Книга 42

 

27-28.V.150(2014)

с.Стоб, Западна Рила

 

ДУШИ, КОИТО НИ ПОСЕЩАВАТ

 

 

5,15 ч.Тази сутрин в съзнанието идва името Аполинер. Помня само, че е поет, но нищо друго. Филолозите сме държали изпит по западноевропейска, но толкова и сме запомнили. Чакам с нетърпение да видя в интернет.

            Преди две  сутрини същото се случи с Труман Капоти. И той ми бе известен само като име. Зачетох се в биографията му, видях познати заглавия на негови книги, някои от които са ми известни и като екранизации ("Закуска в Тифани" и др.). Видях "крилати мисли" и от него - безспорно, мъдри и интересни. Върнах се на биографията му, но като стигнах до  това, че е бил неприкрит и активен от рода на „нежните мъже”, моментално затворих страницата и си казах: "Ясно, край".... Така правя и с филмите, които изследвам. Изтеглил съм стотици, но като се стигне до такъв герой, спирам филма веднага и никога повече не го гледам до края, даже и писателя отписвам "завинаги"... Когато сме гледали филм с някой приятел и направя така, даже му ставам смешен - реакцията ми е отвращение... Така не отварям въобще или затварям моментално и филми за вампири и кървави филми. Хората гледат всичко. Като няма какво да правят, вечер се пулят в екраните стотици милиони всеядни психики. Всичко това остава в душата и после не се знае за колко векове ще се изчисти, особено ако човек не влива в себе си Истина и Абсолютна Красота. Или прословутата "калокагатия" - като се включи и Доброто.

.           Но при Труман почувствах непонятно огорчение във въздуха, не можах да си обясня защо. Едва тази сутрин дойде обяснение, че това са ДУШИ, КОИТО НИ ПОСЕЩАВАТ! По една или друга причина те са ни видели в пространството и са дошли. Оказва се, че някои виждат не само Словото, но и търсят помощ. (това тук самичко се изписа с големи червени букви!)

            Реших да се извиня на Труман и да се върна пак на него. Да направя нужното за душата му. За колко души сме го правили, какво е виновен чак толкова Бог Труман Капоти, че го отхвърлих? Да - напоследък почнах да наричам всеки човек с душа "Бог", понеже е така. Всеки човек е въплъщение на Бога, Който се прави на грешен и несъвършен с някаква тайнствена и велика цел. Така не бива да отхвърляме и всеки човек, когото ни изпраща Бог - това не са случайни неща. Някои идват при нас като духове, други ни ги пращат "на живо" не само за да им се помогне, но понеже са души от нашата сродна верига - да възстановим приятелството си. Някои идват и за да научим нещо от тях и те от нас, други - да ни помогнат. Ние сме братство във Вечността - не може без тази обмяна. Трети направо са били влюбени в нас в предишни животи и ние в тях, били сме даже семейни, раждали сме деца.

         Реших да се извиня на Бога - както въобще, така и във всеки Негов човешки образ, в който съм Го бил пренебрегнал или отхвърлил. Даже замалко да ми тръгнат сълзи, като си представих колко души така съм отстранил от пътя си, въпреки че съм "любвеобилна Риба". Фактически съм и Стрелец на асцендента - претенциозен, "аристократ"... Известно е как реагират Стрелците, когато създават дистанция. Пък и троен Водолей - и те не цепят басма където нещо не им харесва, въпреки че в други случаи са най-големите фенове.

            Веднага си припомних, че през последните месеци по същия начин ми дойдоха изведнъж в съзнанието и други известни имена на хора. Например - Маркес, който почина само няколко седмици, след като ми бе дошло името му. Изчетох негови разкази, извадих един за "Чудаците", изкарах най-хубавите му снимки и ги сложих в един материал, който написах и разпратих на приятелите. След това се случи същото и с Одри Хепбърн. И тя ли ме е посетила?...

            Като си представя сега в колко мои писания съм изреждал и разглеждал още стотици мои любимци и даже някои "врагове", тази сутрин ми побиха тръпки - бих се изпотил, както се казва. Някои от "лошите" може да са идвали и да се извинят - да кажат, че са се покаяли и сега вече са други. Даде ми се да се уверя, че всяка от тия души ме е била посетила и е искала нещо от мене или ми е помогнала по някакъв начин. Те са не само в пространството, но в друго измерение всички са вътре в нас. Всички сме едно - 60 милиарда душѝ Божии в орбитата на Земята, в нея и върху нея! Това го знаем отдавна, но в тази практическа светлина не сме го осъзнавали. Практическа, защото това са срещи - реални срещи. Да отхвърлиш някого, защото ти е неприятен или ти се присмива, е все едно "да убиеш присмехулник". 

