Книга 41

 

12.V.150 (2014)

БО И ДО

БО 34.03.18н стз ПНС98:042 (Беседа "Стана здрав" от 18 март 1934 г., том "Приготовленията на сърцето", изд."Жануа`98", София): „Бо“ е тон на „до“-то - сàмо на „до“ му турям „бо“.

        КОМЕНТАР: Какво означава това, в беседата не е обяснено. Невъзможно е да гадаем, но мисълта там продължава неочаквано с темата за бòя, за бокса между някои спо­рещи философи... Дали има връзка? Често по време на беседа Учителят вижда какво се е случило някъде или с някого от присъстващите, поглежда го в очите и му говори, а също и непрестанно отговаря на мисловни въпроси. Именно затова Той не изнася проповеди, а води задушевни, интимни беседи с душите край Него - включително и с невидимите. Много пре­късвания на основната тема или недовършвания на мисълта се дължат именно на това. И все пак, ние се възхищаваме на гениалния начин, по който Той сглобява в единно Слово тези телепатични диалози с най-важното, което е планирал да го­вори и което тече и като импровизация, при това в свръхсъз­нателен синхрон с космическия, астрологическия момент.

Та в случая не е сигурно дали неизвестната за нас думичка или сричка "бо" прави някаква връзка между тона "до" и... боксо­вите прения на философите... Най-малкото, това може да е един от феномените на Словото да прескача на различни теми и примери по асоциация, често с хумористичен отте­нък. Днес има силова аеробика "тае-бо", като втората част на названието й произлиза от бокса. Класическото бойно из­куство е "таекуон-до" - пак става дума за удар. Явно, тия два слога са сродни.

Възможна е една далечна логика за това, защо Учителят бил турял "бо" само към тона "до" (ако въ­обще е вярна стенограмата или дешифровката...). Този тон е активен, силов, с червена вибрация. В предишния абзац на бе­седата става дума точно за този цвят като израз на здра­вето, а после веднага се говори, че "до" е най-силният лечебен тон. Фонетически, "б" е най-силната експлозивна съгласна; при това тя е и лабиална - "устнена". Само три звука се арти­кулират с допиране на устните - "б", "м" и "п". Тогава се прави контакт, съответно, с Бога, Майката Божия и Природата. Само при тях става затваряне на "губернатора" - главния енергиен меридиан в човешкото тяло според китайците, който при недопрени устни е отворен и не генерира енергия, не твори, а само почива или обработва. А когато се затворят едновременно два меридиана чрез устните или по един друг начин при сакралната среща на двата полюса, става сливане на душите или зачеване. Това е пряк контакт с Бога и съз­дателски акт с лично Негово присъствие и действие. В такъв момент, казва Учителят, цялата вселена спира за миг работата си, за да се наслади на този творчески акт в Бити­ето, и безброй същества вземат участие в него. Ясновид­ците виждат, че тогава се явява Космическият Огън и се извиква, подпалва монада от лоното на Отца - извършва се огнение. Бог-Отец е àлен по цвят (тази дума има връзка с Аллах или Аллаа, Еллаа). Именно затова Словото твърди, че Създателят, Творе-цът, Бог-Отец се проявява в червения цвят. Поне на български, на славянски, сигурно не е случайно, че Създателят се нарича точно "Бог". А Словото твърди, че като Начало на нещата, Той създава Битието с тона "до" и живее най-силно в Космичния Огън, а биологически - в сър­цето и кръвта на съществата. Тоест, сърцето и кръвта ни са сам Бог и лично Бог в нас в Своята най-голяма психологи­ческа и анатомическа кондензация. Инак Той е навсякъде, но в други кондензации и състояния. Затова се казва и даже медицината го до­казва, че Бог е Любов - не Му ли дадем да обича, умираме. Не случайно Учителят казва, че не е видял нито едно същество в цялата история на Битието, което да е спряло да обича и да не е умряло.

 С червена вибрация са и думите бодрост, бозая, бода, божур, болгар, болка, бомба, бор, борба, бос, босилек, бохем и др.

В беседите се изтъква и опасността от червеното, когато произхожда от ада, от заразения астрал. Това е наси-лието и похотта. Похот не е силното божествено желание на органите и клет­ките, създадени от Бога, а желанието да притежаваме някого само за себе си. Чистота и девственост не е това, което разбират религиозните, а изпълнение на волята Божия. Во­лята не е силов момент, макар че има и такъв аспект, а сино­ним на "желание" - в някои езици даже чисто лингвистически. Чудесата на волята в човешката култура са родени не от насилване на себе си, а от страстно желание. Страстта е божествена и за това има десетки изказвания в Словото на Учителя, в противоположност на някои остарели мнения. Има тъмночервена, животинска и пагубна страст, но във висшите си октави аленото е сам Бог. Психологически, това е наис­тина Желанието; астрофизически - Желязото в центъра на всяка звезда. Нали повечето съединения на желязото създа­ват червеното в природата, на първо място кръвта?

