорадиолог в Главната квартира на Хит­лер. Участник в антифашистката нелегална борба

1961 - завръщане в Москва

Автор на няколко книги по астрология.

Види се, никога няма да научим цялата истина за Сергей Вронски. Но и онова, което е известно, смайва въображението.

Потомък на знатен дворянски род, граф, майор от германския Вер­махт, биорадиолог в Главната квартира на фюрера, доктор по меди­цина и философия, професор, почетен председател на Международ­ната федерация на астролозите, професионален състезател по ав­томобилизъм, първокла­сен пилот. И накрая - прорицател....

Съставял е хороскопи на прочути жени като Мери Пикфорд, Ева Браун, Мерилин Монро и Голда Меир. От него са научавали какво им предвещават звездите такива уж прагматични политици като Джон Кенеди, Жорж Помпиду и Чан Кайши. Търсили са го и в Съветския съюз - Андропов, Горбачов и Елцин. И дори такива, които са били най-близко до звездите - Сергей Корольов и Юрий Гага­рин...

Другарувал е с Шаляпин и Александър Альохин, който е идвал специ­ално при него в Берлин през 1937 г. в навечерието на световното първенство по шахмат. Предсказаното му от Вронски, че отново ще стане шампион и ще задържи тази титла до 1946 г., се сбъдва точно...

Именно Вронски убеждава настоятелно Корольов и неговите лекари да отложат за друга дата хирургическата операция, станала фа­тална за конс­труктора. Юрий Гагарин също загива в един от най-критичните дни на своя хороскоп, за което бил предупреден от Сер­гей Алексеевич...

- През годините на нашето познанство много пъти го молих да раз­каже за най-интригуващите моменти в своя живот - спомня си Каме­нев. - Вронски ми даваше да разбера, че за редица неща няма право да говори.

Но все пак част от онова, което ми е разказвал лично, аз мога да съ­общя. Имам, впрочем, диктофонен запис...

“Произхождам от старинен дворянски род, нашите предци се пресе­лили от Полша в Русия през ХVII век. Баща ми е работил в шифровъч­ния отдел към Генералния щаб на царската армия, владеел е 42 езика. Възпитавали са ме гувернантки – французойка, немкиня и италианка. Всяка от тях говореше с мене на своя език, така че още петгодишен аз знаех четири езика.

Сетне научих още осем. Много добре си спомням онзи летен ден, ко­гато в къщата ни нахълтаха въоръжени хора с червени петолъчки на фураж­ките. Това е била групата на Юровски - онази, дето е разстре­ляла цялото царско семейство. Баща ми, майка ми, сестрите ми и синът на моята гувер­нантка бяха в една от стаите и стягаха куфа­рите. Баща ми имаше доку­мент, подписан от Ленин, с който ни се разрешаваше да заминем за Франция, ала и той не спаси семейството ни: разстреляха всички на място

Аз през това време бях навън и вместо мене разстреляха сина на гу­вернантката ми.”

След трагичната гибел на семейството, дона Амелита с докумен­тите на своя син Пиер прехвърля Сергей в Париж. Момчето бива по­ето от близки приятели на баща му - руските генерали Белов, Милер и Лебедев.

Подир две години там го открили чрез Червения кръст дядо му и баба му и върнали внука и неговата гувернантка в Рига.

 

Бабата - черногорска княгиня от старинния род Ненадичи-Негош, по­томствени лечители и ясновидци, притежавала няколко къщи в Рига и ог­ромно състояние. “Магьосницата” с две университетски образо­вания, ед­ното получено в Германия, а второто  във Франция, започ­нала да предава на внука си своите знания по окултизъм, магии, хип­ноза. Като ученик в прес­тижната Милеровска руска гимназия смайвал преподавателите си не само с успеха в учението, а и с това, че винаги знаел предвари­телно какво ще му се падне на изпита. Правел учудващо точни хорос­копи на своите съученици, на приятели и учители. Между другото, това не пречело на обичайните юно­шески увлечения на Сергей. Той бил запален спортист - занимавал се с борба, бокс и плуване. Овладял автомобилизма и участвал в състезания. На 17-го­дишна възраст се увлякъл по авиационно дело и дори завършил с отличие авиационно-спортната школа край Инсбрук.

