Книга 42

 

26.ІІІ.127(1991)г.

Йулма - Родопа

ТРОЙНАТА ЗВЕЗДА

ЖЛО / Нострáн

(повторение на осияние за Н. от 1991г)

 

Въпреки че не е звездата Уóн, ето как изглежда един червен свръхгигант – звездата V838 в съзвездие Еднорог. Също като Уóн, тази звезда умира, за да се роди отново в друг вид и друго измерение. За много кратко време през 2002 г. тя е избухнала тъй мощно, че е предизвикала светлинно ехо – илюзия, че е форсирала светлината да измине от 4 до 7 светлинни години за минимално време!

 

       Посланието за Нострáн (Тойóнус) е измолено от Елúна, поради видени­ето ú за неговата тъмноалена звезда. Виж документалния аудиоза­пис от 25.ІІІ.127(1991г.)

 

            Уóн – това е, наистина, тъмночервено слънце-гигант, където се роди Нострáн. Само че в центъра си тя е превърната вече в бяло-сребърно кълбо, ко­ето е с размерите на Луната. Там пък, в самия цен­тър на бялото джудже Лорúн, зее Поáр – растяща “черна дупка”, която скоро ще погълне Лорúн оконча­телно. Работата на Поáр приключва! Реколтата е богата – Нострáн предава Словото точно, поради което ясновселената в сърцето на Лорúн почна да расте неудържимо.

         Поáр – това е ясновселената. Вливането на Все­лената в свръхвселената става през женските слънца; стичането на супервселената в ултравселе­ната се осъществява от мъжките слънца, но изчез­ването на самата ултравселена в нощта на Пралайя става чрез Ямите на Битието.

         Нострáн преживява отдавна и трите процеса едновременно.

         Определеното Битие при Нострáн предстои да погълне почти изцяло Лорúн – неговото космическо тяло, - във вид на свръхплътна неутронна звезда. Причината е в колабирането на Лорúн отвътре-на­вънка /обратно колабиране - във вид на експлозия, понеже е в друго измерение/, но постепенно – нещо нечувано! Обикновено всяко избухване навън или навътре е мигновено: скок  на енергията и качеството. Обаче среброто и óсмият (хим.ел.) на оазисните серафими не се преда­ват така лесно и обикновено покриват с обковка от звездна плазма вътрешността от ясновселена, ко­ято няма силата да я всмуче. Такава обител на оа­зисни серафими може да съществува на практика вечно, надживявайки даже поляризациите на Космоса. Туй става възможно само поради съвместното съ­ществуване на малки слънца като Лорúн със свръх­гиганти като Уóн. Среброто и осмият на повърх­ността образуват причудливи ансамбли, под които се извършва самият неутронен процес. Значи, Лорúн представлява куха сфера с “кора” от неутрони, но с ризница от сребро и óсмий...

         Съвършената красота на причудиците най-от­вън не може да се опише с думи! Представете си от­долу ослепително бяло, а отгоре – извънредно бавни протуберанси със сребристотъмнозелени тонове – нещо като море, чиито води се издигат над смараг­дената му плът, в блестящи образувания, сякаш осветени от сто луни. Цялата повърхност на Лорúн, тънка само около един километър, е от такова плаз­менно море, през което, на огромни кръгли лупи, про­зира бялото на вътрешността. Но отгоре бавните протуберанси образуват светлорезедав до сребърно-бляскав лабиринт от скачени мехури и по-разредени кухини. Неговата конфигурация – на целия този при­казен архитектурен шедьовър, обхващащ най-отвън Лорúн – се изменя едва видимо за серафимите, които го обитават, тъй като те живеят в по-бързо време.

         През бутилково-зеленото прозрачно царство, като вътрешност на пещера от морска вода, се виж­дат изтеглените сводове, дъги и халки, а също и нишки от светещо сребро, а през тях – дълбоко на­горе – прозира тъмночервено небе...