Защо е тъй силна и свещена Христовата кръв? Защо нейните носи­тели са съхранили в сърцето си - Чашата на Граал - чисто­тата на божественото желание? - Това е желанието за съз­дателство, творчество, свобода, обич и любов. Защо преда­телите, инквизиторите на всички времена принизяват или преследват именно това?

 Бозаенето и ходенето и бос и гол в райските светове също затварят "губернатора" и генери­рат безсмъртие и божествена енергия. Даже самите тия две думи започват с „бо”. Това става, само ко­гато съществата са по полярни двойки и се обичат безза­ветно - докато изпълняват Първата заповед на Бога. Тя е из­казана преди 10-те Заповеди, някои от които са съмнителни. По-късно Бог изяснява истинските Заповеди и обяснява, че любовта никога не отпада и не търси своето си: белегът на съществата с монада, с искра от Бога, носителите на Христовата кръв.

В едни от най-върховните степени на Въп­лъщението - на кондензацията на Абсолюта в материята или на Словото в плът - Бог се проявява като "Господ", или като Учител и Архат. В някои от въплъщенията Си, Главният Ар­хат или Мировият Учител е Девственик ("Кумàра") и ние вяр­ваме, че като Христос и в някои други Свои инкарнации Той наистина не  се е докосвал до жена като мъж, въпреки някои други мнения. В Акаша обаче има документални филми, в Ко­ито Той се проявява като Рама, Кришна или Зороастър и за­това е имал и любими жени, и съпруги, и деца. Ако не беше вярно, Той не би казал сега: "Едно време бях майка, но като опитах нейното положение, и от това се отказах. Бях баща – и от това положение се отказах. Всичко видях и опитах - и от всичко се отказах. Като опитах всичко в живота, отказах се от него, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживя­ното и сега остава само едно - да служа на Бога. И като се върна при Него, отново ще сляза на земята. Тогава пак ще искам да стана и цар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране, и с нова светлина да изпълня задължението си както трябва." (1930.10.19н олс УЗР49:139). По нататък Той все пак съветва учениците Си от най-вътрешния кръг да се отка­жат като Него от всички тия  роли, колкото и съ­вестно да са ги изпълнявали до този момент.

Това, което може да се допълни тук на тази тема, е че претендентите да са постигнали бо­жествената самодоста-тъчност и да я пропагандират като панацея трябва да приличат донякъде и външно на тия, от които са на върха. Не че няма обертонове, индивидуални нюанси, но има френологични и физиогномически, телесни белези на съ­ществата с Христова монада и съответно на всяко друго семе от друг баща. Именно в този смисъл, беседите ни съ­ветват: "Когато някой ти говори нещо, виж го как изглежда". Има много тръби Божии под камуфлаж, но "добрият ат и под чула се познава". В този смисъл, продължителите на едно Слово, на едно Дело, на едно Учение трябва да имат в някаква степен и външно подобие на създателя им и да не пропаган­дират идеи, коренно противоречащи на основни положения в оригинала. Не отчитайки това, лековерните през вековете са се повличали масово по имитанти, водени от духовете, а не от Духа, както и от собствената си мания за учителство и непогрешимост. Видът им и поведението им не са поставяли авторитета им под въпрос.

Но да се върнем на темата..

Не е тук мястото да се разширява разговорът за езо­терическата фонетика, но въпросът за артикулацията на гласните и съгласните е крайно интересен. Гласните са пър­вата, мъжката страна на Божественото, Което чрез тях твори и се изявява индивидуално, неограничено и свободно. Съгласните обаче са препятствията по пътя на свобод­ната звукова струя и представляват втората, женската, колективната страна на Божественото: съединяването на противоположностите, възвръщането в Бога чрез сгло­бяване на пъзела. При индивидуалистите такова нещо е не­възможно: те изявяват само себе си и са слепи за противопо­ложното, безответни, или се борят с него, искат да го елиминират. При еврейския народ, чиято азбука е само от съг­ласни, се наблюдава едно най-плътно социално сцепление, една жажда и готовност за колективен живот и племенна съпричастност в най-висока степен, но и унищожаване на различния, на яркия индивид. Затова юдеите пророци и гении процъф­тяват предмно сред други народи. Това важи и за българите, но при нас има специфика - и в плюс, и в минус. В сравнение с минусите на старозаветните, истинският българин има уни­кални добродетели - това е отразено в беседата "Израил и българин". Обаче лошият българин с дебелия череп не може да се сравни по никой начин с божествения юдей, който има много тънка фонтанела и пряк контакт с Бога, едно прек­расно и мощно колективно чувство и импулс за безкористна взаимопомощ. Лошият юдей е продавач; неразвитият бълга­рин зачита само своето мнение, не подкрепя Божественото в други, гони само своето дело. Но в плюс, това е спомогнало да оцелеем етнически през хилядолетията, за разлика от много на­роди, които са се претопили.

