Книга 6
 
След 4.09.121(1985)г.
София – Изгрев


ЗА СВОЕГЛАВИЕТО
ЖЛО / КАС - 2




Мило, чисто създание!

Искам този път наистина да наблегна върху темата за своеглавието, нали не Ми се сърдиш? Но има няколко много сложни пътя, които не са още за вас. Практикувани без Учител, те се превръщат в джунгла. Най-стръмният от тях е пътят на самоупованието, макар и “брониран” при духовните идеалисти най-“надеждно” с мисли и цитати от някоя свещена книга или система.
Животът е многостранен и нищо не може да бъде по-сложно, богато от него. Макар и великолепна, дори и най-стройната духовна традиция, която следва някой жив човек, никога не може да бъде по-голяма от Живота. Най-великите – Мировите Учители – когато слизат на Земята, много внимават и постоянно предупреждават учениците си, че много по-добре е индивидуално да се изпитат методите и всеки да избере това, което е най-подходящо за него. Но ограничените и младите духове незабавно унифицират системата, предлагат на себе си и на другите общи за всички правила, “монтират” няколко от тях като най-първобитна духовна машина и по този начин ограничават живота. Мнозинството религиозни са променили Словото на Христос и Кришна, на Мохамед и Буда, на Зороастър и Хермес, превръщайки го в куп механични правила, налагащи на живота запрети и окови...

(Осиянието бе диктувано директно и записвано от тази, до която бе адресирано. Не се довърши поради липса на интерес и разбиране от нейна страна – тя самата го прекъсна с раздразнение и досада).

СЪДЪРЖАНИЕ
/