Книга 42

 

1430  20.06.2014 Продължение за преражданията на Н. и чудесата в живота му:

Един възрастен свещеник от Голямо Конаре, отец Пенчо Карабойчев, някога също се бил навеждал при всяка среща да му целува ръка, вместо той на него... И на него Н. тогава казал, че това може да бъде прието само по отношение на Този, който е във всички нас. Разказал му за думите на  Венно, най-напредналия ученик на Учителя според Н.: "Аз съм нищожество в краката на Учителя!".

        Има и осияние от Елма за Н., в което го представя за самия цар Соломон... Една приятелка пък го била виждала като "бог на любовта от гвардията на Кришна”, а той се е съпротивлявал на такива изрази, искал първо да се уточни що е любов, а думата „бог” в случая, ако е по негов адрес, да се замести с титлата „последен парцал”... Една видна нумероложка казвала нещо подобно за него и добавяла, че не става дума за нисш астрал, а за най-висшето целомъдрие - божествения татризъм. По-късно Венно потвърдил това и му казал, че тази емоционалност на Н. му е била дадена, за да разшири и осмисли опита си в това отношение, който е имал такъв опит много рядко през преражданията си - бил е повечето светия, църковник, калугер, отшелник, аскет и т.н. Само в няколко единични случая не е бил такъв, когато е имал голям харем и много любими жени, а през 19 век е бил елитна проститутка в Париж... В такива случаи крайният фанатик и постник от стотици прераждания е длъжен да компенсира едностранчивостта си и да се потопи в противоположното, за да оформи липсващото му по пътя към съвършенството и да си плати за луциферическата пропаганда чрез тежки страдания в някои кадинални прераждания... Отричащите Природата въздействат на хиляди души и те тръгват по този пагубен път, воювайки по този начин с Бога по един много грозен и фанатичен начин. Заради гордостта им, Кармата ги принуждава да се прераждат понякога като крайно подвластни на либидото хора и животни и да се срещнат на земята със всички души, които някога са провалили в бездните на луциферическия ад и са унищожили астралното им тяло. Астралното тяло не е „излишен боклук”, както казват луциферическите учители, а една от най-прекрасните и съвършени форми на съществуване на Бога във вселената. Демоните на порока и разврата трябва да си платят за погубването на душите и провалянето им в ада на Сатаната, но демоните на фанатичното светийство си плащат за провалянето на последователите си в ада на Луцифер. Бившите сатанисти са длъжни да изкарат жертвите си от пъкъла и да се срещнат лично в инкарнациите си със всички хора, които са развратили, за да ги пречистят с интензивни молитви, пост, вздържание и строги аскетически практики. В ада на Сатаната са демоните, които са се борили срещу Духа и са насочвали душите към сатанинската материя. Те още прѝживе се превръщат във вампири, понеже смучат енергията ни, командват ни, съблазняват ни или крадат благата ни, принуждавайки ни да станем светски хора - да бъдем имена, консуматори и собственици или да бъдем притежавани от някого. Тартара обаче е под дъното ада и е много по-страшен – там са най-големите демони, наречени „упѝри”,  както и най-големите грешници, които са се борили с Великата Разумна Природа. Те са истинските вновници за същетвуването на злото. Там са всички църковни инквизитори и частните инквизитори на собствената си божествена плът, които неизбежно се сплескват или се надуват не само психически. Затова упѝрите и бившите луциферисти трябва да изкарат от интелектуалния ад всички свои изпосталяли и напомпани жертви, да ги излекуват от лудостта им и да ги направяат пълноценни човеци. Да ги реанимират, за да станат отново чисти божествени деца с очарователна виталност, туптящо сърце и влюбчива, добродетелна душа. Те лично трябва да реставрират умъртвения им астрал и будическото им тяло, станали такива някога по тяхна вина.