 

 

През 1933 г. Сергей заминава да учи в Германия, записвайки се сту­дент в Медицинския факултет на Берлинския университет. Оттам, вече не по свое желание, а поради необикновените си способности и аристократичен произход бил прехвърлен в Биорадиологичния инс­титут. “Учебно заведение № 25” било необикновено и елитарно. В него се подготвяли специалисти за лекуване върхушката на Третия райх. От 330 даровити претенденти избрали десет. Наред с обичай­ните медицински дисциплини тук се изучавали психо­терапия, хип­ноза, източна медицина, шаманство, знахарство. Между препо­дава­телите имало тибетски лами, иглотерапевти от Китай, индийски йоги, познавачи на различни единоборства от Япония... Студентите отивали на практика в Африка, Индия, Америка и Испания. Още по време на следването, Вронски два пъти прекарва ваканциите си в Южна Америка и там поработва като наемен пилот, взема участие отначало в Боливийско-парагвайската, а сетне - в Итало-абисинс­ката война...

Независимо от фаталната роля, която изиграли “червените” в съд­бата на семейството му, Сергей Вронски станал член на Комунисти­ческата партия. А сетне се включил в антифашистката нелегална борба.

Прилежният ученик Хес:

По какъв начин младият граф Вронски е получил достъп до светая светих на Третия райх - обкръжението на Хитлер? Още в Рига, ко­гато било взето решение да замине да следва в Германия, една позната на семейството - жената на пастор Билман, немец по произход -  му дала препоръчително писмо до близък приятел на своя мъж, един от на­цистките лидери - Йохан Кох.

- Много ме хареса Йохан - спомня си Сергей Алексеевич. - Прекарвахме дълго време заедно. У тях се срещнах за първи път с Рудолф Хес. До­паднахме си в разговора на тема астрология и Хес стана мой пръв и много способен ученик. При общуването си с него аз започнах да при­лагам на практика моите способности по хипноза и внушаване. Пос­тавената ми от нелегалното дви­жение задача беше да получа пъл­ното доверие на Хес. И успях. Разбира се, не изведнъж. Когато ме до­пуснаха до “двора”, навиците и интуицията ми по­могнаха да разгада­вам користните и кариеристичните игри между прибли­жените на Хес, възникващите съюзи и групировки. Съветвах го с кого как да се държи, от кого да се пази или с кого да се сближи. Той много ме слу­шаше, понеже обикновено излизах прав. На една вечерна забава у Кох, Рудолф Хес доведе Ева Браун. Тогава тя още не се познаваше с Хит­лер. Като разбра, че съм астролог, тя ме помоли за хороскоп. Аз го направих и й заявих, че скоро ще стане прочута благодарение на спо­лучливо партньорство. Всички се раз­смяха, приемайки думите ми за комплимент, и малцина им придадоха някакво значение. Когато нас­коро обаче Хитлер направи Ева Браун своя избраница, Хес веднага ми се обади по телефона и каза: “Твоите думи излязоха пророчески.” От този ден аз окончателно станах негово доверено лице. Хес лично нареди да ми дадат пропуск за Главната квартира на Хитлер. Правил съм хороскопи на Гьоринг, Химлер и на други високо­поставени нацисти. На Химлер дори предсказах месеца на смъртта му, на което той само се ус­михна. Въпреки всичко, той сдъвка в пред­реченото време ампула с цианка­лий... И аз бях единственият, на ко­гото се разрешаваше да лекува, както сега се казва, с “биополе” вис­шите нацистки сановници. Много пъти ме е викал лично фюрерът, който страдаше от спазми в стомаха и от главоболие, ко­ито аз уталожвах с лекота. И той започна да ме посреща много любезно... Естествено, при тези посещения аз често чувах онова, което бе предназна­чено само за неговите уши...”

Тук Вронски прекъсва своя разказ, прескачайки едва ли не всички глави от своята биография през ония години. Попитах само за бягството на Хес, когато през май 1941 г. той, след като излита от аеродрума край Мюнхен, скача с парашут в Англия и се приземява в имението на херцог Хамилтън. Как този човек, който заемаше толкова висок пост в райха, когото Хитлер бе обявил за свой приемник, се е решил да избяга малко преди започване на вой­ната със СССР?

- В това няма нищо за учудване. Бъдещите събития – вой-ната със СССР и крахът на нацистка Германия - ми бяха известни вече от ас­троло­гичните изчисления. Както по-специално и неговият личен хо­роскоп, от който трагичният край можеше да бъде избегнат само при рязка смяна на обстановката.

И знамението се случи... Ако не беше избрал Англия, щеше да от­лети за Русия... Може би благодарение на този избор, доживя 93 го­дини...

Наградата на Сталин беше... куршум.

- А как се озовахте в Съветския съюз?

