Книга 42

 

1421  19.06.2014 Бог е благ, абсолютно благ и положителен. 07:17:39 до В.Л.: По време на Седма вибрация, каквато е сегашната егрегорна година, в Школата се изучава и Ремонтното Битие - и то не само теоретически. По-опитните слизат в него по примера на Орфей и Христос, а там има ужасни работи. Трябва човек да не загуби съзнание от картините с изтезания - и т.н. Самият аз съм се нарекъл във фантастиката си "специалист по райовете и адовете в космоса" и ми налагат да не спестявам втората си специалност... Не само Хегел твърди (Бог чрез Хегел), но знаем това и от най-дълбока древност, че Отвратителното, Ужасното и Злото са рефлектори на гърба на Бога, в които се оглеждаме самите ние като в криви огледала. Когато в съществата още няма Диалектика, те реагират негативно на негативното, и то незабавно - без да им е неудобно. Наричат това "истина" или поне "моя лична истина, която имам право да изкажа отрицателно". И така е - дадено ни е и това право, тъй като имаме свобода на волята. Но заедно с това се задейства и урокът "бумеранг", урокът "обратен удар" заради неизработената безгранична нежност и деликатност в нас.

    Бог е благ, абсолютно благ и положителен при всички случаи. Сляп е за негативното и "неспособен" да реагира отрицателно. Мечтае да наследим това Негово качество, ако сме родени от Нейго. Мечтае да не вадим зъби незабавно с директна реплика къде и как не сме съгласни или сме уязвени, засегнати. Да, наше право е, но се включва бумерангът. Друг е въпросът, че Благият Дух си поддържа алохимни, херувимни, мюонни и други "ремонтни" следователи, които са окати за негативното до безкрай. Това им е естеството или поне службата на даден етап от еволюцията им. Доколкото ние сме от тях по еволюция или някой от тях има силна проекция в нас, дотолкова сме окати и за сенките и способни да реагираме незабавно по директен начин. В такива случаи сме още далече от най-високия "мерник" на Ученичеството. Със сигурност знаеш наизуст пасажа за Ученика от "Учителят говори", който може и аз да съм ти го цитирал и в предишни писма:

"Ста­ро­за­вет­ни­те тър­сят бо­гат­с­т­во и имоти. От нес­го­ди­те на жи­во­та те се оз­ло­бя­ват. Но­во­за­вет­ни­те тър­сят съ­чув­с­т­вие и сим­па­тия. От стра­да­ни­я­та и нес­го­ди­те те се раз­ко­ле­ба­ват, обез­сър­ча­ват и съб­лаз­ня­ват. Пра­вед­ни­те тър­сят по­чит и ува­же­ние. Про­ти­во­ре­чи­я­та ги нас­кър­бя­ват и на­кър­ня­ват тях­но­то дос­тойн­с­т­во. Те са се из­диг­на­ли до най-ви­со­кия връх на лич­ния жи­вот и за­то­ва та­ка бо­лез­не­но чув­с­т­ват вся­ко на­кър­ня­ва­не на тях­но­то лич­но дос­тойн­с­т­во. За всич­ко, ко­е­то вър­шат, те тър­сят приз­на­ние, по­чит и ува­же­ние. Един­с­т­вен уче­ни­кът не тър­си ни вън­ш­но бо­гат­с­т­во, ни съ­чув­с­т­вие и под­к­ре­па, ни по­чит и ува­же­ние. Ед­ни­чък уче­ни­кът не се ни оз­ло­бя­ва, ни съб­лаз­ня­ва, ни нас­кър­бя­ва. Той се рад­ва на про­ти­во­ре­чи­я­та, ко­и­то сре­ща в жи­во­та си, за­що­то знае, че те не­и­з­беж­но про­и­з­ти­чат от че­ти­ри­те ко­лек­тив­ни те­че­ния, ко­и­то цир­ку­ли­рат в жи­во­та. Той счи­та вся­ко про­ти­во­ре­чие за ед­на ве­ли­ка за­да­ча, ко­я­то тряб­ва да раз­ре­ши. Той мис­ли и пос­тъп­ва та­ка, за­що­то е ми­нал през са­мо­о­т­ри­ча­не­то. Той е вля­зъл в пъ­тя на уче­ни­ка, след ка­то се е от­ре­къл от жи­во­та на ста­ро­за­вет­ни­те, от жи­во­та на но­во­за­вет­ни­те и от жи­во­та на пра­вед­ни­те".