     СЛЕДВА ПАСАЖ, КОЙТО БЯХ МАХНАЛ ОТ ПЪРВИЯ ВАРИАНТ НА ТАЗИ КНИГА И НЯМАШЕ ДА ГО ВКЛЮЧА НИКЪДЕ В НИКОЙ СЛУЧАЙ, НИТО ПЪК ФИЗИОНОМИЯТА СИ НЯКЪДЕ, АКО НЕ БЕ КАТЕГОРИЧНОТО НАСТОЯВАНЕ НА НЕЩО НАД МЕНЕ, С КОЕТО НЕ МОГА ДА НЕ СЕ СЪОБРАЗЯ. ВСИЧКИ НИЕ ОТ ОПИТ ЗНАЕМ,

ЧЕ АКО НЕ ПОСЛУШАМЕ, НЯМА НАКАЗАНИЕ, НО ИМА УЧЕБНИ ПОСЛЕДСТВИЯ. ЕТО ГО:

 

       Всеки път, когато минавам край отсрещната къща в селото, където живееше Таня, казвам на глас, гледайки счупените про-зорци и жалейката й: "Господи, благослови Стоянка, дай нещо на душата й, където и да се намира. Таничка, обичам те и ще те обичам винаги - колко съжалявам, че съм още сляп и не те виждам в момента!" Ответната вълна от обич и благодарност е неописуема! Как се случи, че си замина от този свят това момиче тъй рано? Казват, се е била алкохолизирала и са я намерили мъртва от препиване, но това може да е версията на бабите и на някой, който я е пребил... Тя беше от съществата, които идват и не могат да си тръгнат. Когато един ден се качвах на рейса, тя ме догони и се качи с мене, дойде в София, живяхме на таванчето почти седмица. Пушеше денонощно, носеше си и пиене, но не искаше интимности - въпреки че името й се разнасяше из селото по най-лошия начин. Бабите даже направиха комплот и почваха да крещят по улицата и от прозорците, когато тя ми идваше на гости да си вземе нова книга или да се изкъпе. Чатеше като "книгозавър" - рядка душевна нужда в чак такива размери. Имаше нужда от разговорите ни. За един мъж не е лесно такова нещо, ако няма принципи - и той ще се пропие от отчаяние при такава ситуация - само духовно приятелство с млада жена... Седеше демонстративно с мене на терасата и си пиехме кафето. Като я молех да влезем вътре, за да не злобеят бабите, тя казваше: "Аз пък искам да им покажа, че ние сме свободни хора!..." Но в София ми дойде до гуша - спахме на креватчето от 70 сантиметра... Направих се на болен и луд или наистина ми изгърмяха бушоните. Тя ме търпя стоически още малко - и си отиде... От десетки подобни хуманитарни дейности ми е излязло неизтриваемо лошо име в средите на хората с нечисто подсъзнание и съзнание, но един ден акашовите филми показват каква е била точно истината. Чувал съм за себе си, че съм „сеел” десетки деца по света, а аз знам само за две и никой не ми се е оплакал лично за други... Даже най-най-близки приятели ме питат дали еди кое си бебе не е мое и са напълно убедени... Даже се радват заради някаква си „космическа наследственост”... Когато искрено отричам, понеже Бог вижда и чува всичко, дори тия доброжелатени приятели не ми вярват – мислят си, че отричам, за да спазя „тайната” и това ми правело още по-голяма чест... Най-близка приятелка веднъж ми каза, че съм бил участвал в групов секс; и когато й казах, че няма такова нещо, че бих й го казал, понеже си споделяме всичко, тя не ми повярва. Упорито държеше на своето си и я попитах защо. „Ами едикоя си обща приятелка ми каза, че и тя е участвала и ти си бил там...” – „Ама ти на нея ли вярваш или на мене? Нали съм ти разправял и за други с развинтена фантазия, които не отличават сънища от действителност или съзнателно клепят някого, за да си отмъстят, че не са могли да го свалят?...” – „На нея по-вярвам...” Представяте ли си?! Това ме отчужди от тази приятелка, въпреки че бе видна авторка и издателка на духовна литература. Почти няма порок, който да не съм чул, че притежавам, но най-ужасяващото, което чух напоследък бяха думите на една жена, която въобще не познавам и която твърдяла, че чете осиянията на „Елма” и че е много близка с Него. „Колко близка?” – попитали я? – „Ами аз см спала с него...” – и казала моето име... Тогава се изпотих 1000 пъти не от абсурда, а от предусещането за това, което я очаква в живота й. Така по 1000 или 10 хиляди пъти се изпотявам от ужас и неудобство всеки път, когато един приятел ми целува ръката и ми казва „Учителю”, а аз се оглеждам да не види и чуе някой,  понеже ще потъна в земята от срам.