        Венно казал веднъж изневиделица и това, че Н. е преро-деният английски поет Алфред Тенисън. Една ясновидка пък  - Христинка от София – била сигурна че Н. е самият Шекспир, а Верка Куртева от Изгрева първа "открила", че е бил не друг, а самият Пушкин... Тия и други известни имена за него повтаряли и други хора по света, а за Пушкин го взимали най-често, когато е ходил в Русия - и трите пъти през този му живот. Някои хора „изтърсвали” спонтанно това име още при първата им среща, което отначало го смущавало, а после започнало да го разсмива – почвал да им разказва вицове за Пушкин, да рецитира негови смешни епигами и да съчинява смешки и каламбури в този стил. Манията да сме били велики, все още ходи по куп окултисти, така че изказванията от този род относно Н. продължили и по-нататък... В Латвия една ясновидка твърдяла, че е бил известният руски граф Григорий Орлов (1734-1783), фаворитът на Екатерина Велика, спасил населението от чумата... Двама контктьори от Пловдив и Велико Търново казвали, че Н. е самият Никодим от евангелието, който е разговарял с Христа, а при погребението Му бил донесъл масло от смирна и алое, за да бъде намазано тялото Му. После е написал и „Евангелие от Никодим”.

            Две приятелки на Н, независимо една от друга (не се познавали и по различно време през годините) твърдели, че летят с него нощем с духовните си тела по планетата като духовни лекари. В една холизация за него се казвало, че той трябва да има къща, отворена за всички, понеже бил духовен лечител - а в този живот Н. няма никакви медицински познания, нито такова образование.  Е, ние знаем от текстовете или ни е разправял лично за случаи на изцеление от рак в Бургас и в Латвия и от други болести другаде, само защото някои хора проявяват вяра и смирение и се помолват за помощ. И изцелението става, без той да знае как и без да е правил нищо специално, даже не казва винаги и молитви. Твърди, че когато проблемът или молбата се формулира от някого, „телеграмата” отива неабавно където трябва и после вече сам Н. забравя за случая. Ако горе Някой реши,  чудото става; ако не трябва – не става. Понякога само по телефона Н. изпраща „бели гълъбчета” – и някои хора казват, че болестта им е преминала или се е облекчила, че проблемът им е решен. Казва, че е имало и има шансове и за други „чудеса”, включително и за подмладяване, но трябвало някои хора да напуснат роднините и къщите си или да не живеят с животни, за да се случи „нещото”, но хората не сменят затворите си. Едни си остават болни, други умират.

      Един приятел – Христо - бил психически болен и ходел в стъпките му в буквалния смисъл, понеже му светели... Друг приятел сядал в лотос пред него и му се покланял... Да потъне човек в земята от неудобство – казва ни Н.! Един американец бил паднал на колене и лазил до другата стая и обратно, понеже... Н. му бил гуруто... Само защото му се е дало да види къде са скрити едни документи за много пари и ценности в Ню Йорк, заради които са щели да затворят Алън, да му вземят имотите или даже да го убият. Н. се изпотява от срам в такива случаи, казва: „Да бе: аз - и гуру!....” Но душите имат тази потребност - казва той, - какво да ги правиш... Влагат представите си в някого. Имал е и други такива случаи, та са го карали и той да пада на колене пред такъв човек, за да не е над него - да се поклони на неговата душа. Другият пък ляга на земята по очи като индийците и мохамеданите, за да е още по-ниско... Тогава Н. също ляга, та даже става смешно как се състезават всеки да е колкото може по-ниско, ако може да стане и на лист на пода...     

     М. самата му е била разказвала за една ясновидка - туркиня в Търновско. - Още като влязла, жената й извикала "Кой е тоя Дъбов? Кой е тоя Елма, дето влезе с тебе - свети много силно, ще ослепея?!" – Хайде, Дъбов е малка грешка вм. Дънов, но Елма го е назовала в мъжки род, а други медиуми и немедиуми  го мислят все за женско име. Е, Тяй[1] е андрогин - но все пак...

