Книга 41

 

При които има отклик

 

       2 Maй 2014, 08:34 до  Г.Л. От днес нататък ще изпращам интересни неща само на няколко души - при които има отклик. Не се знае даже дали на останалите стотина души не досаждам с тия "бомбардировки"... Ти си един от тримата или четиримата, при които има акустика, и то не само на думи. Затова ти изпращам сега и един десерт - не всеки "яде" такова нещо:

СЪЖАЛЕНИЕ, ФАЛШИВО И ИСТИНСКО 1934.03.04н пнс ПНС98:019 За мене думата "съжаление", сама по себе си, е едно нищо. Аз не съжалявам човека теоретически. Ето какво разбирам: да го съжаля истински, значи да извадя и да му дам. А да му кажа "Много те съжалявам" и нищо не му дам, това какво е? "Съжалявам те" значи да бръкна в джоба си, да извадя 5–10–15 лева и да му ги дам. Не се питам колко има в себе си. Това е съжаление! А да кажеш "Аз много те съжалявам" и нищо да не му дадеш - то е лъжа. Съжалявам те, обуща нямаш – давам ти обуща. Това е съжаление! Гладен си, нахраня те, обед ти дам – туй е съжаление. А пък много да съжалявате и нищо не давате – това са фишеци. Никакво съжаление не е това!”

 

        КОМЕНТАР: В беседите на Учителя има още много примери и случаи, в които говори на тази тема. Нуждите на човешката душа да безброй, а горе ние всички сме едно. Давайки на едного, ние даваме и на себе си, и на още много същества. Ние самите често изпадаме в нужди от всякакъв вид и страдаме, че няма кой да ни помогне. Искаме помощ само от определено място, от определен човек - затова си заслужаваме участта. Народът казва: "Хвърли зад себе си, за да намериш пред себе си". Даването не се ограничава само до елементарните материални помощи. Имаме песен: "Давай, давай, всичко давай!". Пели сме я стотици и хиляди пъти, но това изречение минава през ушите ни механично. Пеем и тия думи: "Ти си ме, мамо, с чисто сърце родила: да обичам всичко живо в цялата вселена - туй животът е на рая". Казано е ясно - не само тук, но и в хиляди лекции и беседи. В няколко думи - шперцът към младостта и безсмъртието!  Дава се всичко на всички, но не на кого и да е, а само на живите – съществата с искра от Бога. Това, именно, значи "сърце, чисто като кристал". Ние денонощно правим точно обратнотопо по всеки от тия пунктове. Не само че не даваме всичко на всички, но не го даваме и на едного; а когато му го даваме - той обикновено е без монада или с много задръстена монада и ни измъчва жестоко. Но и това е божествено, когато обичаме силно и когато човекът е с искра от Бога, макар и закъсал. Понякога обаче си мислим, че щом любовта и саможертвата са от Бога, значи си заслужава за един човек да дадем не само здравето и живота си, но и душата си. Нали това е любовта и приятелството, според Христос? Само че във всички оригинални и преводни версии на този стих от св.ап.Йоан една дума се съвпада без изключение и тя е в множествено число: "Никой няма по-голяма любов от тази, щото да отдаде живота си и душата си за приятелите си" (15:13). В стотици лекции и беседи има стотици варианти на този закон, който тук даваме за пример само от едно място: "Голямото нещастие в света седи в това, че всеки иска да бъде отделно щастлив. Това е невъзможно." (1934.07.22н хвх ПНС98:324).

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/