Книга 41

 

Вечно  течащото  и  никога  не  спиращо

Слово и Дело Божие

 

2014.05.08 9:09 до Х.С СЛОВОТО БОЖИЕ ДНЕС 34.03.11н сло ПНС98:030 Като говоря за Словото, то е мощното! Ако искате да измените живота си, ако искате да обединявате силите си, да добиете знание, непременно трябва да влезете във връзка с разумното Слово, което сега иде в света. 

       КОМЕНТАР: Освен че изтъква мощта и универсалността на Словото Божие, тук Учителят подчертава още две неща, които много хора не приемат, не разбират - особено религиозните и функционерите, самоназначилите се. Първите, когато са повярвали в егрегора на някоя закостеняла вяра, са фанатично убедени, че Слово Божие е имало само в древността и че то е фиксирано неоспоримо в така наречените свещени писания. Мерят всичко останало само с това и го обявяват за дело на "дявола". Отричат френологията, защото иначе тя би разкрила гордостта и консервативността им. Това важи и за ограничените последователи на някое класическо Слово от по-нови времена, което е отпечатано и общопризнато в рамките на дадена духовна общност. Но и сатанисти, и атеисти, и старозаветни, новозаветни и даже "праведни" не приемат в никой случай, че съществува вечно течащо и никога не спиращо Слово и Дело Божие, включително и в настоящия момент. Учителят е предупредил за това и нарича без извинение подобен човек "магаре на мост" или "говедо". За съжаление – изтъква Той - има и "ученици-говеда". Изречението "Разумното Слово, което иде сега в света", те възприемат само като исторически факт - ако става дума за България и много нейни почитатели в света, ограничават го с дата до 27 декември 1944 г. С това умъртвяват Учителя на тази дата, не разбирайки, не познавайки думите Му на много места в тогавашното Му Слово, че Бог е вечно жив и затова никога не престава да говори и да е между нас. Ако не е вечно жив, ако не присъства лично, плътно и във всеки миг в живота ни и в братския живот, тогава няма Бог, това няма да е бил никакъв Учител; и никакви молитви, беседи, лекции, срещи, паневритмии, изгреви, инициативи и пр. няма да имат никакво значение - в музей не ни се живее. Той казва: "Когато имам верни и достойни ученици, аз мога да продължавам живота си на земята вечно". Ако не е успял да подготви такива ученици, значи е един некадърен Учител.

 Да не се заблуждаваме от вида на апостолите около Христа някога и около Учителя през 20 век. Те имат своите грешки и заблуждения, но между тях е имало истински ученици, даже възкръснали - сам Учителят свидетелства за това в беседите Си. Днес мнозина не приемат думата "сега" като вечно актуална през всички времена.

 От друга страна, "самоназначилите се", както ги нарекохме, не приемат тази истина, не признават и думите "в света", тъй като претендират, че днес нямало Слово Божие извън техните собствени проповеди и писания. И в двата случая става дума за тщеславие, самонадеяност, горделивост или властническа драма; в най-"добрия" случай - за своеглавие. И "класиците", и "новаторите" нямат сметка от вечно течащо и истинско Слово Божие, тъй като ще се наложи отново да станат ученици и да седят някъде по средата или накрая на чиновете. Те вече са станали проповедници, автори, авторитети; компетентни и кумири за много хора. Станали са известни като квестори на истината, като инициатори, водещи, функционери. Позволяват си да съдят и отсъждат категорично. Забравили са думите на Учителя още отпреди 2000 години, че след Него ще дойдат и други хора на Бога, които ще проповядват Словото по нов начин и ще правят още по-големи чудеса от Неговите; че ще изпрати Духа Си, за да ни припомни всичко, което ни е говорил: ("А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца - Духът на Истината, Който е излязъл от Отца, - Той ще свидетелства за Мене". Не помнят, че Учителят е Овчар и на други кошари, които трябва да пази и просвещава и да върне в дома на Отца Си, а не е само познатата ни "кошара". Цитират само предупреждението Му, че "в тия времена" ще се навъдят антихристи и лъжепророци, които ще говорят в Негово име и казват, че Спасителят е тук или там и така ще завлекат още много души. Това е вярно, виждаме го и в момента, но такъв е бил и аргументът на инквизицията. Ползват го и съврменните имитатори и отцепници от Истината, за да могат да разделят и владеят. Те не отчитат едно основно свойство и разпознавателен белег на истинското Слово Божие, че то обединава хората, както е казано и в цитираната мисъл; че води до мир, съгласие, веротърпимост и възхищение към новата и чуждата истина - тоест, приемането му извира от добро сърце и духовна интелигентност. Въпросът е, че няма "чужда истина", а има фрагменти от Абсолютната Истина, които трябва да се обединят - 60 милиарда само към нашата планета. Който претендира, че е сглобил този пъзел самичък и че той е единствен в света, би трябвало да има лицето и кротостта на Христа или поне едно далечно подобие на тях. А ние не виждаме такива хора; или ако не ги виждаме, то си е за наша сметка.

Разпознаването на Словото Божие, което тече и в момента някъде в света, е белег за постигнато Първо Посвещение. Като разпознаем и Господа на земята в Последното Му човешко въплъщение и се самоопределим именно към Него и Неговото Ято, с което Той идва тук през всяка кардинална епоха, ние сме добили вече Смирението - Втория Лъч над главата ни. Готови сме да "заколим" сина си Исака на планината Морея - предпочитанията си, привързаностите си, заблужденията си, самомнението си. Тогава нито за миг повече не можем да живеем без истинското, актуалното Слово Божие, както и без Учителя и истинските му проводници, и то на „Изгрева” - на една територия с тях минимум 25 години. Това, именно, е разпознавателният белег за сродни души. Народът казва: "С какъвто дружиш, такъв ставаш". Но поговорката има и друга страна: "Какъвто си, такива харесваш, с такива дружиш". Дори и да си мислиш, че са ти антиподи - факт е. Бог те държи към тях, докато не им се изплатиш, докато не разбереш защо са те вързали или сам си се вързал, докато не намериш сили да се откъснеш от тях и да идеш при истинските си братя и сестри.

Първото и Второто посвещение са "приставане", но на истинския Годеник. „Изгревът” не е едно историческо селище край София, което вече не съществува. Той е във всеки дом, на всеки хектар, декар, ар или метър, където има братя в единомислие - най-богоугодното нещо през всички времена. Някъде бе казано разширено: "Братя и сестри в единомислие, единочувствие и единодействие". Сега добавяме: и на една територия, в един дом - навсякъде по места. Поне чрез редовни гостувания, но това не е достатъчно. Трябва да се обединяваме истински, трябват ни комуни! Стига отцепления и развяване, край на епохата "орел, рак и щука"! Въздишките, болестите, мъката, малшансовете в живота ни идват само от това - от лошия ни вкус и избор, от фантазиите ни, от приумиците, от своеглавието. Сродството се изпитва по това с кого си избираме да живеем и кому сътрудничим. Как оценяваме поведението на някого и дали страненето от чистите хора не идва от нашето его. Затова и в цитираната мисъл е казано: "сега" и "в света". Но то не важи само за Разумното Слово, а и за Общото Дело, за Общ Живот. Затова Той казва: "Вие живеете в една епоха много важна - както светските хора казват: "с историческа важност". Сега - или никога! Тъй седи въпросът. Сега е моментът! Ако не решите този въпрос сега, никога няма да го решите." (10 ноември 1921, "Свидетелството на Духа", специална беседа за жени)

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/