 Всеки чифт противоположни артикулационни елементи в устата са на 180 градуса един към друг и се съгласяват да се съединят, като по този на­чин превръщат звука в реч. Това е дълбокото значение на категорията „съгласни звуци”.. Песните на птиците и зву­ците на животните също са реч, но те са почти винаги "маг­нетофонни" записи - някакви древни послания, кодове, откро­вения, формули, пароли. Тепърва има да ги разчитаме. В човека речта се превръща в Слово. От гледна точка на този втори аспект на Божественото, символизиран от артикулацията и названието на съгласните звуци, всички същества, които не са съгласни да се съединяват по противоположности и да служат на Бога по този начин са безсловесни, а ако са хора са аутици, индивидуалисти, аутсайдери, мизантропи.

Най-силни съединения се получават при експлозивните съг­ласни. Лабиалните "б", "м" и "п" са любовта между горната и долната устна (а това са цели светове!), "т" и "д" - между върха на езика и твърдото небце; "г" и "к" - между задната част на езика и мекото небце. Че съгласните са "съгласни", т.е. съгласили са се за съединение и допир с противополож­ното - това не е само игра на думи или някакво съвпадение. Колко важно и интересно е да се анализира кои противопо­ложни светове се съединяват или приближават при артику­лацията на всяка съгласна!

 От своя страна, тонът "до" също има интересни характеристики. Произходът му е от латинската дума Dominus (Господ), а научни изследвания до­казват, че при слушане или пеене на "до" възниква асоциация с червения цвят - не само субективна, но това може и да се снима. По подобен начин могат да се разгледат и имената и цветовете на другите ноти в гамата. Който си е взел из­пита по история на музиката, знае кои са ги кръстили така и на какво основание - един средновековен химн:

 Слоговите наименования на шест от седемте тона са въведени през 10-11 век от Гуидо д'Арецо. Те представляват началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан Кръстител, популярен по онова време, чрез който певците молят да бъдат предпазени гласовете им, за да възхваляват Бога чисто:

 

UT queant laxis

REsonare fibris

MIra gestorum

FAmuli tuorum,

SOLve polluti

LAbii reatum,

Sancte Ioannes.

 

Нотата "до" в началото се е наричала "ут", но Дж.Дони през 1540  година го заменя за благозвучие и по идейни причини с "до", въз основа на името на Господа (Domine). Всъщност, и "си" е добавено по-късно - в случая от Х.Валрант през 1574 г. и представлява съкращение на името Св.Йоан.

Но кабалис­тът открива и точните им езотерични съответствия. Знае защо "ре" насочва внманието на хората по посока на яркия индивид, както е и с оранжевото „сигнално облекло” при пътните работници - защото искат всички да ги виждат отдалече. Защо "Ми" е  взиране като слънчогле­дите в Слънцето; защо "Фа" ни прави грижовни служители по „зелените пасища и бистрите потоци” - без бизнеси, хонорари, продажби и заплати. Защо "Сол" ни връща напълно свободни в сините небеса на Исти­ната; а "Ла" (устните) ни носи за награда сладостта на жи­вота. Пак тези "лабиални" през розови очила, но този път истински и завинаги, защото сме срещнали ня­кого, който от пръв поглед разпознава сродните души, знае истината за тях, истината за любовта и истината за ис­тината - и истините им се съвпадат... Имаме красиви малки различия, но те предизвикват блаженство, а не остри болки в сърцето, поучения, назидания и спор. Така е, понеже мекият човек има душа и Някой вече му е обяснил, че истина е само това, което се изяснява и изявява чрез благост ("Благост и истина", 18 април 1937). Чрез "Ла"-то векове наред сме пели с надежда думите "Аз във живота ще благувам" (песента „Духът ми шепне това") - и надеждата ни се осъществява. Чрез този божествен тон разпознаваме душите, които имат свойството да обожават и уважават, а не да унижават - които са слепи или се правят  на гениално  слепи за недоста­тъците. Те не съсипват своето собствено щастие, защото предизвикват любов. Търсят обединение, а не бягство, защото жаждата им за любов е по-силна от злото и гордостта в тях. Кабалистът знае и защо накрая тонът "Си" (Sanctus Ioannus) ни свързва с Ученика виолетово - за да попаднем при Учителя, а чрез него - отново в сърцето на "До" (Domine), но всеки път на все по-горна и по-горна октава. 

СЪДЪРЖАНИЕ
/