Книга 41

 

Писмо до Х.С. Мисли от Хегел

 

 

2014.04.23 8:39 до Х.С. /Тълкуване на лични хороскопи, което не е за тук/. Писмото завършва с избрани мисли от Хегел:

 

       Ако волята се хваща само за дреболии, само за безсъдър-жателни неща, тя се превръща в твърдоглавие. Това има само ФОРМА на характер, но не е характер.

 

       Ако казват истината само за да настояват на своето, без оглед на бъдещия успех, това е вече излишно. Истината е необходима не за да се ИЗКАЗВАТ за работата, а за да я СВЪРШАТ.

 

       Ако някой прави своя цел нещо суетно, тоест несъщест-вено и дребно, в това е заложен не интерес към делото, а към самия себе си.

 

       В религията на страданието човек презира своята радост и отхвърля мисълта за нея.

 

       Волята, която не решава нищо, не е действителна воля -  безхарактерният никога не достига до решение.

 

       Истината си пробива път тогава, когато й дойде времето, не по-рано.

 

        Истинската същност на любовта изисква да се откажеш от съзнанието за самия себе си, да забравиш себе си в другото "аз", и същевременно в това изчезване и забвение да намериш самия себе си и да приемеш самия себе си.

 

        Колкото е по-необходимо да притежава сила на волята този, който упорства в достигането на разумна цел, толкова е по-отвратително твърдоглавието…

 

       Най-вредно е желанието да се предпазваш от грешки.

 

       Не това, което е, предизвиква у нас чувство за нетърпение и страдание, а това, което не е такова, каквото ТРЯБВА да бъде.

 

         Нищо велико на този свят не се извършва без страст.

 

       Разумът може да се образова без сърцето, а сърцето – без разум. Съществуват едностранчиви неразумни сърца и безсърдечни умове.

 

       Само чрез осъществяването на велики цели човек намира в себе си великия характер, правещ го за другите мек…

 

       Страхът от грешка е сам по себе си грешка.

 

       Тайната на щастието се изразява в способността да излизаш извън сферата на собственото "аз".

 

 

       Твърдоглавият упорства в своята воля само затова, защото това е НЕГОВАТА воля. Той упорства в нея без разумно основание, т.е. без неговата воля да представлява нещо, имащо ВСЕОБЩА ценност.

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/