       Сега да разправям ли как една друга женска душа тръгна като хипнотизирана с мене от рецепцията на хотела в Кърджали, където работеше, без да си вземе нищо друго, освен чантата? Не се интересуваше дали има пари и документи. Платих й билета и дойде в София. Главата й бе на скута ми през цялото време в купето. Постарах се да й обясня, че не съм й дал абсолютно никакъв повод - само й бях говорил нещо много възвишено във фоайето цяла нощ, понеже нямаше места в хотела. Казах й по пътя, че не може да става въпрос нито за "любов", нито за женитба - понеже тя бе готова на всичко... Казах й и най-важната подробност от онзи период - че не съм спал още с жена и нямам такова намерение в живота си, понеже ще ставам "светия"... Тя виждаше инстинктивно, че не съм от "нежните мъже", но след този аргумент и след категоричните ми думи, че на гарата се разделяме, се разплака и тръгна неизвестно накъде. Даже не успях да ѝ дам пари за връщане! Много скоро след това си платих за този случай (казаха ми, че е заради него) - веднъж ходих пеш десетки километри, защото нямах пари за билет до София... Бях ходил на връх Вежен. Ето автентична автоснимка от там – точно от този случай:

 

 

          За всяка несънателна подлост, която извършваме, си плащаме с лихвите.

         Има много случаи – разказват приятели. - Млада жена напуска мъжа, който е пияница и я бие до смърт, и отива при друг. Как да се постъпи според Бога? Има случаи, когато млади, хубави жени канят някого да живее в дома им, при условие, че ще бъдат само духовни приятели. Как да узнаят кое е по волята на Бога? За да помогнеш на такава душа, ти трябва да си "професионален” духовен приятел, безукоризнен "джентълмен"... Трябва да гледаш чисто, да не въздъхнеш нито веднъж, за да не притесниш "съществото". То трябва да ти разправя с години за непостижимия си възлюбен, по който, на свой ред, въздиша. Ти трябва да си искрено съпричастен и да измисляш милион утешителни фрази, да даваш надежди... И дума не може да става да отидеш през нощта в стаята й - нали си единственият мъж, който е коректен?... По много дълбоки причини, женската душа цени това особено много; по понятни причини Дон Кихот трябва да й партнира безпогрешно. Тя си има домашен астролог, утешител, готвач, разказвач на приказки и клоун... Важното е, че докато има някой при нея, тя не скача от 15-ия етаж... Странна е драмата и психиката на този род женски "същества". То не иска от тебе интимности – иска духовна подкрепа. Друг път пътуваш стотици километри по подобна покана, но вечер трябва да слушате музика с часове без да се докосвате, да си говорите мъдри работи и всеки да си легне в стаята си. Друг път си шофьор на тролейбус, возиш в кабината си нещастни женски същества, обикновено млади и патили. могат да те глобят, ако ги видят – понякога даже спят там на пода, не са пияни. Една те кани на таванчето си и нощем да си четете библията, защото си й необходим като духовен утешител. Друга – мъничка, 14-годишно сираче – един ден ти казва в кабината: „Чичко искам от нова година да живея с тебе! Сам ли си, имаш ли си жена и деца, бихте ли ме приели? И сам да си, много си ми симпатичен! Като се возя с тебе, много хубаво ми става и не искам да се разделям с тебе.” - Не е циганка, чудесно и много женствено бяло българче. Предлагаш й да дойде да се нахрани и да си отпочине, въоръжен си „до зъби” с десетилетия железна практика да не се възползваш от доверието на нещастни или духовни женски същества. Момичето ти казва: „Не мога сега – до нова година живея с чичко еди кой си, обещала съм му...” (един колега шофьор...). Милото дете! Как ли ѝ се разви съдбата? Колко ли пъти е абортирала и раждала?

            Като станеш на 72, въпреки че понякога си мислиш за категоричните думи на Учителя си, че в Божественото „мъж без жена не може и жена без мъж не може”, един ден тази мисъл престава да ти бъде тревожна и най-после излизаш на слънчевата полянка. Този вид любов оставяме за други прераждания, ако въобще просъществува в същата форма.

 

        Но да се върнем към Аполинер. Да видим какво е писал и защо е дошъл сега. После ще се извиня и на Труман Капоти. Но си спомням и за други внезапни имена, изниквали в главата ми и даже с ясен глас в стаята: "Анри Поанкаре!", "Енрико Ферми"!  Отиваш в руската книжарница и първата биография, която ти попада и още мирише на печатарско мастило, е на единия от тия двамата. Купуваш, четеш и се дивиш - "Абсолютно наш"!... А колко такива имена сме пропуснали и не сме реагирали! Свещена простот(ия)...