    Когато го завели в Рига през 1995 г. при астролога на Хитлер и Сталин Сергей Вронски[2] (бил вече почти 80-годишен), едно от латвийчетата до него по време на вечеря погледнало по особен начин госта от България и възкликнало: "Вие защо спирате Словото Божие, никога повече не го спирайте, не се чувствайте недостоен - вие сте роден за това!" - а никой не му бе казвал, нямало е кой да знае, особено в чужбина. До този момент те са си говорили само за астрология. Съвсем същото се случило и в София с Максим - един приятел на Н. от младини, астролог и маг. Заварил го при една приятелка. Не се били виждали цели 25 години с него, Максим го прегръща и казва, че сега мисли съвсем другояче, извинява му се, че едно време го е критикувал, че "дъновее"... Сега вече знаел кой е Учителят. Изведнъж се съсредоточил, погледнал Н. изненадано и му казал буквално същите думи както момчето в Рига, до точките и запетайките, само че на "ти", не на "ви".  Таня се удивила, заклела се, че нищо не му е казвала, просто понеже не знае това нещо за Н. Той не споделя с всички, че има токъв Контакт.



[1] В осиянията на Елма се въвждат андрогинни местоимения за Бога и ипостасите му от този вид: Тяй, Нейгов и т.н.

[2] Този свръхчовек впечатлил Н. до такава степен, когато му гостувал в Латвия, че си заслужава да бъдат приложени сведения за него след настоящия текст. Всичко, написано в тях, Вронски го е разказал лично по време на вечерята в дома му в Рига през 1994 г., плюс други неща, които не е споделял пред писатели и журналисти. Съдбата му е много подобна на тази на известния Волф Месинг. 

 

       Един ден и Докторът в Свети Влас (Т.Чаушев) му казал: "Не се бой, чисто е, винаги ще го имаш това Слово, не го спирай!". Първо с приятели чакали реда си в двора му на опашка с много болни и хора с проблеми от цялата страна. Той обаче излязъл и казал на Н. и приятелите му да влязат без ред, защото били божи хора. Най-малко 3 часа са разговаряли сърдечно и им разкрил важни тайни, въпреки че навън чакали толкова много хора. Н. е имал е и други подобни случаи у нас и по света. Един пастор (Михайлов) бил видял златно-виолетова аура около него и казал за Н., че  бил от Учителите, а той пак се чудел къде да се скрие от неудобство – пасторът го казал пред хората.

     Един възрастен ръководител на теософите в България искал да му предаде ръководството на обществото си и даже общата им каса с доста пари... Н. му обяснил защо не може – вече си има Учител и Учение и не може да се раздвоява, въпреки че теософите са ни най-сродни. Човекът го разбрал и му казал, че много съжалява - от десетки години търсел приемник и все не намирал, а него бил харесал от първия миг.

      Думата "приемник" за Н. употребила и Вера Паскова наскоро, като му разкрила какво му бил казал Учителят, когато го е галил като дете по главата на поляната на Изгрева. Направил го бил "приемник"... Като ни разказа това, Н. добави: „Ако е за просто радио, може донякъде, иначе къде сме още...”