- Върнах се не по собствено желание, а по заповед уж на Сталин, който ме бе повикал за награждаване...

- Та нали сте се срещали с него преди това?

- Да, срещах се два пъти. Останах с най-неприятни впечатления. По­ве­дението му и тонът на разговора бяха далеч от общоприетия етикет. Ко­гато, например, през юни същата 1937 г. ме покани за сво­ята 50-годишнина Чан Кайши, контрастът беше поразителен. Китае­цът ме подкупи със своята приветливост, дори галантност. Прека­рах при него четири месеца като кон­султант... Сега е прието да се смята, че Сталин е владеел хипнозата. Това е заблуда, мога да го твърдя като специалист.

- За какво говореше неговият хороскоп, нали сте му правили хорос­копи?

- Сталин е роден в деветия ден на Луната. Според астро-логическата традиция, това е един от най-страшните лунни дни, неговият образ - на при­леп, хищен или обикновен - е един от символите на сатаната. Пък беше и белязан: левият му крак имаше четири пръста.

Вронски прескочи причината и подробностите за своите срещи с вожда и се върна към 1942 г.

- Когато с още няколко души, които работеха в Берлин за Центъра, ни извикаха в Москва под предлог да ни награждават, бях изненадан от това повикване. Моята прогноза и интуиция не предвещаваха нищо хубаво. Но все пак рискувах. Прелетях фронта, кацнах. Поведоха ме към Щаба на армията. Придружаваше ни някакъв капитан... И изведнъж отзад проеча изстрел...

Странно, аз обаче останах жив. Свестих се в болницата на град Вал­дай, чак след направената ми неврохирургическа операция. Оказа се, че ме е спасил знаменитият хирург Бурденко, който добре познавал баща ми...

Веднъж в болничната стая на Вронски влезли двама цивилни. “Аз съм писателят Фадеев” - представил се единият от тях. И разказал, че когато го извикал Берия, се уплашил. Но наркомът по държавната сигурност бил уч­тив. “Реших да ви направя услуга, другарю писател. Има един човек, бивш граф. Завърнал се е наскоро от Главната квар­тира на Хитлер. Наш човек. Свършил си е вече работата и за него може да напишете интересна книга. Сега още е в болница. Побър­зайте...” Берия обяснил, че графът е самотен, ранен и напълно е въз­можно да му трябват пари.

Но Лаврентий Берия не казал всичко. Могъл ли е, например, да разкаже историята с ботушите? - Когато през 1938 г. Вронски пристигнал инкогнито от Италия в СССР за среща със Сталин, веднага след вожда го приел Берия, токущо пробвал китела си на нарком. Щом Вронски отворил вратата на кабинета му, Берия едва не извикал от радост, като видял лъскавите хро­мови ботуши на елегантния посе­тител. Те сякаш били направени за него­вата нова униформа. И Берия направо предложил на графа размяна - чудесни половинки за ботуши. Аристократът Вронски не очаквал подобно нещо от толкова високо­поставена личност. Усмихнал се и... отказал. А Берия не оби­чал да му се отказва...

Фадеев отворил чантата, извадил две дебели пачки пари и ги сложил на шкафчето.

- Какво е това? - сухо попитал болният.

- Пари за вас - обяснил Фадеев. - Но при условие че ще разкажете всичко само на мен. На друг - нито дума.

Вронски хвърлил едно око на парите, пребледнял от гняв и възвил пог­лед към писателя.

- Махнете ги от очите ми. И ви моля да не ме безпокоите повече!...

След известно суетене, посетителите си излезли. Романът за граф Вронски така и останал ненаписан.

Излязъл от болницата като инвалид втора група. През 1944 г., благодаре­ние на писателя Лацис получил разрешение да се върне в Латвия. Станал дирек­тор на училище. Последвал донос. Написали го учител­ката по рисуване Олга Берзиня и пионерската ръководителка. Към доноса били приложени снимки на Вронски в униформа на майор от немската армия. Заслугите му като участ­ник в нелегалната борба помогнали малко, но само в едно - смъртното нака­зание било заме­нено с 25 години лишаване от свобода. На 14 юни 1948 г. Врон­ски бил изпратен по етапен ред в Потминските лагери. Дошли му като дар небесен уменията, придобити в Биорадиологичния институт. Начал­ствата на лагера го боготворели, лекувал ги по своята система и методика. Подир пет години успял да се освободи, като симулирал смъртоносно заболяване...