 

          Колко много душѝ сме отблъснали, защото са ни неприятни! "Не съм мандра" - казва Юпитер в тебе, но Меркурий и Нептун го апострофират моментално и още същия ден ти сервират някого, комуто не можеш да откажеш. Пак клатиш глава с разбиране, защото на "съществото" му е тежко и му се говори... Няма никакво значение, че при дълги монолози не само по телефона редовно се възбужда острата болка в сърцето на "рицаря" до причерняване и появане на оловната топка в главата... "Съществото" не разбира, защото си "приятел"... Знае със сигурност, че няма да му посегнеш или даже да въздъхнеш. Сигурно си мисли, че преувеличаваш или си измисляш това за болката в сърцето ти, ако случайно се издадеш. В такива случаи, а те са стотици, минаваш на свиреп хранителен режим или на пълен пост до 40 дни, за да можеш да си коректен приятел.

 

Гийом Аполинер

 от Уикипедия, свободната енциклопедия

Гийом Аполинер

френски поет

Роден:26 август 1880 г., Рим, Италия

Починал: 9 ноември 1918 г. (на 38 г.), Париж, Франция

 

            Гийом Аполинер (на френски Guillaume Apollinaire) е френски поет, писател и критик. Активен участник във френския артистичен авангард, той участва в оформянето на естетическите принципи на кубизма, а с поезията си става непосредствен предшественик на сюрреализма.

            Аполинер е роден през 1880 в Рим и получава името Вилхелм Алберт Владимир Аполинерис де Костровицки. Майка му е полякиня с благороднически произход, а баща му е неизвестен. Предполага се, че е италиански офицер от швейцарски произход. Аполинер говори френски от малък, а след преместването си в Париж през 1900 приема името Гийом Аполинер.

            Аполинер става един от най-популярните участници в артистичната общност в Монпарнас. Сред неговите приятели от този период са Пабло Пикасо, Макс Жакоб, Андре Салмон, Мари Лорансен, Андре Бретон, Андре Дерен, Блез Сандрар, Пиер Рьоверди, Жан Кокто, Ерик Сати, Осип Задкин, Марк Шагал, Марсел Дюшан. Заедно с Пабло Пикасо той полага теоретичните основи на естетиката на кубизма. През 1907 Аполинер е арестуван за кратко по подозрения в участие в кражбата на картината „Мона Лиза“...

            През 1914 Аполинер постъпва в армията и участва в Първата световна война. През 1916 получава тежко нараняване на черепа. Изтощен след раняването си, той умира през 1918 при епидемията от испански грип.

 

Библиография:

 

„La Gráce et le Maintien Français“, 1902 (съвместно с Молина да Силва)

„Les exploits d’un jeune Don Juan“, 1907

„Les onze mille verges“, 1907

„L'enchanteur pourrissant“, 1909

„L'Hérèsiarque et Cie“, 1910

„Le Théâtre Italien“, 1910

„Le bestiaire ou le cortège d’Orphée“, 1911

„Alcools“, 1913

„Les peintres cubistes“, 1913

„La Fin de Babylone“, 1914

„Case d'Armons“, 1915

„Le poète assassiné“, 1916

„Les mamelles de Tirésias“, 1917

„L'esprit nouveau et les poètes“, 1918

„Calligrammes“, 1918

„Le Flâneur des Deux Rives“, 1918

„La femme assise“, 1920

„Le guetteur mélancolique“

 

            Издърпвам книгата му за Принца ("11 хиляди камшика") и чета. Попадам на такъв отвратителен епизод, че си проклинам съдбата защо ми пращат такива... Но на преводача мога да кажа "евала" - абсолютен майстор. Толкова съм възмутен, че съм готов веднага да приключа и с Аполинер, както ми се изпари желанието да се занимавам и с Труман Капоти... Не знам какво да правя. Но не - усещам, че има нещо за осъзнаване. Сблъскват ме с това, което ми е най-противно. Гийом описва с най-големи подробности такива сексуални гнусотии и преверзии, че...

             ...В собствения ми живот най-големите неприятности, които съм имал, е поради познанството ми с личности като някои негови герои - едва не съм им строшил главите от негодувание, като ме канят у тях. Във всеки случай, трясках им вратата силно, като си отивах. Можеше и по-човешки да им обясня, че са сбъркали адреса. Мислех да взривя милициите, които ме привикваха с такова подозрение. Нещо съм мътил в минали животи - сега всичко трябва да се изплати. Но защо и как - енигма.