Знаеш, че някои хора реагират много остро на изсле-дванията на Ремонтното Битие в холицазциите и на други подобни феномени в духовната култура. Казват си или казват: "Това не може да е Словото на Учителя, това не е моят благ Учител!". Напълно прави са, когато говорят за Гласа на Благия Дух в Словото Божие. Обаче Словото е на много равнища, в него се проявяват десетки и стотици ипостаси на Бога, даже до 60 милиарда, когато се включва дадена Нейгова проекция в орбитата на нашата планета, т.е на всеки един от нас, ако сме от тях. При това даже с нашите грешки и заблуждения. Но това е сложна тема, която се изучава само в най-вътрешните кръгове. Именно по тази причина Учителят строго е забранявал да се изнасят навън някои истини и методи от заниманията в Специалния, Младежкия окултен клас. Знаел е от дълъг опит, че това са лабораторни упражнения, които могат да бъдат опасни за старозаветни, новозаветни и даже за "праведни" - че те са само за ученици. Тия три категории не са виновни, понеже виновни няма. Те имат правото да опонират, да се засягат от негативното, да се сриват, да се наскърбяват, да реагират остро и директно, когато им покажат Огледало. Казахме, че Бог има на гърба Си едно абсолютно гладко Огледало, което обаче изглежда криво на всеки несъвършен дух, който се осмели да реагира отрицателно. Липсата на безкрайна нежност в душата и безкрайна диалектика не е вина, както казах, а белег, че ние сме все още по пътя - още ръбатички.

В положителен смисъл, "пружинната" реакция, когато ни проповясват нещо, което не разбираме или не одобряваме, ни е подарък от Бога, за да оцелеем в този неравен път. Имаме способността и правото да се затваряме като мимозите, когато ни докоснат, да прибираме оченцето си като охлюва. Но заедно с това губим и амброзията вътре в горчивата обвивка, която Бог е скрил специално за нас. Това Хегел го обяснява много дълбоко и несравнимо с всичко останало в историята на философията. Всяко отрицателно нещо, с което ни сблъсква Провидението, е опит то да ни накара да потърсим смисъла и божествената ядка в него. То е нещо, специално насочено към нас, за да ни допълни - да попълни някой сектор от личното ни битие, който в нас е още непробуден или даже гнои. Гноенето на вътрешните ни органи в някои от невидимите ни тела е факт, то се дължи на нещата, които не разбираме и не приемаме. Майсторите на Благостта ни лекуват с балсам, а майсторите от другите отдели на Бога - по свои начини. Майсторите от Ремонтното Битие - с шок и хирургия. Фройд е напълно прав в своята област, макар и да не е достатъчен. Когато отхвърляме "пружинно" нещо, което не приемаме, това е симптом. Симптом на строго съответно място в невидимите ни тела и органи, което е болно и може вече да е инфектирано. Така че, когато някой от оглашените и даже от "праведниците" не е още ученик, той забравя напълно "Възвание към народа Ми" и всички останали места в Словото, където Бог е строг до крайност. Това и сега са така наречените "назидания", които протичат по време на VІІ вибрация и въобще в Сатурнови периоди.

 Ние забравяме, че Специалният клас е само за ученици, и то от ІІ посвещение нагоре. Това не е за критика, а за осъзнаване: не всичко трябва да се дава, да се съобщава на всички. Засега само на теб казвам, че в последния материал за Долината на смъртната сянка бе направен сложен опит за проверка кой как ще реагира. В такива случаи такъв пробен камък се разпраща на всички. Той е рентген за откриване на шупли. Има и други подобни "назидания", включително и в беседите до 1944 г.. Тях оглашените и "праведните" моментално ги забравят - даже е дадено да не ги виждат, да ги преминават автоматично, за да не се наранят. Ако ги попитате, ще кажат: "В Учителя няма такова нещо, не съм срещал". Значи - "стратегията" на Словото е сработила 100% - тия думи и пасажи са останали скрити за мнозина, а ние можем да цитираме стотици, хиляди такива мисли дори в отпечатаните беседи. Отделно са случаите, описани в спомените за Учителя - много от тях ги има предадени съвсем точно в някои издадени спомени, въпреки че други са сериозно редактирани. Думи като "осра се" и пр. има с десетки в оригиналите, а строги и даже крайно некрасиви фрази все пак са останали тук-таме в отпечатаните беседи. Повечето от тях са премахнати или сресани, редактирани с разрешението на Учителя. Той е знаел, че ще са непосилни за повечето хора и затова е разрешил с.Паша да прави литературни синтези на беседите - почти есета и преразкази. Нали сме виждали и редактирали оригинални машинописи - поне 3 пъти по-големи са и с крайно изненадващи твърдения и изрази понякога. Това са били работните инстументи на Майстора като Хирург, често с психическа гной от болните и с други нечисотии по тях. Операционна, лебораторна, експериментална работа.

