Книга 41

 

ЗА СИМВОЛИТЕ

НА ХАМАЛИНА И ОВЧАРЯ,

ЗА ПОНАСЯНЕТО НА СТРАДАНИЯТА

И ЗА НЕЖНОСТТА

 

  По-долу има откъс от ДЕС за символите на хамалина и овчаря. Понеже търсим всичко по утвърждения, отрицания и обобщения (тези, антитези и синтези), оказва се, че и за хамалина има положителен символ, а за овчаря (чобанина) – отрицателен. Обикновено е обратното - овчарят е класически добър символ и в Евангелието, а хамалите сме ги считали за "долна проба" (освен когато сами сме били такива и сме търсели смисъл и в това...)

Така че, да се замислим от кои сме в живота... Които понасят с доблест и безропотно страданията - добре дошли под крилото на звездата Хамал (Алфа от съзв. Овен, означава "Главата на Овена")... Странно съвпадение! Хамалите се оказват овни, но има логика: овенът не е овчар, а жертва на овчаря, когато овчарят е от лошите. Добрият овен, добрият мозък, добрият хамалин претърпява всичко, което му се стоварва на главата от лошия овчар, включително и от страна на Съдбата. Имаме много хляб за размисъл в тълкуването на тия символи от Учителя, които цитирам по-долу. Правилното им развързване и прилагане в живота ни може да се окаже спасително, базално разковниче за някои от нас. Ако не успеем да станем "хамали" в този живот (натоварващи се с тежестите на светските задължения и духовния подвиг, без да се отчайваме и роптаем), то поне да се опитаме да не бъдем или да бъдем по-малко "чобани". Често съм мислел за плюсовете и минусите на овчаря, говедаря, козаря. Овчарите, макар и велик символ за опазването и изхранването на Стадото (сам Исус е Овчар), имат и лоша страна, когато са от ниска еволюция или пропаднали в еволюцията. Искало ми се е да напиша стихотворение или есе на тема "Цуено млѐко" (псувано мляко), става и за заглавие на стихосбирка... Всеки е чувал с какво отчаяние и злоба всички овчари по света "майкьосват" овцете - без абсолютно нито едно изключение. Влагат цялата си душа (ако това е душа), цялото си люто негодувание към живота, който им се налага да водят. Интонацията им е неподражаема, навикът им е неизкореним; ако ги попиташ, ще ти кажат, че говеда и овце само от това разбират, не можело с нежни думи. Овчарският, гведарският тон в общуването с хората и отношението ни към живота и страданието, даже и в репченето ни към Бога и Съдбата, не е нещо, с което сме приключили напълно. Негодуванието е порок на незрелите души, в които все още няма пълно разбиране и смирение ("разнолика, нестройна душа"). Спасява  ни само тренингът от десетки години да превръщаме скорпиона или гъсеницата в пеперуда (това го виждат ясновидците) – да превръщаш на мига лошата мисъл и дума в добра. В Словото се казва: "В света има два принципа: на недоволството и на Любовта". Недоволството на говедарите, на чобаните в общуването и мисленето им се връща по най-различни начини - от болести до малшансове в живота. Казано е "Кротките ще наследят Земята", "Върви с незлобие в сърцето". Бунтарите срещу съдбата си, ядосващите се на всичко и проклетисващите виновни и невинни, всъщност отправят това към Бога. Бог е милостив, но те не схващат това, не разбират, че търпението Му най-после един ден прелива чашата. Не че нещо може да Го поклати, но когато сме отчаяни и злобни, той ни обръща гърба Си, а гърбът Му е рефлектор. Не неговият гняв ни поразява, а нашия собствен, който ни се връща.

Абсолютно, немислимо, тотално невъзможно е в Новата Вселена да се промъкне и микрон, и атом, и най-малката частица недоволство. Това е „говедарство”, грубост; на практика – ожесточение. Затова, именно, българската фонтанела е най-дебелата в света: говедарят няма понятие за нежност, финес, деликатност, обхода (заобикаляне), ненараняване и пр. - за него това са "лигавщини". Когато векове наред сме бомбардирали Битието с говедарщини и козарщини, трябва най-после да се сетим, че в света съществува и ехо - каквото повикало, такова се отзовало. Ние сами си бием шамари, но правим виновни обстоятелствата, другите и даже Бога. Лицето и тонът ни се изкривяват като физиономията на онзи, ехидният, който е опонентът на Бога. Той е майстор на злобата и сарказма, "справедливото" жило за него е удоволствие, а несправедливото - върховен оргазъм. Репликата "в прав текст", според него, е синоним на истината - какво падение, какво жалко рухване на интелекта под нивото на всяка нормалност! Тия, които считат себе си за прави, нормални и реалисти, всъщност често са деца на дявола, който играе ролята на най-ненормалния - духът на недоволството и озлоблението. Познаваме хора, които са хулели и Бога в своето несмирение и пълно духовно невежество. Но не, недоволство и злоба не се приемат - никога, в никакъв случай, в никаква форма и по никой начин! Не се приема и отчаянието, което е женската форма на озлоблението. Това е зараза от небитието, затова ни връща в небитието. Битието е нежност, деликатност, финес, благодарност, признателност, милосърдие, смирение, благоговение и т.н. - всеки микрон от фонтанелата съдържа синоним на Бога, Който е върхът на тази пирамида и цялата пирамида.