            Изхождайки от хипотезата, че наистина имената, които ми идват сутрин в главата, не са случайни, както и от обяснението днес, че тия души ни посещават с молба за помощ, в момента кандисвам да се "отчета" в това писание само с няколко "крилати мисли" - в момента от Аполинер. Да ме прости Господ, но не знам дали по-нататък ще проявя такова послушание...

 

            Явно,  първата задача в подобни случаи е да потърсим бисерите, а не да се отвращаваме от свинете, които описват такива автори и от свинските епизоди в живота на самите тях. Освен това, когато животът постоянно ни сблъсква с нещо, трябва да има много важна и основателна причина. За Христос се казва, че през Него е трябвало да мине и всичкото зло, цялата гнусота и ужасите на греха, цялата карма на човечеството. Това, всъщност, значи слизането на Посветените в ада. То е приоритет на най-високите Посвещения - последните две на Ученика и някои от последните при Учителите. А когато е Сатурнов период както през настоящата 2014 година, изучаването на ада в личния живот и в света е задължително. И да не искаме, Програмата ни го налага

       За доказателство, че има и защитници на писания от типа на коментираното и необходимостта да се изследват, говори и краят на едно мнение за същата книга на Аполинер:

 

Wallküre (15 август 2013, 16:59): Завършвам с два цитата на апостол Павел: „За чистия всичко е чисто.“ и „Духовният изследва всичко.“

 

            Да, казал е Ап. Павел: "Всичко изпитвайте, доброто дръжте".

 

            Доосъзнавам защо се случва това и с мене. Достоевски казва чрез думите на църковния отец Зосима: "Ние сме виновни за всичко!" Като ни представя ужасите в човечеството, Небето ни учи нагледно какво сме направили и правим ние, духовните човеци с претенции. Всяко ужасно и отвратително нещо се случва автоматично като негативно отражение на това, което ние не сме направили или сме направили погрешно, дори и да си мислим, че е било най-вярното и най-доброто.

 

 

         От това, че хората с дух и душа не искаме да се обединяваме, следва разрухата на слабите души - те попадат под контравихъра на „духовните” хора. Нас горе ни съдят много по-строго от самите грешници - те са само функция. После ни слагат във формите на техните страдания и падения или поне ни сблъскват с описанията им, за да видим какво сме надробили. Прекалените светци са недраги Богу - и той им "отмъщава". Не само с лични нещастия и болести, но и с попадане в обстоятелствата, които са точно обратното отражение на представите им за истина, любов, морал, съвест, духовност. Един самобичуващ се монах-фанатик трябва да се прероди като проститутка; проститутката се преражда като монахиня само на хляб и вода.

 

 

       Ето няколко истински бисера от Гийом Аполинер, предадени малко по-свободно, някои с мои коментари в скоби:

 

 -  Понякога е добре да спреш да преследваш щастието - и просто да си щастлив. (Старата приказка "Вода газите, жадни ходите"...)

 

- За да полетиш, трябва да скочиш!

- Приближете се до ръба! – каза им той.

Те отвърнаха:

- Страх ни е!...

- Приближете се до ръба – каза той.

 Те се приближиха. Той ги бутна - и те се научиха да летят... (С тая разлика, че зависи кой те бута, защо те бута, къде те бута, как те бута и т.н. - и наистина ли политаш нагоре. Положителният вариант, за който пледира Аполинер, е само срещата с Гуруто или с душите, които са ни определени. Останалите ни примамват в пропастта или ние се хипнотизираме от тях - и полет няма.)

 

Какво като обичаш - може и да си се излъгал... (99% от случаите...)

 

Когато сме жестоки, потрисаме цялата вселена! (Вселената е квантов обект - всяка сълза, паднала в езерото, отзвънява мигновено до краищата й.)

 

Бездните не са създадени, за да бягаме от тях. (На дъното може да има ранени и умиращи, на които може да се помогне.)

 

Някои поети имат правото да си останат необясними. Защото тия, "ясните", не се знае дали не са паднали в много по-дълбока яма от тях, при това наистина нечистоплътна.

 (Аз твоя дух, безкрайно мил,

с неяснота не бих окалял

и с яснота не бих убил.

                                  (Евтушенко)

 

Едно време любовта е била нещо наистина божествено и прекрасно, а днес е на крак и по съображения. (Но да останеш и цял живот някого не винаги е нещо "божествено и прекрасно". Няма гаранция, че така наречената "любов" днеска не е пак само навик или мъченичество - прозаична, скучна, ревнива, безразлична, истерична, "между другото". И накрая отпадаща -  то се знае...)