    Ръководителят на едно окултно общество в Москва през 1984 г. казал пред последователите си, че "Дънов" бил подготвил Н. да Му продължи Словото и Делото. Тогава Н. добави... „Обяснимо е – продължи той, - много окултисти не знаят величината на Учителя, отнасят се пренебрежително към Него, даже и когато го приемат. Слагат го някъде долу или по средата на духовната йурархия, както и теософите „благоволяват” да дадат място на Исус в йерархията на Учителите. Като си представят, че някой може да продължи Делото на Господ, те допускат абсурда Ниагара да се побере в капчук, Океан да мине през сламка...” Един от българофилите в московското група тогава цитирал края на формулата от Учителя „дух, мощен като Бога и едно с Бога” – т.е., равнобожетвеността е заложена в човека още при самото Сътворение. Много фараони, цезари, папи и ересиарси са знаели това и са спекулирали с него. Московчани попитали Н. на какво ниво е магизмът в България, но той им отговорил, че истинската бяла магия не е оперативно манпулиране на битието и съществата чрез воля, жестове, формули, магчески атрибути и пр. Въперки че белият маг владее и това, в повечето случаи при него чудесата и изцеленията са несъзателно, свръхсъзнателно свещено действо. Детето на Бога изповядва на дело казаното от Него, че липсата на самочувствие е първоосновата на Живота” и затова откъдето мине се сипят звезди и слънца, оздравяват болни, разцъфват цветя и зреят плодове, без даже той да си има и понятие за това. Негов идеал, например, е поведението на Учителя на Седир във Франция: „Той взимаше всякога всякакви мерки, за да остава неизвестен”. Учителят Теофан предизвиквал и най-невероятните ефекти на бялата магия само с произнасяне на „Отче наш”; една от героините на Крижановска станала причина да се срине храма на сатанистите-маги само с произна-сяне на тази молитва.

     Едно момче, председател на теософското общество в Москва, също се сприятелило с нашия Н. в началото на 80-те или 90-те години (вече не помниме кога точно е било) и му пред-ложило всякакво съдействие.

      Чичо Манчо от петдесятниците и неговите хора виждали бял гълъб над рамото на Н. и го помолили да им стане ръководител, защото, според тях, освен всичко Н. бил и учен, а един от най-големите петдесятници в историята на човечеството е бил Ян Амос Коменски, бащата на педагогията, много учен човек.  Да се чуди човек как да реагира при такива случаи и как да аргументира отказите си! Друг един духовен човек с ясновиждане, веднъж във вегетарианския ресторант в София седнал до Н., казал му, че е „вярващ с дарби” и споделил, че всяка сутрин Духът го праща на различни места за прави добрини и пр. Разкрил на Н. какво му бил казал Духът тази сутрин - къде да иде и как да разпознае един Негов човек днеска. -  По бялата звезда над главата – пояснил „вярващият с дарби”, - защото над главите на повечето хора обикновено се виждала черна звезда... Като влязъл, веднага видял кой е с бяла звезда и затова се насочил уверено по права линия направо към масата на Н. и приятелите му.

     Ръководителят на антропософите в Рига през 1994 г., много възрастен човек с голям авторитет и в чужбина, също преживял нещо много вълнуващо и силно като го запознали с Н. и даже се разплакал. За пръв път му се било случвало нещо в живота като си стиснали ръцете, за което мечтаел от млад (получил бил някакво посвещение).  

      Пак там известният Николай Калерт, който е бил при Учителя на Рила през 1939 г., също видял нещо в Н. и се държал много особено в негово присъствие -  целият сияел, не били го виждали никога такъв, нито да се усмихва някога... За всички тия срещи с просветлени хора Н. е разказал подробно в предишните си книги и в спомените си за Братството, които могат да бъдат изтеглени от toyonus.com, а скоро ще влязат и в настоящата поредица „Необятното говори” с книги от по 300 страници.

         Н. разказа и как е реагирал лидерът на агни-йогите в Латвия Валерий Сергеевич Бабаев пез 1994 г.. Слязъл от катедрата си пред стотици хора аудитория още като влязъл Н. в залата, качил го горе и казал, че докато гостът от България е в Рига, той ще води лекциите и упражненията. Това не било уговорено, Н. не очаквал такова нещо – бил отишъл само за да слуша Бабаев и да види последователите на „Жива етика”. Валерий Сергеевич седнал в залата да слуша Н. и даже си записвал. „Такова нещо в България не може да се случи никога – споделяше Н., – някой да прояви уважение и да си даде „стадото” на друг, даже да слезе от сцената - от редовно и запланувано мероприятие... То нямаше много теория” – продължи Н., въпреки че им приказвал с часове. – „Повечето бяха изцеления, просветления, възнесения и пр. - неща на практика.  Кой правеше това – да не би аз?” В Рига публикували на руски и „Тържествена меса за Бременната”, продиктувана от Елма, там бил проведен за пръв път и опитът за колективен контакт със звездата Сириус, организиран от Н., и успешният опит за обединяване на духовните учения. За всичко това е разказано подробно в предишните книги.