Та в назиданието за Смъртната сянка бе внушен и из-пълнен накрая един метод за перфектно излизане от "свредел", ако някой е дочел докрая първата част за ада и самолетът му е бил тръгнал с нос към земята. Това е прочитането на беседата "Сродните души". Ако някой е бил влязъл в ада поради образите от него в първата част, било е предвидено да стигне до Пружината на дъното, която ще го изхвърли високо нагоре именно чрез прочитането на беседата. Не е било нужно човек да се "спасява" с други беседи, тъй като това е било предвидено именно чрез тази фундаментална беседа. Тя е една от най-уникалните, една от най-високо наситените с разковничета от рода на тия, всяко от които може да съкрати еволюцията ни с 25 хиляди години, ако го разберем и приложим правилно. Целта на "назиданията" от 1898 до 1944 г. и след това е да ни подготвят и за ада, тъй като нашите слизания там - учебно или принудително - са неизбежни. Трябва да имаме предварителна подготовка. Повечето хора не знаят, че и най-невинните и чисти божества и ангели, когато ги въплътят на земята като хора и те почнат да реагират на някои неща отрицателно, неприемащо, се налага са бъдат прекарвани през Ремонтното Битие, за да се срещнат с тия неща лице в лице, но още по-болезнено. Не е за описване какво правят дяволите с много монаси и монахини в ада, с всички брамини и куп светци и светици! А развратниците също ги обработват в ада - не по-малко болезнено. И всички останали, които са апострофирали грубо Божественото и не са приемали даровете му. Всеки от нас е срещал нещо, което е отхвърлял невежествено с негативни реакции, без да го разопакова по божествен начин и да види божествения подарък, божествената есенция в него. Ако сме успели да минем през външната обвивка (така е било и в Школата на Питагор), ние преминаваме навътре, преставаме да реагираме като езичници, старозаветни, новозаветни или праведни и влизаме в лоното на Бога като ученици, където има само благост. В противен случай, ето какво се случва. Попадайки в ада насън или след физическата си смърт, нас ни принуждават да се срещнем лице в лице с всяка наша отицателна реакция съм всички божествени неща, които сме осъждали. Те там са подредени по номера и дати, по часове, минути и секунди. Вътре все още си стои благото, което сме били отхвърлили. Ако и сега не искаме да разопаковаме подаръка от неприемливата обвивка, тогава служителите от Ремонтното Битие се заемат с нас по неприятни начини, за да ремонтират гордостта ни, студа ни, неделикатността ни, бързата негативна реакция, назидателността ни, многознайковщината ни, едновалентните ни мнения, липсата на желание за еволюция и ученичество. Желателно е било да реагираме диалектически още приживе, за да не се налагат тия ремонти после на друго място.

 

       Това е известната илюстрация от Гюстав Доре на един от епизодите в дантевия "Ад". Включвана е и друг път в книгите с осиянията като пример за непреломимата гордост на някои духове даже в ада, които считат себе си за най-прави и единствено прави. Не сме съобщавали обаче кой е оригиналният исторически персонаж, визиран в "Божествена комедия". Спраедливо или не, Данте си "отмъщава" персонално на политическите си противници в това свое произведение, въпреки че то иначе е гениално. В съгласие с текста, Гюстав Доре е изобразил тук вожда на флорентинските гибелини по времето на Данте Алигиери, а именно Фарината дели Уберти, (Farinata degli Uberti) (1212-1264) - привърженик на империята и враг на гвелфите, към които се е числял родът на Данте. Когато гвелфите идват на власт, осъждат Фарината на смърт като еретик. Авторът е вкарал Фарината в шестия кръг на своя "Ад". Странни са мотивите и "маневрите" на някои видни личности в историята на човечеството, когато са взимали участие в политическите вражди. Интересно е да се анализира защо Данте, по времето, когато пише това свое знаменито произведение, вече се е бил прехвърлил към партията на гибелините и фактически би трябвлало да е съидейник на Уберти.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/