 

Той се ухили самодоволно, присви гордо очи и продължи бавно напред - на инат. Отново се скри в черупката си. А в това време Съдбата, съвестта му и добрият му ангел - за кой път вече - се мъчеха с всичка сила да му разкрият истински и миналото му; и настоящия му момент, и възможното му щастливо бъдеще.  (Това и с нас се случва ежедневно, само дето не сме чак толкова нагли и самоуверени. Има наглост, но тя се познава в постъпките или безучастието ни, не винаги по очите.)

 

Разперѝ си, паун, чудесата! -

Ти просто си чудо бе, брат!

Разкрий си докрай телесата,

и цялата прелест... отзад...

(Много малко са тщеславните, които знаят какви грозотии лъсват в тях, когато си разперят перата...)

 

Не си струва да отмъщаваш, по-добре мълчи. Невинните мълчат - също като свети Стефан, който не е броял камъните, с които са убивали. (А ние крещим истерично, даже когато ни боднат.)

 

Понякога иреалното става реално. (За някои това е ежедневие.)

 

Пред силната воля всички попълзновения са безсилни. (Не само външните, но и вътрешните.)

 

Градът

Пиян от лампи, той за сън се

не сеща нощем и греха не крие.

Дай, Боже, истинското слънце

да гръмне - и да ни затрие!

 

(А старий вълк, а старий свят,

отива да си легне, гузен и пиян.(Смирненски)

Градът е глух за нашите мечти;

градът е глух за любовта ни

и странният й кораб ще потъне,

преди едно сърце да освети. (Лилиев)

 

Няма и никога няма да има в света човек, който да може да ме утеши, освен самият аз себе си. (Това се оказва аксиома. Всеки мисли само за себе си; а когато си мисли за другия, той... само си мисли... Или си мисли, че му дава точно това, от което другият има нужда.)

 

       Вчера, 27 май, във връзка с Аполинер се случи нещо необикновено. В къщата тука има стотици книги на хазяите, които съм подредил до стената на голям куп и покрил със стари одеала. Трябваше да се чисти хола, където са те. Не щеш ли, при едно от връщанията в него, виждам книга върху купа, а съм абсолютно сигурен, че не съм я изваждал и слагал аз - бях покрил всички! Гледам: "Френски поети-сюрреалисти", съставител и преводач Стефан Гечев, изд. "Glibri", 1993 г. Естествено, първо отварям на Гийом Аполинер.  Самият той ли я е изкарал от купа, някой друг дух ли, Св.Дух или св. „Случайност” - нека някой да каже...

            Взимам книгата да търся къде беше главата за него, но тя се отваря сама точно на неговите стихове. Тъй много хуленият циник моли в тях тълпата жени от пазара на света да го оставят най-после на мира... И - какво нещо са поетите! Той вижда едно одрано "дете" в месарницата и, като се вглежда, разбира, че е теленце, но за втори път пак го нарича "дете"! Есенин пък, гледайки как жънат една нива, си е представял, че сърповете режат през шията глави на лебеди...

        Сред налудничавите сюрреалистични образи и алогизми без никаква връзка помежду им, Гийом вижда неща, които само Посветените могат да си обяснят. Например: "Нови същества изникват тук внезапно, три по три". Поетите са ясновидци и констатират неща, които за ума са непонятни, но може да засичат една нова реалност в Битието. Цялата вселена чака със затаен дъх да дойде моментът, когато ще се възцари принципът на Тройката - имаме сведения, че това вече е започнало ("Очакването на Третия"). После Аполинер говори за "тройни сърца"; после осъзнава, че хората са неспасяеми в стереотипите си и затова са собствените си гробокопачи. Търси усмивката на Йоан Кръстител, мяркат му се серафими...  И той е преследван от съпругата си като от съдбовна сянка, но не губи уникалните си усещания. Сигурен е, че е съдия в спора между традициите и откривателството, между Реда и Приключението. Тука вече не може да не се цитира продължението на тази негова визия:

 

Вие, устата на които е създадена по Божие подобие -

уста, която е самият Ред, -

бъдете снизходителни, когато ни сравнявате

с онези, които бяха пример за ред и съвършенство.

Ние, търсещите приключения навсякъде,

ние не сме ви врагове!

Ние желаем да ви подарим огромни, странни обители,

където Тайната, във вид на цвете,

е предоставена на всеки, който иска да я вдъхне.

Там има непознати огньове и невиждани багри,

хиляди странни миражи,

които чакат да ги въплътим.

Ние желаем да изследваме и Добротата -

една огромна страна, където всичко е мълчание;

а също и времето, което можем да изгоним или върнем.