       Тук е мястото да се разкаже за още един поучителен случай в Рига по това време. Агни-йогците, почитатели и на Учителя в България, помолили Н. да премести духовните събрания с песни и беседи в друг час, защото точно в 10 ч. всяка неделя имат сбирка по линия на Жива етика и не искат да я изпускат, а не искат да изпускат и българските срещи. Н. бил готов да направи това, но Някой отвътре му казал, че не бива – да погледне астрологическите часове. Оказало се, в м 10 ч. в неделя почти винаги е Сатурнов час, затова тогава са и повечето духовни сбрания в църките и духовните общества. Каква е връзката? – Било обясянено, че Сатурн иска избор, самоопределение. Ако си последовател на две или повече школи и искаш да се разпределиш равомерно между тях, непременно ще пострадаш. Бялото Братство работи навсякъде по света във всички „кошари” на Господа, колкото и да са различни, но ако човек не се самоопредели към едно от тях доминантно и изпълнява  методите на другите, нещо ще даде на късо в него. Дори и най-чистите и висши духовни учения трябва да се изучават само теоретично, а практиките на Ученика трябва да са само от един Учител, от една Школа. Инак горивата и токовете на различните енергетики произвеждат опустошения. Велики Посветени като Рамакришна (1836-1886) са едно забележително изключение. Той е минал по пътеките на всички основни религии и твърди, че по всяка една е достигнал до Бога. Обаче не всеки знае, че той е познавал оригиналните им методи и писания, а не егрегорните, които дават фирà. След като е  решил бракът му със Сарада Деви да бъде платоничен и все пак са се обичали беззаветно, значи и по този път може да се върви нагоре донякъде. Но доколко и докога и какви деформации дава това, след смъртта си брахмачарии и монаси проследяват в акашовите записи. Рамакришна е упражнявал и тантра-практики, но без сакралната им част – поне така се твърди. Дали поради това или не, но в от един момент е започнал да страда от безсъние и горящи усещания из цялото си тяло, а после се разболява от рак на гърлото и умира. Обаче инак по всичко прилича на Христос: за да се отърве от мисълта, че принадлежи към по-висша браминска каста, той приема храна, сготвена от членове на нисши касти и служи на парии – прислужници и чистачи, принадлежащи към най-нисшата каста, описвайки това по следния начин: “Понякога отивах в клозета на слугите и метачите и собственоръчно го почиствах и се молех: „Майко! Унищожи у мен идеята, че съм велик или че съм брамин и че те са долни и парии, щото кои са те освен Тебе в толкова много форми?“ Той взема златни и сребърни монети и ги смесва с боклук, повтаряйки „Парѝте са боклук, парѝте са боклук!“. По-късно казва: „Аз изгубих всякакво възприятие за разликата между двете в ума си и ги хвърлях и двете в Ганг. Нищо чудно, че хората ме вземаха за луд.“  Някои вярващи в „целомъдрието” полудяват, в други случаи любимите им се самоубиват. Защо – това е тайна, която може да се обясни само от Божествени Учения, не от духовни. Но относно Рамакришна има още един елемет, който го приближава към Божественото: през 1864 (!) година е станал последовател на духовния човек Тотапури. Той се обръща към Тотапури като Нангта или Лангта („Гòлият“), защото, като странстващ монах от сектата Нага, той не носи дрехи. Ето още един индоевропейски корен - „наг”.  „Нагий” зачи „гол”.

