Книга 41

 

Учителят за близостта и коментар

 

       БЛИЗОСТ (1934.03.04н пнс ПНС98:006) Един човек, който не вярва в това, в което ти вярваш, който не диша същия въздух, който ти дишаш, с него работа не можеш да вършиш, той не е за тебе. То е същото, както нуж­дата от Бога - под думата „Бог“ аз подразбирам туй, без което не можеш. Казвам на един човек: "Ти трябва да дишаш същия въздух, който аз дишам. Ако не го дишаш, между тебе и мене няма никаква връзка". Ще ми каже някой: „И без това може...“ - Не може! Има един свят на мисли и чувства, който е  необходим като въздуха. Ако някой не мисли както аз мисля - не че аз измислям и му налагам нещо, - не може да има разбирателство помежду ни.

 

        КОМЕНТАР: Абсолютно фундаментално твърдение, акси­ома за нуждата от така наречената Лична Космична Енергия, разковниче за разпознаване на сродните души на земята и от Вечността! Както знаем, едно от най-важните тела на чо­века и на всички същества с душа, без което животът би бил невъзможен, има къс радиус на обмяна и взаимодействие. Това е физическото ни тяло в широкия смисъл на думата. В широкия, понеже то не се изчерпва с видимата ни телесна форма. Физическият свят съдържа форми, енергии, чувства и конкретни мисли и изисква не само обмяна на веществата, но и близка, контактна обмяна на съществата в тия 4 сфери на Битието (вещество, поле, чувство и конкретна мисъл). А когато говорим за душата, тази потребност е единият й полюс; другият реализира обмяна с цялата вселена, с цялото Битие, независимо от разстоянията. Душата пулсира и може да става безкрайно малка и безкрайно голяма. Това тя прави ритмично, но във фазите на материализиране и смаляване изпитва нужда от близост и обмяна в третото измерение. Именно тук тестваме съществата за етерно, астрално и ментално привличане и съвместимост - съвременната био­ритмология дори може да изчислява това. На­ричат я "биоритмология", но тя не открива само биологи­чески съвместимости и несъвместимости, а и емоционални и умствени. Физиката твърди, че атомът се строи отвътре-навънка - първо се образуват най-вътрешните електронни слоеве, започвайки от първия, както е при водорода ("аз и ти"), а по-външните  слоеве и съответните химически еле­менти възникват по-късно.

       В Словото се казва, че без лю­бовта към себе си (ядрото) и любовта към сродната душа (единственият ни спътник през Вечността, с когото горе сме едно) животът е невъзможен, т.е. няма живот. Ние си мислим, че живеем, но без вярност към себе си и без любов, това е само съществование - борба за оцеляване, изпълняване на задължения, физическа и духовна вегетация, преизпълнена с болки, въздишки и тъга. Мъчим се да строим атома си без първия електронен слой - единствения електрон. Без любимо семейство - следващия. Затова е тъй свещено Пристава­нето, при което се откъсваш от всички заради Единствения. Същата мистерия важи и за братския живот и интимната ни връзка с Бога. Когато Бог е на земята като Господ, Богочело­век, Учител; когато е дошъл заедно с Ятото Си от вековете, те са нашият въздух, без който не можем. Ако сме разпознали сродните си души на земята и Водача на Ятото и ако ние сме именно от това Ято, а не от друго, необходима е максимална близост по вяра, чувства и физическа ситуа­ция -  един дом, един квартал, едно малко сели-ще. Ако някой не иска да диша един и същ въздух с нас, т.е. да живее с нас; да има сърдечна и идейна потребност от нас повече, отколкото с някой друг и всички останали; ако не иска да учи заедно с нас и да работим нещо заедно, той не е нашият човек, не е за нас, както казва по-горе Учителят. Ние имаме контакти и обменяме добри чувства и с по-далечни хора - това е необходимо и неиз­бежно. Обаче те са ни само познати и периферни приятели - интимните им ята са другаде, имат по-друга вяра и по-други интелектуални интереси, затова прекрасно оцеляват и без нас. Доколко е „прекрасно”, това е друг въпрос, тъй като имаме сродни души, които са в плен на влечения и илюзии извън во­лята Божия за тях. Колкото и да ни е мъчно, връщането им в дома на Баща ни ще стане в други животи, когато опитът им ще е по-богат и вкусовете и теориите им отново ще се приб­лижат към тия на истинското им Ято. Ще закопнеят да ле­тят и гнездят с птици от своя вид, а не с други. Ще са нау­чили, че с други просто не се получава, защото за тях ти си чужд, нежелан или не особено желан; жалък пред самомнени­ето и идолите им и обикновено неправ ; тоест -  „грозното патенце...”

 

Сигурно помниш как то се опитваше да се сприятели с дървената патица и търсеше внимание и ласка от нея, но тя го удари с човка по главата и го потопи, понеже се клатеше по инерция...

СЪДЪРЖАНИЕ
/