Смилете се над нас, които вечно се сражаваме

на границите на Безкрайното и Бъдното.

Смилете се над грешките и греховете ни!

О, Слънце! Идва времето на Разума пламтящ!

Аз чакам!

За да последвам този нежен и благороден образ,

който приема Разумът, когато го обичам.

 

Той идва и ме притегля, както магнит желязото...

 

       И тук - изведнъж, - ни в клин, ни в ръкав, което може да мине за нова приумица на този модерен по онова време стил, Аполинер твърди, че Разумът, когото Той очаква тъй трпетно, приема образа на... Червенокоса красавица! На него му е абсолютно безразлично дали разбира бълнуванията си и дали ще ги разбере някой друг - поезията не е създадена за разбиране. Но виденията на поетите са архетипи и пророчества - Червенокосата красавица е Новата Ева и Новата Евридика, които днес са се осъзнали и вече аурата им пламти алено (косите са символ на протуберансите). Тоест, божественото желязо в кръвта на душата им и приело баграта на Отца и те стават янтрѝни - богини на лудостта и импулса, които вече нямат нищо общо с мисълта за уреждане и земна сигурност.

            Редовете по-горе сами почнаха да се изписват с този цвят (в лилаво), с който са предадени мислите и стиховете на Аполинер. Усещането за присъствието му е постоянно, в случая той със сигурно се е включил лично в двойна холизация, което не става за пръв път в практиката с някои приятели. Ето, и следващите редове сами са се изписали в лилаво:

       От живота и творчеството му е ясно, че той е бил единатор още докато е бил в тяло на земята. Няма причини в такъв случай да не търси и да не открие своите си из пространството, което се е случило и сега - с чуването на името му онази сутрин и случая с книгата в хола и после отварянето й. Щом лилавото продължи пак самичко, това означава, че в момента пишем заедно и че той потвръждава и това, което исках да добавя. Преди малко, когато се помолих за душата му, едно парченце прясно зеле от обеда ми направо бе избито от ръката ми и хвръкна в стаята. Дали е гладен или е бил гладен за приятелство - това ще решим в бъдеще, когато ще можем да гледаме живота си в акаша. Там дават на фокус събитията във всички измерения едновременно. Всъщност, става дума за нещо наистина съвсем ново за нас: съзнателните духове търсели холизатори, за да могат да ускорят еволюцията си. Това по принцип ни е известно - холизаторът е акселератор във всяко отношение, - но днес за пръв път стана съвсем ясно, че и духовете на заминалите се ползват от това. Изследването на биографиите им, вклю-чването на фрагменти от Божественото в техния живот и творчество в нашите разговори и писания съдейства по един изключителен начин за стопяването на кармата им, за просветлението им, за възлизането им в нови сфери на Битето. На земята може да са ни потърсили само 5-6 души от тия 86 хиляди и нещо, които са влизали досега само в един от нашите сайтове, въпреки че са дадени по 3 имейла за обратна връзка в края на всяка от 38-те книги. Не са използвали имейлите за връзка дори тия 1512 души, които се виждат на брояча, че харесват осиянията в тази интернет-страница.  Това не го казвам с огорчение, то даже ме облекчава. Ако Небето не бе стопирало импулса у всички тия хора да поискат обратна връзка, нямаше да може да се свърши в този живот ГЛАВНАТА РАБОТА – ПРОВЕЖДАНЕТО НА СЛОВОТО. Засега без Слово няма как да има Дело и Живот. Така че - "виновни" няма... 

      „Космонет” обаче наистина е нещо различно. Оттам вселената се вижда като на длан и зрящите духове иден-тифицират безпогрешно Огньовете на Словото. Ако получат позволение, идват веднага. Манталитетът при земния човек да търси само информация, но не и реални полети и божествен живот е добре известен на Небето, затова на нас много не се надяват. В Свободната и Зряща Вселена обаче всеки бог, ангел, човек или микроб, през който е минала буквичка или звук Слово Божие, е канен на безброй места на гости и искат да му гостуват безброй същества с искра Божия. Не само от общо възхищение и за да поднесат почитанията си, а защото всеки там знае, че около такъв магнит еволюцията ни се ускорява значително. Естествено, лоши "микроби" там няма - думата тук бе употребена само условно, в смисъл, че и най-нищожното създание с монада е способно да провежда Живота и Словото на Бога. В светове, където съществува време, гостуванията стават по списък или жребий; където няма, единаторът се клонира мигновено в толкова тела, колкото са заявките в даден момент.

 

            Според Гийом, косите на червенокосата красавица отливат в злато, тя е красива като застинала светкавица и като бавния танц на пламъците, които поетът вижда в чаената роза. И огорчен, че никой не го разбира, той възкликва:

 

Но нищо, смейте ми се вие -

хора откъде ли не и първо у нас...