За психолога е крайно интересно да види общото и различното в грубостите на говедарите, овчарите и козарите. Това са Телците, Овните и Козирозите. Не непременно по знак - има хора от тия зодии много нежни и кротки, добромислещи. Ако е за злоба и отрицание, Девите и Скорпионите бият тия трите по всички показатели... Да общуваш с дева и скорпион в лошите им издания е все едно да хвърлиш камък в рядко едикаквоси - апострофирането им е начин на живот. В някои случаи - рефрен, грамофон, тотално непоправими. В повечето случаи си измислят греховете на другите, тъй като чувството за собствена правота и непогрешимост е изчадие на горделивостта, а горделивият иска да е над другите. Високомерието им се наслаждава, когато унижава. То вижда само недостатъците и нищо друго; ако няма такива, измисля си ги. В ролята на педагог, поучител и назидател се чувства най-щастливо.

Не възприемайте тази критика в момента като израз на тия пороци на преизподнята - това може и да е "назидание" от новите - само с информация, но без злоба. Помним, че имаше и такава форма на Контакта, след която дойдоха и други форми, даже и едно "блажение". Тази година обаче е официално под числото Седем - година за назидания. Който е с монада от Учителя, той е под Шестицата тая година и затова може да прояви милосърдието, деликатността, мекотата. Остротата на този анализ в момента се налага по две причини - да се осъзнаят приятелите, които бият самите себе си с камъни по главата; и да престанем да обстрелваме света с печални физиономии и недоволства или със своите поучителства и сарказми, понеже това незабавно се превръща някъде в изстрел, бомба, епидемия, обявяване на война. Човекът, който е имал шанс да се скачи с Централата, е безкрайно отговорен дали ще праща благодат или токови удари.

 

СИМВОЛ, ХАМАЛИН 1 - ПОНАСЯЩ СТРАДАНИЯТА (1934.05.06н диж ПНС98:173): Човек трябва да носи своите страдания - да търпи страданията, да понася страдания. Това е хамалин!

СИМВОЛ, ЧОБАНИН 2 - НЕПОНАСЯЩ СТРАДАНИЯТА (1934.05.06н диж ПНС98:173)  Ако ти не понасяш страданията, ще бъдеш чобанин.

КАРМА И ДИХАРМА, САМИ СИ ГИ СЪЗДАВАМЕ (1934.05.06н диж ПНС98:169):  Сенките ги създаваме ние, противоречията човек сам си ги създава, мъчнотиите човек сам си ги създава. Всичките нещастия в живота човек сам си ги създава. Туй наричаме "карма", "съдба". Щастието и нещастието човек сам си ги създава.

ТЕРЗАНИЕ 2 (1933.01.29н зав ВЪЗ99:471-472)   Съвременните хора, за да влязат в закона на безсмъртието, непременно трябва да се освободят от закона на самосъзнанието, от тия терзания. Ти лягаш с терзание и ставаш с терзание – все терзания!

ВЪЗКРЕСЕНИЕ, ПЪЛНО ПРИКЛЮЧВАНЕ С МИНАЛО - ТО (1933.01.29н зав ВЪЗ99:470) Като възкръснете, вие ще се простите завинаги със сегашното си съзнание, със сегашния си живот, в който има вътрешни терзания, вътрешно недоволство - в един момент сте доволни, а в друг не сте; спохождат ви често съмнения, завист, ревност и какво ли още не.

СВОБОДА, ШИРОТА, СНИЗХОДИТЕЛНОСТ И ПРОЩА- ВАНЕ (1933.01.29н зав ВЪЗ99:471) Оставете човешката душа свободна! Бог има вяра в нас, човешката душа е красива, Бог ни вярва. Ние, и да грешим хиляди пъти, Той има вяра в нас. Той казва: „Ще се поправят...“ Дòйде ангел и каже за някого: „Съгреши!“ - Господ го погледне и само се позасмее малко... Сега ще кажете, че само Бог може да направи това. - Това, което Бог може да направи, и ние можем да го направим, понеже Той живее в нас. Това, което слънцето може да направи, и вие можете да го направите. Вие не можете да го направите в голям размер, но всеки от вас е в състояние да запали един огънчец в миниатюр. Това е закон на съзнанието. Нашето сегашно съзнание трябва да се измени. 