Заселил се в едно предградие на Рига, в Юрмала. И на свобода обаче не му било лесно. Не го приемали на работа. Нямал пари. Приятели - също. Ако все пак успявал да намери работа, скоро го уволнявали под благовиден пред­лог. Достатъчно било да се обадят по телефона от бдителното КГБ - и Вронски всеки път се озовавал на улицата.

Това продължило до 1961 г., когато се преместил в Москва. Там живял при свои ученици, познати му от Рига. През 1963 г. екстрасенсът Владимир Сафонов го запознал с бележития руски философ Фьодор Лосев. Към една година Вронски живял у Лосеви на Арбат...

Междувременно, висшите съветски ръководители без капка свян тър­сели за консултации гонения от тях човек. Брежнев, например, искал да се изясни датата, на която е починал Мао Дзедун.

Докато живеел в Москва, Вронски вършел какво ли не. Сътрудничил на МВР, където по снимки уточнявали местонахож-дението на изчез­нали хора. Сетне работил в една от секретните лаборатории на КГБ. И накрая - Звезд­ното градче, където работил с космонавтите, пра­вел им хороскопи, конкре­тизирал критичните дни на всеки поот­делно.

Сергей Каменев си спомня как веднъж попитал Вронски:

- Какво очаква Русия, стигнала вече до ръба?

- Грешат онези, които й вещаят гибел. Имало я е Русия, има я и ще я има, макар че сега не е в много благоприятен период. Но и това ще мине, както е минавало в разни времена. Главната беда за Русия идва оттам, че всички нейни властелини допускат съдбовни грешки, като заливат страната с кръв. В престъпна грешка на Елцин се превърна подпалването на чеченс­ката война. Чечения ще ни донесе още много беди, защото започнахме война с исляма. Сега трябва да се пазим от кръвопролития в целия Кавказ.

- А каква е общата прогноза за близкото бъдеще?

- Стрелката на световния часовник наближава ерата на Водолея. А това значи и нова картина на света, и съвсем друга етика. Що се от­нася до бъдещето на Русия, то аз повече бих разчитал на разума на народа, откол­кото на разположението на звездите... Нямам право да кажа цялата истина. Съществува принцип - посветеният трябва да отнесе великата тайна със себе си...

Това бяха думите му. И си отнесе тайната. А каква бе тя? Много са спекулациите около тайната на Вронски. Една от вер-сиите я свързва с учас­тието на графа в експедицията на Био-радиологичния инсти­тут, която тър­сеше в Хималаите мисти-чната страна Шамбала. Търсеха я, всъщност, и наши чекисти. Мисията беше поверена на Яков Блюмкин. Крайната цел на тези търсения е абсолютното знание, а това значи и абсолютната власт. Към това са се стремили всички мис­тични групи на Третия райх. Една от тях е бил тай­ният кръжец „Туле”.

В него са влизали приятели на Вронски - Рудолф Хес, проф. Карл Хаус­хоффер. Той именно довежда Хитлер в “Туле” и го за-познава с Дитрих Екарт. Хроничен алкохолик, но изключителна личност - поет, драма­тург, талантлив журналист, той е един от влиятелните членове на “Туле”. Малко преди смъртта си, Екарт казва на своите ученици: “Вървете след Хитлер. Той ще поведе хорото, но музиката съм напи­сал аз...” Изглежда, тъкмо тази „музика” определя и съдбата на знаме­нития астролог - смята авторът на версията. Изводът му е: “По-скоро Вронски не е бил нито съветски, нито фашистки агент. Той е бил член на тайния кръжец, поставил си за цел да влияе върху разви­тието на човешката цивилизация, без да взема под внимание живота на отделни хора и дори на цели народи.”

Според мен всичко е много по-просто. Мистиците обичат да мистифицират. Забулват се с някаква върховна тайна, която са открили единствено те. Графът не е правел изключение. Възможно е обаче и аз да греша.

 

.От сп. “Персона” преведе Манол Наков

На горната снимка до Вронски е големият съвременен руски астролог Павел Глоба. Н. в началото не е бил много сигурен, мислил че е същият, когото бил снимал на любителска кинолента преди една паневритмия в Тёплый стан в Москва през 1992 г., от което следва, че се познават. Тогава е нямало как да знае, че на сбирките в дома си Миша Левин е бил поканил цвета на бъдещите руски астролози, още когато никой от тях не е бил извѐстен, защото духовното тогава се преследваше. Те помолили Н. да им говори за българската астрология. Миша след години му разказал, че на тях е присъствал и Павел Глоба. Били са впечатлени, че Н. познал асцендените на всички само по лицата им.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/