А има толкова неща,

които не смея да ви кажа,

и толкова неща,

които не ще ми позволите да ви кажа!

Смилете се над мен...

                 Промените на текста при писането, без да му се задават големини и цветове от пишещия, наистина този път са впечатляващи. Като станаха буквите възможно най-малки, още веднъж си помислих, че невидимият приятел пак иска да каже "Тук съм!". Вероятно с това казва, че вече се е смирил и е станал съвсем малък - не като онези с венците в Парнас по негово време, пък и досега.  При всяко правилно разбиране от моя страна на това, което Гийом иска да каже, нещо в стаята изпуква силно!

       И като опитвам да сменя цвета и големината, компютърът не слуша. Оставям текста така, както идва. Четящите на компютър, ако го виждат трудно, да си увеличат настоящия дребен тест в лилаво на 150 или 200%

       Вилхелм Аполинарис де Костровицки - това е рожденото име на Гийом. Детето носи името на майка си, понеже бащата - италианският благородник Франческо Флуджи д`Аспермонт - не е искал да признае официално сина си. Внимание! Първи белег за дете от божествения свят! Това го знаем още от Евангелието на Мария Магдалина. Втори белег: още от малък е обичал да си играе с думите виртуозно, да им се учудва безкрайно, да допуска даже нарочни "гафове", за да ги трансформира творчески. Такива са и прочутите калки на Шекспир, Смирненски, Радой Ралин, но за нас на първо място - в беседите на Учителя. Трето важно обстоятелство: майка му е славянка. Четвърто: Какъвто и да е бащата, той е италианец, следователно - с монада; Пето: името на стихосбирката му "Алкохоли" не касае само спиртните напитки. Изяснено ни е, че въпреки дяволския им ефект, те имат божествен произход. Това го има и в митологията, и като символ в Свщените писания. Пиещият иска да се върне в божествения свят, понеже този не му понася. Колкото и да му е слаба волята, колкото и да прави безобразия и да го обсебват тъмни духове, мотивът му си остава, дори и да не съзнава това. "Алкохол" значи "Алкая[1] - Цялостност". Шесто: куп известни поети, писатели, художници и пр. като Модилиани, Жул Паскин (българин), Пикасо и много други единодушно признават Аполинер за "арбитер елеганциарум на духа". Всъщност, не друг, а Аполинер е измислил термина "сюрреализъм" през 1903 г. и после го развива теоретически и на практика в поезията си; Седмо: той е един от първите и в кубизма по онова време. Мнозина не разбират този стил, но не знаят, че той произтича директно от Бог-Отец. Новият Йерусалим е видян в Откровението като куб. Да вземем триъгълника и квадрата. Квадратът и кубът в покой може да са символ на ограничението, на стаята, на града, на затвора, но в движение са нещо съвсем друго. Ако направим триъгълник от дебели телове, захванати свободно в краищата си, не можем да го деформираме по никой начин нито двумерно, нито триизмерно. И в това е неговото достойнство - достойнството на Тройката. Но такъв квадрат се деформира свободно и в двете измерения. Това е физически, биологически, космически и даже архитектурен феномен, известен на специалистите. Квадратът и кубът в движение разрушават старото и носят новото - имат мисия за еволюцията и революцията. Като се знае колко много Аполинер и другите кубисти са търсели революция на съзнанието, бунт в изкуството, в тази светлина изборът им се изяснява. Майсторите на кубизма в живописта не правят само кубични сегменти, а това е принципът на раздвижената кристална решетка - един вид динамичен геометризъм и психологизъм. Аспектът квадрат в астрологията е най-опасният, който ни разрушава, ако не искаме да се променим, да излезем от психическата си килия, но и най-благодатният, ако сме евоспособни. Осмо: Помагал е не само духовно, но и финансово на много закъсали хора на изкуството. 



[1] страстно копнея, жадувам за нещо

 

       И така, за Гийом две хванати ръце са мост между душите. Когато му изпращат портокали, той не се нахвърля да ги яде веднага, а ги съзерцава дълго, понеже за него те са слънца, а единственият истински портокал за него е човешкото сърце. Каква точна символика!  Той казва още:

 

Но кой ли може да докосне или да хване облаци;

ръка върху мираж да сложи?

Кой ще се излъже, че в прегръдките си

е държал небесния лазур?

..............................

 

Какво е тяло без душа?

 

 

Как да не ги обичаш всички тия хора? - Невъзможно е, просто!

 

            Като го гледа, човек си казва: Приятел!

СЪДЪРЖАНИЕ
/