       Ами за ясновидката Руска от Нова Загора? Завели Н. някога в един дом в София, където я чакали, за да гледа на хората и да ги лекува. Той не знаел за нея. Бил поканен извънредно, никой не го познавал там. Влиза тя - една мъничка женичка - и моментално отива при него и го прегръща и плаче - казала, че никога не била виждала такова голямо сърце толкова много да свети и толкова много да обича. За много от тия случаи в живота му Н. бе разказал само на мен и на още двама души – както казах, бе ни „заклел” да не разпространяваме това, докато е на тази земя. Боял се да не би това да е тщеславие, да не предизвика и „култ към личността”. Обаче получил директиви да ги изкараме на светло още докато е тука – това и правим сега.

      Дотук предаваме разказите му предимно за хора с минимум два лъча над главата. Знаем за Смирението и Разпознаването, но знаем и това, че ІІ Посвещение не касае само разпознаването на Учителя, когато е на земята, но и на всяка гнида около Него, която свети по индукция. И хлебарка да е, пак свети...

       Един католически свещеник също се е държал особено, като са го запознали с Н. - проявил разпознаване на Божественото в другия, почитание и смирение. Не е важно да почетем личността като божествена, важно е да разпознаем Божественото във всяко нещо и същество и да го посрещнем както подобава.

      Н. ни е разказвал още и за случаите, когато са идвали да го интервюират хора с видеокамери от парапсихо-логичес-кия отдел на НАСА и от други подобни институции в Америка. Правили опити по указанията за кристалите в осиянията на Елма, които им бил дал, и се оказало, че работят. Като чели превода и видели интервюто (той се чуди как е могъл да говори цяла нощ на английски на такова ниво), целият отдел станал на крака и шефът им, един португалец по онова време, казал: "Никога не сме предполагали, че от една малка и неизвестна страна може да излезе такова нещо!..." После го търсили да го назначат, но той знаел това и се скрил.

            Та... виждате на какво е способен Господ: да си избира какви ли не, за да работят за Него. Но щом като от една жаба или от камъните Той може да направи хора, когато по-развитите странят, значи може...

            Разказвал ни е е за една българка, която една сутрин дошла да гледа паневритмията в гората до телевизията. На-края се приближи към Н и Й. и казала, че само тях е харесала. Имала духовни въпроси. Половин година работи в Германия, половин година си търси гуруто в Индия. Обиколила 6-те най-известни гурувци, вкл.Сай Баба, но никой не я приел. Падали на колене пред нея и казвали: "Абсурд, ти си българка, как мога аз да ти бъда гуру!? Самият аз копнея да стана ученик на Учителя." Питала Н. защо, като ходи из Индия, хората по улиците и площадите падали със стотици по очи на земята в прахта в страхопочитание и благоговение. Останала доволна от обясненията му - говорил й 16 чàса без прекъсване. Разбрала каква е разликата между духовно и Божествено и казала, че отсега нататък ще знае защо се е родила българка. Н. добави: „Разбрала е друг път!... - След всичко това ме изгони в един часа през нощта, понеже не можело то мъж и жена, макар и духовни, да останат в един апартамент цяла нощ даже в различни стаи. Щях да бия пеш от Надежда до Младост минимум 4 часа, ако не беше Господ да ми спре един служебен рейс... Така са ми спирали и други, без да знаят защо. Спира камиона, слиза, поглежда ме и казва "А?!"... - Оная случка с групата от Киев, знаеш я...” Та значи и такива хора като нея могат да светят тъй силно и да впечатляват и народ, и гурувци. Менталната светлина също е автентична, дори и да липсва светлината на милостта и сърцето. А може да е била и светлината на монадата й, въпреки че умът и сърцето закъсали. Познаваме много такива хора, които даже повличат тълпи след себе си.

 

     Ето и обещаните сведения за астролога Сергей Вронски, комуто Н. е гостувал в Рига. Разделили се с прегръдка, накрая Вронски бил много доволен и от думите на Н., вече на стълбите, когато той му казал, че номерът на апартамента му е 120 - аспекта тригон.... Не се бил сещал до този момент за това...

(Продължението е в следващата глава)

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/