НЕЖНОСТ(Основи на знанието, 4.ХІ.1923): Знаете ли какъв е свещеният трепет на душата? Знаете ли колко е неж-на човешката душа? В душата няма абсолютно никаква грубост. Когато душата отправи един свой нежен трепет към някое малко същество, то трепва и казва: "Ето една душа, която ме разбира!" Нежността, благостта, които притежава душата, това са качествата на Бога. /.../ Вън от този принцип вие ще замязате на старци и след 100 години всичко ще изгубите, животът ви ще се обезсмисли. Вие - Специалният, Младежкият клас - сте клас, който трябва вечно да расте и да се подмладява и никога да не остарява! В скрита форма, аз наричам Младежкия клас „Клас на вечната младост, на божествената нежност“. /.../ Аз бих желал вие да останете завинаги деца – не по ум, но душите ви да бъдат детски; или ще употребя един свой термин: душите ви да бъдат нежни!

НЕЖНОСТ (Марта и Мария, 14 януари 1917) И когато дойде Учителят - Духът, Който е във вас, - дали сте мъже или жени, вие трябва да слушате дълбоко в себе си гласа на меката нежност, на Любовта.

НЕЖНОСТ (Божествената светлина, 6 юни 1928)  Хората са ухапани от Змията преди 8000 години (200 милиона земни) Змията е лишена от нежност, от съчувствие, в замяна на което в нея са силно развити разрушителни елементи. Светлината, пламъкът, който излиза от очите на змията, внася страх, ужас в човека. Страхът прекъсва връзката в човешкото съзнание и той може да припадне. /Ние не се усещаме, когато Змията почне да гледа през нас. Погледът ни, изражението ни, думите ни стават отровни и хората почват да ни избягват. После - защо животът ни бил тежък, защо страдаме, защо никой не ни търсел.../

 НЕЖНОСТ(Свещени думи на Учителя):  Ученикът трябва да бъде много нежен, да образува около себе си вълни от нежност, за да може да разбере Великата Любов. Тя е Божественото и най-свещеното нещо на земята.

НЕЖНОСТ(Вечният Завет на Духа): Вслушай се в тихата светлина на звездите! Те говорят тъй ясно за оня, който иде и носи вълната на Любовта! Новото слиза безшумно в душите като пролетен лъх, като музика, като велика хармония, като мекота и нежност, като Любов, която въздига душите от смърт в живот, извежда ги от мрак на свобода и простор.

НЕЖНОСТ (Красивото в живота, 3.05.1922): Ако се стремите към благородство, към чистота, към нежност, очите ви ще придобият нещо особено, ще станат прозрачни, меки. Ако почне да преобладава грубият елемент на личните чувства, на гордостта, очите пак ще бъдат ясни, но ще бъдат светнали и ще представят една грубост, неподвижност. В човешкото лице очите играят най-важна роля. Те са най-красивите. Затуй в класа ще се борите, когато имате някое негативно чувство. Някой път сте неразположени, имате горчиви чувства - ще се стараете туй горчиво чувство да го отделите от себе си, ще го гледате обективно и ще работите над него както майстора с чука си, докато го смекчите.

НЕЖНОСТ (Децата и Царството Божие, 12 април 1942): Едно гениално чувство ще те накара да станеш добър човек. Тъй е, който иска да знае истината. Чие е Царството Божие, в което децата живеят, което всичко устройва? - На тия деца е Царството Божие! Всичко е за тях, те разполагат със всичко. Христос казва: "Ако не станете като тях". Гениални са тия деца, имат знание. Когато тия деца срещнат един момък и една мома, казват им: „Да бъдете като нас, ще започнете да работите върху себе си, да омекнете!” - Как? - Започват да ги учат как да се обичат. Хората не знаят да се обичат. Децата знаят как да се обичат. Аз съм виждал децата на нежните прегръдки. Като прегръща майка си, каква нежност има! Като те погледне в очите, тъй те погледне!... Така нежно прегърне с ръцете, че тази милувка струва милиони! А не някой да те "помилва" като някоя пила... Благодарим за такава милувка...

НЕЖНОСТ (Отвори им умовете, 4 ноември 1923) Любовта носи живот, носи нежност, деликатност, привлекателност - всички тия качества, които осмислят вътрешния живот.

 НЕЖНОСТ(Предназначението на човека, 31 август 1941): Ние казваме: „Къде е Господ?“ - В слънчевата светлина, която иде! Той е там. Във въздуха, който дишаме. Във водата, която пием. В хляба, който ядем. Във всичко, с което сме заобиколени. В тия грижи и нежност, които имаме. В туй е Господ!

 

НЕЖНОСТ (Каквото вържете на земята, 25 декември 1921) Какво трябва да се крие в една женска форма? - Трябва да се крият всичките велики добродетели, трябва да се крият всичките най-благородни мисли и чувства! Жената е носителка на най възвишеното в света – на онази нежност, която се съхранява в нея. 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/