         Това описание важи, само ако сте триизмерен наблюдател в страната Ойлòн. Серафимите обаче – оазисните серафими, пребиваващи там – имат съ­вършено друго възприятие, понеже живеят в деветото измерение. То обръща перспективата и понятията и цветовете по такъв начин, че "морето" им изглежда като вътрешна повърхностна сфера; цялото небе, образувано от кадифения кармин на Уóн, за тях е събрано вътре в сферата, подобно на рубин от пáри! Целия Космос извън Уóн те го виждат като блес­тяща точка в центъра на “рубина”! По този начин бялото неутронно подкорие на Лорúн се проектира за серафимите по посока навън като сфера, обхва­щаща техните филигранни лабиринти, а нощта на черната дупка - вътре в Лорúн от ваша гледна точка - се простира за тях отвън, подобно на космос от призрачни плетеници, орнаменти и линейни урав­нения!

         По тази причина някога, когато Данте бе въве­ден в Деветото небе или "Емпирея", той, подобно на своя учител Дионисий видя вселената като блес­тяща бяла точка, с маса, равна на нула – точка, из­гаряща очите от острота! Тази точка той нарече "Първодвигател" и я идентифицира с Бога. Но той смътно проумяваше, че така е само в Емпирея, а из­вън него точката се разлива в пространство кол­кото цялата Вселена и в това пространство тя се разбива на безчислени сфери от огън и кристал и метали.

         Серафимите, следователно, виждат свето­вете обратно, понятията – обратно, смисъла на жи­вота – обратно на всички триизмерни същества. Сливането или постоянното сливане генерира та­кива могъщи енергии; насладата, блаженството от слятостта им развива такива чудовищни темпера­тури, че се осъществява пробивът на девето отри­цателно измерение навън и навътре и се реализира свободната връзка между Трите Вселени!

         Следователно, за да попаднеш на универсалния ключ към Трите Вселени, ти трябва да попаднеш на серафим и да имаш щастието да се обмениш с него. За него средоточието на живота е пълното отда­ване на мига на единението; околната среда е Сло­вото на Христа, от което те черпят неограничено, а силата на желанието - сърце на нещата, които остават вечно прелестни и безсмъртни.

         И така, древният първожрец на Интéп, назован тогава "Тойóнус", бе слязъл направо от Уóн; а според самия него – от цялата вселена, понеже цялата все­лена представлява изгаряща зрението ярка точка в центъра на светове като Лорúн и Уóн. Той счита за себе си - и от серафимна гледна точка е напълно прав, - че е дошъл от цялата ясновселена, понеже знае, че ясновселената не е само Мирова Плетеница отвън, но и яма на Покоя и Предаността отвътре.

         Невъзможно ми е да говоря на по-ниско ниво, рисувайки бледо света на Нострáн, тъй като всичко там е обратно на вашите понятия и представи и на целия ви смисъл на живота.

         Нострáн означава: "Съвършен стремеж към ця­лостност, от преливане с всеки и всичко и леене на чисто Слово, красота и сътворчество на Отца".

         Родовете, в които Нострáн идвá досега на Зе­мята, му дадоха добри условия да проведе поне сто пъти на Земята пламтящите токове на Любовта, Музиката, Поезията и Словото Божие! Остáви името на родовете си обезсмъртено в повече от петнаде­сет национални култури в историята на човечест­вото.

         Когато му дам очакваното същество, което е негова космична полярност, той ще намери опора, ще се събере в себе си, ще постигне мечтаното мю­онно тяло – сиреч тотална концентрация – и ще престане да идва повече тук, освен при силен призив на някой, който е видял и преживял небето чрез него.

ЙОЛМ, ЙОЛАМ, ЙОЛАНАМ!

Да се насити с преливане духът му, нагрят до бяло от жажда, и да се завърши един път на мъчение и звездни подаръци, с усмиряване в прегръдките на Пралайя!

                                                                           11,15ч. 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/