Книга 41

 

Туптежът на сърцето е различен - може да се различи кога е от илюзия и кога е от истина

 

2014, Май 6 14:48:12 от Х.С. Да, да, така е. Просто едни ги има, други ги няма - относно онези, които са ни нужни. Някак все едно не достигат, но Слава Богу ги има. Обаче от и за истината сърцето би трябвало да тупти специално. Със сигурност, има разлика в това как тупти сърцето, когато е в илюзия, и как тупти когато е в истина. Много силно заглушаваме тези туптежи от желанието на съзнанието и душата този път да е истина, от умората, заради икономията на енергия. Макар че неистината винаги излиза скъпа, понеже отнема от времето и битието на истината. Но нали самият туптеж е различен - може да се различи кога е от илюзия и кога е от истина...

            Аз също ти благодаря за откровеното и така дълбоко писмо, за безкрайната отзивчивост!  Х.

 

2014.05.07 20:03 до Х.С.: Понеже си говорим в резонанс и издълбоко, изпращам ти продължението на предишната мисъл, за да ми кажеш, ако искаш, какво мислиш:

 ЖЕНА 1 И МЪЖ 2 1934.03.11н сло ПНС98:028 Жената е ОСНОВАТА на живота. Погрешката на мъжа седи в това, че той не знае как да гради върху тази основа. Всеки ден гради и изгражда - хиляди години - и нищо не е направил досега!

          Това е една много сурова оценка за цялата история, култура и цивилизация на патриархата, който владее от хиляди години света и е онеправдал жената жестоко. Измъчва я и до днес, въпреки еманципацията и постиженията й, въпреки подвизите й наравно с мъжа, а понякога и с действия, непостижими за мъжа. Засега пренебрегвам тезите - множеството мисли в беседите във възхвала на човешката култура, на музиката, философията, науката и т.н. Искам да разгледаме цитираната антитеза в крайния й вид. Тоест, Учителят ни дава повод да мислим и разговаряме какъв би бил светът, ако мъжът би поставил жената на законното й място - КАТО ОСНОВА НА ЖИВОТА. Ако това, което е направил мъжът досега се оценява в този цитат като "нищо", можем ли да си представим каква ли би била културата и какъв би бил животът, ако мъжът бе оставил жената на трона й, който й се полага по закон Божи? Сигурно тук е необходима нечовешка фантазия, за да си представим един такъв свят! Тема, достойна и за най-големите фантасти и философи на бъдещето. Пак би имало култура, цивилизация, интимен бит, наука, музика и пр., но сигурно щяха да бъдат на хиляди нива дори над Деветата симфония и "Феноменология на Духа"... Аз лично не мога да си представя и за миг нещо над тях и стотиците други шедьоври на мъжкото творчество, а и немалко на женското, но категоричността на цитираното твърдение на Учителя ни принуждава все пак да мислим на тази тема. Ти как би си представила един такъв свят, едно човечество, което би започнало историята си с боготворене и обожаване на Жената, Любимата, Майката и поставянето й в центъра на всяка грижа, на всички душевни, идейни, религиозни, културни, научни и битови ценности? Ако искаш - да помечтаем... 

СЪДЪРЖАНИЕ
/