Книга 42

 

1413 29.05.2014 Векове няма да стигнат да осмислим и микро-частичка! 19:53:28 писмо от Г.О.: Приятелю Благи! Не съм за-бравил да ти отговоря на последните послания. Едва сега намерих малко време да ги прочета. И отново съм потресен. И тъжен! Тъжен от сегашната си позиция, която не съвсем разбирам. Време за нищо няма! Работа, работа, работа! Край няма това погубване. А така ми се иска да имам повече време да изучавам Словото! Необятното Говори - векове няма да стигнат да осмислим и микрочастичка от това! Всичко е толкова изумително! Засега се храня само от чудните гледки на природните явления и многократните засичания на погледите с множеството хора, които срещам по пътищата си! Добре че се раззелениха дръвчетата и цъфнаха цветята, та да им се любувам... Бъди озарен в Светлина! Поздрави от Драгостта.

 

1414  30.05.2014 Доброто сърце и свещената простота 16:21:27 до Б.Т. (относно писмото й за децата днес): /.../ Да, много от тях са деца, израснали в бездуховни или нехристиянски семейства. Печална история! Но все пак има деца с духовни дарове. Виж, това, дето е казало онова дете за Христос, наистина би било нагло, ако разбираше какво говори. Но аз винаги гледам да оправдая дадена простъпка или поне да си я обясня с разбиране. Както сме си говорили с теб: ако някой няма даден център в мозъка си, той не е виновен. Когато при това е и нагъл, също не е съвсем виновен, тъй като центърът на наглостта му е по-развит наследствено от този на толерантността и ще трябва тепърва да страда, за да се осъзнае. А и религиозните понякога не са стока - има егоисти, гневливи, непрощаващи и пр. Като ги е гледал, че се оливат от молитви, а не се поправят, Учителят веднъж свършва една беседа така: "И никакви молитви повече!" Писнало му е на Човека от лицемерие... Той дава за пример и разказа на Толстой за мисионера, който отишъл на далечен остров да спасява душите на диваците. Там трима прескачали една пръчка и му казали, че така се молят. Знаеш какво станало... Тъкмо ги научил на "Отче наш" и отпътувал по океана, гледа че тримата тичат по вълните и настигат кораба... Искал да го попитат за молитвата, понеже я били забравили накрая... Той им казал да си прескачат пръчката... Така че понякога доброто сърце и "свещената простота" са по-близко до Бога от думите.

 

1415  31.05.2014 Може да идете да целунете ръката му 08:12:41 до Х.С.: Тази сутрин имам импулс да ти пратя любимите си песни от Учителя в изпълнение на Симеон Симеонов. Извини ме, може да ги имаш и да ги знаеш, но това са ми най-любимите и искам да ги споделя с любима душа. Имах нещо като видение или фантазия как ги пеете заедно с Р. и как се възнасяте в дивни космоси чрез тях. Даже сълзи ми потекоха, като ви видях! Няма такива песни в историята на човечеството, а Симеон ги пее трогателно, той е въплътен ангел на земята. Един ден може да идете да целунете ръката му в Стара Загора. Един грък някога дошъл в България - ръководител на някаква окултна школа в Америка. Казал, че цял живот е търсил загубените ключове на райската музика. Като попаднал на песните на Учителя бил абсолютно изумен и се разплакал. Потвърждава това, което ние знаем от беседите и понякога сме го преживявали. Всяка песен е магическа и не само успокоява и дава надежда, но и изпраща в различни светове на все-лената - тия песни са особен вид трамплини.

            А за Р. нямам думи. Изчетох стиховете му и съм крайно впечатлен. Те отговарят 1:1 на хороскопа му. Толкова очаро-вателна душа - все едно ми е брат от Вечността. Твоята достойна душа може да разпознава Божите хора!

     Като допълнение към това писмо, сега тук ще сложа части от негови стихотворения из стихосбирката му „За да ви намеря”. Тя е посветена на Приятелството, а още при пъвото виждане на лицето му аз ахнах и си казах: „Като Христос!” Нали точно Христос въздига Приятелството най-високо?  Които го познават, ще се сетят; инак не съобщавам името му - не съм го питал дали би бил съгласен:

Ах, трябва ли да ви загубя, за да ви намеря?!...

...

Случайното не е случайно!

Това съвсем случайно зная...

...

О, със патрони истински неистината стреля!

И ето ме и мен... Умрял преди смъртта,

на самомнението във удобната постеля,

не чувах шепота на Бога и света.

.....

От слаби капки силна е вълната,

но само в нея могат силни да са те.

И там за капката е свободата,

 

защото, сляла се с морето, е море!

СЪДЪРЖАНИЕ
/